Решение № 1242 от 22.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110118234 по описа за 2022 година

З. Р. Д. е предявила срещу „,,,,,ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит№2522984/18.02.2022.При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП за нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2522984.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №2522984/18.02.2022.Поддържа, че по силата на договора е получила кредит в размер на 5000 лева, при общ размер на задължението по договора 6121.16 лева, при ГПР-21.62% и ГЛП-19.73%. Поддържа, че договърт за потребителски кредит №2522984 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит, въз основа на която е сключен договора за поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр . с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за кредит е нищожен ако не са посочени приложимия лихвен процент и условията по прилагането му.Твърди, че в случая не са посочени в 1 договора за кредит условията за прилагането на ГЛП.Поддържа, че липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за срока на договора или е променлив.Твърди, че не е усно какво включва ГПР, компонентите му, така и математическия алгоритъм, по който се формира.Поддържа, че сумата по договора за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора, която предвижда сключване на договора за поръчителство, води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави.Твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,ЕАД оспорва предявения иск.

Ответникът „,,,,,ЕАД предявява срещу З. Р. Д. насрещни искове с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: сумата от 317.49 лева – главница по Договор за кредит №2522984/18.02.2022 за периода от 18.02.2022 до 10.05.2022; за сумата от 161.84 лева –договорна лихва за периода от 18.02.2022 до 10.05.2022 и за сумата от 2.49 лева –обезщетение за забава за периода от 11.04.2022 до 18.05.2022, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.Твърди, че е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на З. Д. сумата от 5000 лева в заем. Поддържа, че ответницата по насрещния иск не е заплатила нито една от погасителните вноски по процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че към датата на исковата молба са падежирали първите две вноски съобразно погасителния план.

Ответницата по насрещния иск З. Р. Д. го оспорва.Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основание по чл.22 от ЗПК.Поддържа, че е нищожен , тъй като в него не са посочения приложимия лихвен процент и условията за прилагането мучл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Поддържа, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК., тъй като сумата, която се претендира като гаранция/поръчителство не е включена в ГПР.

2

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №2522984 от 18.02.2022 „,,,,, ЕАД се е задължило да предостави на З. Р. Д. потребителски кредит н размер от 5000 лева, при ГПР-21.62%, лихвен процент по кредита -19.73% за срок от 24 месеца.Към договора е представено и Приложение №1.

По силата на договор за поръчителство от 18.02.2022, сключен между „,,,,,ОД и З. Р. Д., „,,,,,ОД се задължава да сключи договор за поръчителство с „,,,,,ЕАД, по силата на който да отговаря пред „,,,,, солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, срещу което потребителят дължи възнаграждение..

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия за предоставяне на кредити.

При тази установеност на изводи: фактите съдът прави следните правни

По силата на договор за потребителски кредит №2522984 от 18.02.2022 „,,,,, ЕАД се е задължило да предостави на З. Р. Д. потребителски кредит в размер от 5000 лева, при ГПР-21.62%, лихвен процент по кредита -19.73% за срок от 24 месеца.

Не е спорно по делото, че сумата в размер от 5000 лева е предоставена от ответника „,,,,,ЕАД на ищцата.Не е спорно и, че сумата от 5000 лева е усвоена от нея.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на Кредисимо банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на 3 кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „,,,,,, съответно този договор не поражда действие между „,,,,, и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.

Видно от договора за поръчителство, сключен между ищцата и „,,,,,ОД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 3974.86 лева.

Сумата на възнаграждението за поръчителство е почти колкото размера на кредита по договора за потребителски кредит.

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „,,,,,АД и „,,,,,ОД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „,,,,,ОД е „,,,,,ЕАД.

В този смисъл ищцата като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство почти в размера на кредита, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.

4

С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е също в полза на ответника и следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 18.02.2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.12.2022г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 21.62%,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50 %.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е изготвен погасителен план.

Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за поръчителство, което е в размер почти колкото кредита, ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.

При кредит от 5000 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с възнаграждението за поръчителство възлиза на 10 096.02 лева.В този смисъл ГПР ще надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита повече от 2 пъти.Още повече, че „,,,,,АД и „,,,,,ОД са 5 свързани лица.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК следва да бъде уважен.

По насрещния иск

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на което ответницата по насрещния иск не дължи договорна лихва и лихви за забава по договора за кредит, а само главница.

Ищецът по насрещния иск претендира сумата от 317.49 лева –главница, представляващи първите 2 падежирали вноски за периода от 18.02.2022 до 10.05.2022.

Ответницата по насрещния иск не установява да е заплатила процесните суми.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит първите две вноски за главница възлизат в размер от 317.49 лева.

С оглед на изложеното предявеният насрещен иск с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

Исковете с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 161.84 лева –договорна лихва за периода от 18.02.2022 до 10.05.2022 и за сумата от 2.49 лева –обезщетение за забава за 6 периода от 11.04.2022 до 18.05.2022, следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е освободен от държавна такса и разноски.Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1, възлиза на сумата от 912.11 лева.Сумата на адвокатското възнаграждение заедно с ДДС възлиза в размер на 1094.40 лева.

Разпечатката съдържа 50 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5351afd0-9fcf-460a-b582-a3f4d530762b