Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 18.05.2026, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 1140/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
18.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Христо Тотев Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Дряново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов в Гражданско дело № 20254220101140 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на осъдителен иск, заявен от С. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу Х. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че през месец април 2024г. се запознал с лицето Х. М., който му бил препоръчан в качеството му на адвокат. Трябвало да го представлява пред „Общинска банка" АД и пред коректорското дружеството „***" АД, ЕИК: ***, във връзка със сключен договор за кредит от негова страна с банка, който в последствие бил прехвърлен към фирмата за събиране на вземания, а именно: Договор за кредит ФЛ-64Т от 22.12.2008г. Адвокат М. обещал, че ще вземе случая му присърце и че с оглед на датата на сключване на договора за кредит, ще му помогне да не заплаща натрупали се с години лихви. За целта в последствие го помолил да му изпрати чрез изипей 3000 лв. с основание договор за правна защита, като от негово име и за негова сметка щял да ги получи синът му Х. Х.в М.. По тозиначин трябвало да засвидетелства, че ангажира адвокат М. с правните въпроси, за които да се погрижи, като защити законните ми права и интереси. Изпратил въпросната сума на сина на адв. Х. М. на 13.05.2024г., така както му било указано да стори. За указанията и разговора по отношение на плащането и начинът на осъществяването имал свидетел, който чул всичките насоки 1 на адв. М. за изпращането на въпросната сума.

След известно време, започнал да пита дали се работи по неговия случай, дали има някаква информация, тъй като в следствие на дълга и забавата от негова страна, лихвите продължавали да се трупат. Адв. М. го успокоил, че всичко е наред и че няма да плаща никакви лихви. През лятото се срещнал с адв. М., за да обсъдят какво се случва с казуса му, какви действия е предприел и какви действия ще предприема занапред. До 14.08.2024г. (за 3 месеца) той не бил предприел никакви действия.

Обяснил му, че случаят му е изключително труден и с голям материален интерес и трябва да му даде още 4000 лв. Тогава го накарал на екземпляр от пълномощно, с права, които му делегирал, да декларира собственоръчно, че е получил тази сума, да напише датата и да се разпише, тъй като не искал да остане без никакво доказателство, че съм му заплатил адвокатския хонорар.

Въпреки заплащането на сумата общо в размер на 7000 лв. от него, адв. М. не само, че не направил нищо свързано с тяхната договорка, ами се скрил. Започнал много често да не отговаря на обажданията и съобщенията му, да пътува извън пределите на РБ. Забравил, че след заплатения хонорар следвало да работи по казуса, така както се били разбрали и както го задължавал Законът за адвокатурата.

През месец август 2025г., след като друг адвокат се обадил в коректорското дружество разбрал, че никой не се е свързвал с тях и че лихвите по вземането значително са нараснали за 1 година, като вредите които адв. М. му причинил със своето бездействие надхвърляли 10 000 лв. Тези вреди се изразявали в натрупани лихви за периода от месец май 2024г. до месец август 2025г. - време, в което адв. М. не е предприемал никакви правни действия с оглед на защитата на законните му права и интереси.

Нещо повече, след като разбрал, че адв. М. не е работил и няма да работи по неговия казус многократно му звънял и писал, за да му върне заплатения хонорар, тъй като получил същия с оглед на неосъществени от негова страна действия и отпаднало правно основание. След като отново не можал да осъществи връзка с адв. М., се свързал с негов колега, който помолил да го попита кога ще му възстанови заплатения хонорар. На 21.10.2025г. колегата писал на адв. М. и изпратил удостоверение за банковата му сметка, по която да се възстанови недължимо платения хонорар. Адв. М. в писмена форма заявил, че след „14 дена", който срок изтичал на 04.11.2025г., но по банковата му сметка адв. М. не възстановил никакви парични суми.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника адв. Х. С. М. да му заплати (да му заплати) сумата 3579,04 евро (равностойност на 7000 лева), като получена на отпаднало или неосъществено основание, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2025 година до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на сторените от него разноски.

