Определение № 1831 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1831 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20261100203243 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 НПК.

Настоящото производство е образувано по жалба на адв. К.Д. – защитник на Н. Д. Н. – обвиняем по досъдебно производство № 124/2022г. по описа на НСлС, пр.пр. № 16506/2022г. по описа на СГП, срещу Постановление на СГП от 20.11.2025г., с което по отношение на Н. Н. е наложена процесуална мярка по чл. 68 НПК – забрана за напускане пределите на Република България.

В жалбата са наведени твърдения за липса на опасност от укриване на обвиняемия извън страната. Моли се мярката за процесуална принуда да бъде отменена.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази възраженията в депозираната жалба, СГС прие за установено следното:

Най-напред, съдът ще посочи, че принципно законът не предвижда ред за обжалване на прокурорски акт, с който е наложена забрана за напускане на страната по смисъла на чл. 68 НПК. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 НПК, обаче, изрично е предвидено, че по искане на обвиняемия или неговия защитник, съдът може да отмени забраната, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

В този смисъл, въпреки, че настоящото производство е образувано въз основа на подадена жалба от обв. Н. чрез неговия защитник, в която изрично се сочи, че се обжалва Постановление за налагане на забрана по чл. 68 НПК, 1 то следва да бъде прието, че СГС е сезиран с молба за отмяна на наложената от прокурора забрана за напускане на страната, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 НПК.

След това уточнение, по съществото на спора, настоящият съдебен състав намери следното:

С Постановление от 20.11.2025г. по досъдебно производство № 124/2022г. по описа на НСлС, пр.пр. № 16506/2022г. по описа на СГП, Н. Д. Н. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т.

2, вр. ал. 2 НК, а именно за това, че: в периода от януари 2010г. до 19.11.2025г. в гр. София и изобщо на територията на Република България и чужбина – САЩ, Федерална Република Германия, Република Австрия, Република Италия, Република Франция, Кондеферация Швейцария, Обединено Кралство Великобритания, Обединени Арабски Емирства, Република Гърция, Република Румъния, Република Турция, Република Сърбия, Република Албания, Н. Д. Н. участвал в организирана престъпна група – структурно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 253 НК; чл. 278, ал. 6 НК, чл. 278а, ал. 3, вр. ал. 1 НК, с ръководители: В.К.Б., Б.А.К., Д.Ц.П., С.И.Б., Т.И.И., Е.С.М. и участници в същата: А.П.П., З.Х.Г., А.Д.Г., С.Д.К., Н. Д. Н., М.М.Н., Н.М.Н., С.К.М., К.С.Н., Д.Г..А., И.К.Т., А.И.Ч., Б.Н.Т., Г.Д.К. и други неустановени към момента лица, като групата е създадена с користна цел.

Постановлението е предявено на обвиняемия на 17.12.2025г.

С Постановление на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от 20.11.2025г. спрямо Н. Н. е наложена мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България.

Този състав счита, че към настоящия момент постановената забрана по чл. 68, ал. 1 НПК се явява законосъобразна със следните аргументи:

За да бъде взета визираната мярка по отношение на едно лице, същото следва на първо място да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В конкретния случай е налице първата хипотеза – Н. Н. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, което е тежко умишлено по смисъла на закона с оглед предвиденото от законодателя наказание - „лишаване от свобода“ от три до десет години.

2

Следващият въпрос, който подлежи на обсъждане в настоящото производство е наличието/липсата на опасност от укриване извън пределите на страната.

На първо място, съдът ще обърне внимание, че в постановлението на прокурора, с което е взета мярката по чл. 68 НПК, не са изложени конкретни съображения относно това дали е налице опасност от укриване на лицето извън страната ли не, като забраната е мотивирана единствено с аргумента да се създаде допълнителна гаранция, че обвиняемият ще бъде на разположение на органите на наказателното производство и няма да се укрие извън територията на Република България.

Съдът обаче не разполага с правомощие да отмени единствено и само на това основание постановлението на прокурора и да го върне, за да бъде мотивирано, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора, като потвърди или отмени така наложената забрана, извършвайки самостоятелна преценка на въпроса по същество.

Настоящият съдебен състав счита, че към момента опасността от укриване извън територията на Република България по отношение на обвиняемия Н. е налице и същата се обоснована от териториалния обхват на вменената престъпна дейност, доколкото се твърди същата да е била осъществена на територията на общо тринадесет страни, включително САЩ и Обединени Арабски Емирства.

Визираната опасност не би могла да бъде санирана към момента с данните за личността на обвиняемия, които следва да принципно също следва да вземат предвид, а имено: обв. Н. е българин, български гражданин; с установен по делото адрес в гр. Русе, като същият е и семейно и трудово ангажиран. Тези обстоятелства не са достатъчни, за да бъде приета липса на опасност от укриване извън пределите на страната към настоящия момент.

Тази опасност не намалява и въпреки чистото съдебно минало на обвиняемия, като последното обстоятелство не се явява съществено при преценка основанията на чл. 68 НПК. Чистото съдебно минало не е поставено и като критерий от законодателя, при преценка необходимостта от постановяване на тази мярка за процесуална принуда.

В тази насока съдът съобрази, че от привличане на лицето като обвиняем по досъдебното производство и постановяване на мярката по чл. 68 3

НПК са изминали само около пет месеца, като делото не е приключило към момента. С оглед на това, за осигуряване на възможност за срочното приключване на воденото досъдебно производство следва да бъде обезпечено присъствието на обвиняемия на територията на страната. Няма пречка, при необходимост от осъществяване на задгранични пътувания, да бъдат отправени искания от обв. Н. по реда на чл. чл.68, ал. 3 НПК.

С оглед на всичко изложено, съдът счита, че към момента мярката за процесуална принуда по чл. 68 НПК, взета по отношение на обв. Н., се явява адекватна, като искането за нейната отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Н. - обвиняем по досъдебно производство № 124/2022г. по описа на НСлС, пр.пр. № 16506/2022г. по описа на СГП, чрез неговия адв. К.Д., за отмяна на наложената по отношение на обвиняемия с Постановление на СГП от 20.11.2025г., процесуална мярка по чл. 68 НПК –„Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на СГП, обв. Н. Н. и неговия защитник – адв. Донков.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4