Решение № 2078 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2078 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100509563 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5283/25.03.2025г., постановено по гр.д. № 36494/2024 г. на Софийски районен съд, 120 състав, съдът е признал за установено, че всяка от С. Д. К., ЕГН **********, и А. В. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от по 111,18 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******** ********, за периода м. 09.2020 г. – м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2024 г., до окончателното изплащане. За горницата над сумата от 111,18 лева до пълния предявен размер исковете за цена на доставената топлинна енергия са отхвърлени срещу всяка една от С. Д. К., ЕГН **********, и А. В. К., ЕГН **********. Отхвърлени са и исковете за лихва за забава, начислена върху цената на доставената топлинна енергия, както и за лихва за забава, начислена върху цената на услугата за дялово разпределение.

С горепосоченото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д.

К., ЕГН **********, и А. В. К., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 122,44 лева, представляващи разноски за исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, сумата от 269,40 лева, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на наследодателя В.К. в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. Н.И.И., ЕГН **********, сумата от 269,40 лева, 1 представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство на наследодателя В.К. до настъпване на смъртта му.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, е да заплати на адв. С.С.С., ЕГН **********, сумата от 134,70 лева, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство на А. В. К..

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, е да заплати на адв. С.Й.Д., ЕГН **********, сумата от 134,70 лева, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство на С. Д. К..

Решението е постановено при участието но третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание от С. Д. К. и А. В. К.. В жалбите се поддържа, че в заповедното производство наследодателят В.К. е оспорил сумата в размер на 422 лева, дължима за периода м. 05.2020 г. – м. 11.2020 г. В тази връзка се поддържа, че като се зачете датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тригодишната давност, общите условия на ищцовото дружество и спирането на давностните срокове до 20.05.2020 г., то се достига до извода, че всички вземания преди 14.11.2020 г. са погасени по давност. Сочи се, че според счетоводната експертиза по делото за периода м. 05.2020 г.

– м. 10.2020 г. начислената сума за топлинна енергия е в размер на 329,33 лева. В тази връзка се поддържа, че дължимата от В.К. сума се равнява на 92,67 лева, поради което всеки от наследниците му дължи само по 46,33 лева. Твърди се, че давността за всяко месечно задължение започва да тече в срок от 45 дена от публикуването на фактурите.

Твърди се, че вземанията за периода м. 05.2020 г. – м. 10.2020 г. са погасени по давност. Заявява се, че задълженията по месечните вноски не са поставени в зависимост от изравнителния резултат в края на отчетния период. Твърди се, че изравнителното вземане не променя момента, от който тече давността за месечните вземания. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в частите, в които е признато за установено, че всяка от ответниците дължи на „Топлофикация София” ЕАД по 64,85 лева, представляващи горницата над сумата от 46,33 лева до сумата от 111,18 лева. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорват жалбите. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, като е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по сходни случаи и събраните доказателства. Моли се решението на СРС да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбите.

Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

2

Предмет на въззивна проверка са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото е представен Нотариален акт от 27.12.2007 г. за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „ЖПЗ Георги Димитров”. От същия е видно, че В.П.К. и С. Д. К. са придобили собствеността върху ап. 12, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора”, ул. „********

По делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че В.П.К., починал на 07.10.2024 г., е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Д. К. и дъщеря си А. В. К..

Съгласно чл. 48 вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда действие от датата на смъртта на наследодателя. По арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на тази на всяко дете. С приемане на наследството се придобиват както правата, така и задълженията в наследствената маса. От горепосочените писмени доказателства се установява, че С. Д. К. и А. В. К. са придобили по наследство процесния имот.

От приетата по делото техническа експертиза е видно, че процесният апартамент се намира в сграда, която е топлоснабдена. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период С. Д. К. и А. В. К. са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, доколкото не са налице индивидуални уговорки между потребителя и топлопреносното предприятие, каквито в случая не се твърдят и не се доказват.

Съгласно чл. 33 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена топлинна енергия в 45дневен срок от изтичане на периода, за който те се отнасят. Тоест касае се за срочни задължения, по отношение на които давността започва да тече съгласно с изтичане на срока за изпълнение – така чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Съобразявайки горепосочените клаузи, настоящият въззивен състав намира, че задълженията за топлинна енергия за периода м. 09.2020 г. – м. 11.2020 г. не са погасени по давност. Изискуемостта на най-старото задължение в този минипериод, а именно за м. 09.2020 г., е настъпила съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД на 15.10.2020 г. От тази дата е започнала да тече тригодишната погасителна давност за цената на доставената топлинна енергия през м.

09.2020 г. Поначало давността за това вземане би изтекла на 14.11.2023 г., ако преди това не настъпи обстоятелство, което да я прекъсне или спре. В случая в периода на 3 течене на погасителната давност е приет специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от този закон за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или се придобиват права от частноправните субекти.

С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.

22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр. 33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван. С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.

Следователно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. не е текла погасителна давност (общо 69 дена). С тези 69 дена се удължава възможността на кредиторите да търсят принудително събиране на вземанията си след отпадане на извънредното положение. Поради това тригодишната давност за цената на доставената топлинна енергия за м. 09.2020 г. следва да изтече на 22.01.2024 г. Към тази дата обаче вече е било депозирано заявлението по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД.

Заявлението е подадено още на 18.01.2024 г. и с него е прекъсната давността за процесните вземания. Същите разсъждения са приложими и за вноските за топлинна енергия, дължими за м. 10.2020 г. – м. 11.2020 г. Следователно, като е уважил исковете срещу С. Д. К. и А. В. К. за цената на доставената топлинна енергия в периода м.

09.2020 г. – м. 11.2020 г., СРС е постановил правилно решение.

Във въззивните жалби не се съдържат конкретни оплаквания срещу размера на сумата, която се дължи от всяка от ответниците за периода м. 09.2020 г. – м. 11.2020 г.

Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Предвид изложеното по-горе първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, в които е признато за установено, че всяка от С. Д. К. и А. В. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД по 111,18 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия до ап. 12, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора”, ул.