Решение № 14086 от 19.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33095/2024
- Вид
- Решение № 14086
- Подписан
- 19.07.2025
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 324 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14086 гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110133095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „************“ ЕООД е предявил срещу ответника „************“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 21 600 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнена работа по договор за СМР от 20.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е търговско дружество с предмет на дейност производство и търговия със захарни и тестени изделия, която извършвал и на територията на собствения си недвижим имот-цех, находящ се в комплекс „************“ в гр. София/съгласно уточнението в проведеното на 25.02.2025г. открито съдебно заседание по делото/. Посочва, че с цел привеждане на помещенията в съответствие с нормативните изисквания, установени с Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на 20.10.2023 г. сключил с ответника договор за СМР, по силата на който му възложил да изпълни описаните в Приложение № 1 към договора строително-монтажни работи по полагането на основа от бетонна настилка и направата на финишно синтетично подово покритие в собствения му цех за сладкарски изделия. Съгласно чл. 2 от договора общата стойност на договорените СМР била в размер на 35 165,55 лв. без ДДС, като съгласно чл. 6 възложителят следвало да изпълни авансово плащане в размер на 75% от стойността на договорените работи, което се равнявало на сумата от 22 624,16 лв. без ДД, в срок до три дни от датата на подписване на договора. Оставащите 25% от цената или сумата от 7 541,39 лв. без ДДС били дължими на изпълнителя в срок до пет дни от приключване изпълнението на работите, чието завършване се удостоверявало с двустранно подписан протокол. Срокът за изпълнение на договорените 1
СМР бил общо 7 работни дни при наличие на фронт на непрекъснато изпълнение и на подходящи климатични и обектови условия за изпълнение на работите. В изпълнение на задължението си по чл. 6 от договора ищецът превел по посочената от ответника банкова сметка сумата от 22 624,16 лв. без ДДС, или общо 27 149 лв. с ДДС, и на 17.11.2023 г. го уведомил, че има готовност да предостави фронт за работа на обекта, като считано от 20.11.2023 г., ответникът започнал подготовка за изпълнение на първия етап от възложените СМР, изразяващ се в направа на бетонна настилка за основа тип „шлайфан бетон“. Вторият етап, изразяващ се в направата на финишно синтетично подово покритие, бил започнат от изпълнителя чак на 23.01.2024 г., тъй като по негови твърдения първо следвало да са налице уговорените в Приложение № 1 обектови условия – влажността на бетонната основа да е пониска от 4%. Въпреки това и в разрез с клаузата на чл. 13 от договора и предвидената в Наредба № 3/31.07.2003 г. процедура, между страните не бил съставен и подписан акт образец 10 и акт образец 11 за спиране на строителството поради неподходящи климатични условия. В резултат от това за период от почти месец и половина ищецът бил въпрепятстван да упражнява търговската си дейност, както и не могъл да започне производство поради риска да бъде санкциониран от БАБХ. В края на м. януари 2024 г. ответникът уведомил ищеца, че има готовност да предаде изпълнените работи, но при направена от страна на възложителя проверка същият установил множество нередности в изпълнението на финишното подово покритие - неравности и дефекти; наклоните в голямата производствена зала не били подведени към сифона, а към стените; наличие на видима неравномерност в дебелината на финишния слой и лошо изпълнение на холкерите; наличие на мехури по повърхността на покритието; дефекти под формата на малки дупки по повърхността на подовото покритие; високи грапавини по пода. Състоянието на положената настилка било установено и от специалист в областта – вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС, според което дефектът на положената настилка бил толкова съществен, че не било възможно да бъде поправен и настилката следвало да бъде премахната и положена наново. В заключението си вещото лице посочило, че не е спазена технологията за полагане на полиуретанова подова настилка, в резултат на което изпълнените от ответника СМР не кореспондирали с изискванията на технологията за изпълнение на полиуретаново подово покритие, както и с уговореното в сключения между страните договор. След първоначално извършения оглед на изпълнената работа ищецът провел множество разговори с изпълнителя с цел уточняване възраженията по изпълнената работа, като с покана от 08.02.2024 г. на изпълнителя бил даден срок до 11.02.2024 г. вкл. за отстраняване на дефектите по извършената работа и за предаване на обекта с положено подово покритие съгласно приложимите стандарти. Със същата покана ответникът бил предупреден, в случай че не отстрани дефектите в предоставения му срок, ищецът ще ангажира трето лице за отстраняване некачествено извършената работа в съответствие с уговореното в чл. 10 от договора. Ответникът, обаче, не изразил готовност да отстрани дефектите в предоставения в поканата срок, а на извършения на 12.02.2024 г. съвместен оглед отказал да подпише предложения от ищеца протокол с констатирани дефекти/възражения, изпратен по имейл още преди огледа. При тези обстоятелства ищецът 2 сключил договор за възлагане на СМР от 12.02.2024 г. с трето лице – „************“ ЕООД, с който последното се задължило да изпълни за своя сметка срещу възнаграждение строително-ремонтни дейности, изразяващи се в отстраняване на дефектно полиуретаново покритие, изравняване на основата, полагане на епоксиден грунд, посипка и ново полиуретаново покритие.
В тази връзка били издадени
Фактура
№
*************/13.02.2024 г. и Фактура № ***********/26.02.2024 г. на стоност 18 000 лв. без ДДС, като същите били заплатени от ищеца на 13.02.2024 г., респ. на 26.02.2024 г.