2

Б. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск, като неоснователен. Изложената фактическа обстановка била невярна. При поемане на ангажимент за извършване на определеното в договора за правна защита бил подведен от ищеца относно фактите и обстоятелствата имащи значение за правния спор.

Не възразява да бъдат приети представените доказателства.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане /възстановяване/ на платена на отпаднало основание сума.

2. От фактическа и правна страна:

От ищеца е представеното пълномощно, издадено от него в полза на ответника в качеството му на адвокат, да го представлява пред „Общинска банка“ АД и „***“ АД във връзка със сключен договор за кредит ФЛ-64-Т от 22.12.2008 г. Върху пълномощното е отразена разписка, издадена от ответника, за получени 4000 лева – част от договорено адвокатско възнаграждение. Представена е и разписка за превод по Изи Пей на сумата 3000 лева, с основание „договор за правна защита“. Представените от ищеца доказателства не са оспорени от ответника. Напротив, изразено е становище, че следва да бъдат приети, като доказателства по делото.

Съдържанието на посочените документи води до еднозначен извод за сключен между ищеца и ответника договор за правна помощ, който е ненаименован договор и в конкретния случай по своя правен характер представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Договорът е неформален – писмената форма е за доказване, а не за действителност, двустранен и възмезден. Поражда задължения и за двете страни. Адвокатът се задължава да извърши правната услуга, а клиентът – да заплати уговореното възнаграждение. Отвеникът не оспорва, че ищецът е заплатил договореното възнаграждение - видно от посочените документи, то е 7000 лева (чиято равностойност е 3579,04 евро) и е изправна страна по договора.

Делегираните права и задълженията на отвеника са указани в изденото от ищеца пълномощно. От ответника в молбата му, депозирана от него на 17.04.2026г., се твърди, че е бил подведен от ищеца С. С., без да се сочи в какво конкретно е бил подведен. Текстът на изготвеното пълномощно еднозначно определя възложената работа на адвоката-отвеник. Едноврменно с това, твърденията на ответника за „подвеждане“ са и недоказани

В приложената електронна кореспонденция от 21.10.2025 г. се съдържа 3 признание от ответника на задължението си да върне сумата, като е определил срок за това – "14 дена". Признанието на отвеника, че следва да върне сумата, представлява косвено признание както на неизправността му по договора за поръчка, така и относно прекратяването на договора. Иначе защо да връща сумата. Определеният от самият ответник срок е изтекъл на 04.11.2025 г. Няма доказателства, не се и твърди, сумата да е била възстановена.

При установените факти, доказани са елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - от страна на ответника е получена сумата 7000 лева (с равностойност 3579,04 евро) възнаграждение по договор за правна помощ (частен случай на договор за поръчка).

Поради неизпълнение на договора от страна на ответника, той е прекратен, доказателство за което е електронната кореспонденция между страните относно връщане на платеното по договора възнаграждение.

След прекратяването на договора, основанието за плащането на сумата е отпаднало и полученото възнаграждение следва да бъде върнато, като получено на отпаднало основание.

Поради това искът следва да бъде уважен, като бъде присъдена исковата сума заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, тъй като съгласно съдебната практика исковата молба представлява и покана за плащане.

Сумата следва да бъде отразена в равностойността й в евро, а именно 3579,04 евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБългария.

3. Такси и разноски по производството:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Тъй като иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е уважен изцяло, на ищеца се дължат сторените от него разноски, които в конкретния случай са за адвокатски хонорар в размер на 550 евро.

Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 143,16 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

1. ОСЪЖДА Х. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***да ЗАПЛАТИ на С.

Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата 3579,04 евро, представляваща получена сума на отпаднало основание – прекратен договор за правна помощ, ведно със законната лихва от 18.11.2025 г. /датата на подаване исковата молба/ до 4 окончателното й изплащане, на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

2. ОСЪЖДА Х. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***да ЗАПЛАТИ на С.

Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата 550 евро - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

3. ОСЪЖДА Х. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС Дряново, сумата 143,16 евро - държавна такса върху уважения иск, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд - Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5