Ищецът счита, че за него не било икономически целесъобразно да продължава да дава нови допълнителни срокове на ответника за поправяне некачествено положеното подово покритие, а и с оглед контстатациите на вещото лице по частната експертиза, уменията му да поправи изпълнената работа били поставени под съмнение. Излагат се доводи, че изработеното от ответника по сключения договор за изработка страдало от такива недостатъци, които водели до негодност, поради което интересът на възложителя не можел да бъде задоволен по друг начин, освен с ангажирането на трето лице. Ответното дружество не разполагало с необходимите умения и опит, за да изпълни възложеното в съответствие с нормативните изисквания, поради което възложителят нямал интерес от поправяне на договорените СМР от ответника, каквато възможност му е дадена по силата на чл. 265, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Счита за установено, че несъгласието на ищеца с извършените СМР достигнало до изпълнителя, а издадените и заплатени фактури свидетелстват за стойността на разходите за отстраняване на недостатъците в изработеното. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за СМР от 20.10.2023 г. Посочва, че в уведомлението от 08.02.2024 г. ищецът не посочил кои конкретни технологични и технически изисквания били нарушени при изпълнение на възложената работа, както изтъквал само, че подовото покритие било грубо, на места не достатъчно плътно и изключително грапаво. С уведомление от 09.02.2024 г. ответникът изразил готовност да поправи евентуалните дефекти в работата и предложил в първия работен ден – 12.02.2024 г., страните да извършат съвместен оглед и да съставят протокол, в който да бъдат отразени всички недостатъци и да бъде определен срок за отстраняването им. На извършения на 12.02.2024 г. оглед, обаче, ищецът отказал между страните да бъде съставен протокол с текст, различен от предложения от него, като по този начин на практика отказал недостатъците да бъдат отстранени за сметка на изпълнителя по реда на клаузата на чл. 9 от договора.
Ответникът подчертава, че едностранно определеният от ищеца на 08.02.2024 г. в 16:08 ч. срок за отстраняване на недостатъците до 11.02.2024 г. бил недостатъчен, като подчертава, че за този период единственият работен ден бил 09.02.2024 г. От друга страна, третото лице „************“ ЕООД поело задължението да поправи недостатъците в срок от 7 дни, който значително надвишавал срока, предложен от ищеца на ответника за работата със същия обхват. Твърди, че извършената от ответника работа отговаря както на сключения между страните договор, така и на всички технологични и технически изисквания, а грубостта и наличието на грапавини по покритието били в резултат на поставените от възложителя 3 изисквания подовото покритие да е с противохлъзгащи свойства, за постигане на което била използвана система с вложен сух кварцов пясък. Отбелязва, че поръчаното и изпълнено финишово синтетично подово покритие е типично за индустриалните обекти и поради предназначението си не притежава естетическите качества на друг тип подови покрития.
Твърди, че не носи отговорност за твърдяното отклонение в наклоните на подовата настилка, доколкото е започнал работа по договора, след като в помещенията вече са били монтирани точковите подови сифони и вътрешните врати от други подизпълнители, ангажирани от ищеца. Излага, че своевременно осигурил необходимите за извършване на уговорените СМР материали и на 30.11.2023 г. започнал с подготовка за изпълнението на първия етап – направа на бетонна настилка за основа, завършен на 01.12.2023 г. в уговорения между страните срок. Вторият етап също бил започнат на 23.01.2024 г., след като от 01.12.2023 г. ответникът неколкократно извършвал замервания на влажността на основата, за да установи кога влажността на бетонната основа е по-ниска от 4% и дали уговорените в Приложение № 1 към договора обектови условия са налице. Вторият етап бил завършен на 31.01.2024 г. – отново в уговорения между страните срок, като за всички посочени обстоятелства ищецът бил своевременно и редовно информиран. Оспорва страните да са постигали съгласие подовата настилка да трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 14/09.12.2021 г. за хигиената на храните. Оспорва твърденията на ищеца, че „************“ ЕООД действително е извършило поправка на изпълнените от ответника работи по процесния обект. В случай че се установи, че все пак поправки са извършени, оспорва заплатеното от ищеца на „************“ ЕООД възнаграждение като силно завишено и неотговарящо на средните пазарни цени за подобен вид работи. В условията на евентуалност – в случай че съдът приеме предявения от ищеца иск за изцяло или частично основателен, прави възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца за заплащане на разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнена работа по договор за СМР от 20.10.2023 г., с насрещното вземане на ответника за сумата от 9 049,67 лв. с ДДС, представляваща окончателното плащане на възнаграждението по договора за СМР, и за сумата от 604,99 лв., представляваща мораторно обезщетение върху главницата за периода от 18.02.2024 г. до 10.08.2024 г., до размера на по малката от двете суми. Твърди, че по аргумент от чл. 6.2 от договора ищецът следвало да заплати на ответника окончателно възнаграждение по договора в размер на 9 049,67 лв. с ДДС до 17.02.2024 г., доколкото към 12.02.2024 г. е било възможно да бъде съставен протокол, с който да се удостовери приключването на изпълнението на възложените СМР. Процесната сума не била заплатена, поради което ищецът му дължал и обезщетение за забава. Ответникът поддържа, че възложителят не е освободен от заплащането на възнаграждението по договора за изработка дори и при наличиео на недостатъци. С тези доводи моли съда да отхвърли исковете, респ. да уважи направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.