Решение № 88 от 22.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Добрич, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500064 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 21485/07.12.2022 год. на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П.д., общ. Д., представлявано от управителя Д.И. ***, чрез упълномощения адвокат И. С. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 1092/21.11.2022 год. на Добричкия районен съд по гр. дело № 115/2022 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Л. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., следните суми: 11 032,32 лева, представляваща остатък от дължима наемна цена за периода 01.10.2019 г. – 01.10.2020 г. по сключен от дата 12.11.2018 г. между Й. Л. И., в качеството на наемодател, и „***“ ООД, в качеството на наемател, Договор за наем на земеделска земя в землището на село О.м. за общо 170 дка земеделски земи, включващи: имот № 119015 с площ 24,999 дка, имот № 120038 с площ 30 дка, имот № 119016 с площ 20,007 дка, имот № 120037 с площ 11,999 дка, имот № 119014 с площ 43,500 дка и имот № 120086 с площ 40 дка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 18.01.2022 г. до окончателното изплащане; 619,02 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 11 032,32 лева за периода 01.07.2021 г. - 18.01.2022 г.

1

Със същото решение съдът е осъдил „***“ ООД да заплати на Й. Л. И. сторените разноски, както следва: 270,65 лева – държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 115/2022 г.на Добрички районен съд и разноски в обезпечителното производство по допуснатото обезпечение на предявените искове в размер на 400 лева – държавни такси за образуване на изпълнително дело, опис и оценка на запорирана движима вещ и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК като са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена на 07.12.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 23.11.2022 г.

В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Въззивникът намира решението за неправилно поради погрешно прилагане на материалния и процесуалния закон; решението също така противоречи на действителното правно положение и събраните по делото доказателства. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на предявените искове.

Според представителя на „***“ ООД по делото не са представени достатъчно убедителни доказателства, че в полза на ищеца се дължат процесните суми. Сочи се, че районният съд погрешно е приел, че по делото не е наведено от страна на ответника възражение по чл. 307 от ТЗ. Настоява се, че такова възражение е обективирано в отговора на исковата молба, доколкото през процесната стопанска 2019/2020 г. е било налице 2 неблагоприятно климатично събитие, имащо характера на извънредни и непредвидени обстоятелства. Тези обстоятелства са представлявали основание за изменение на процесния договор в частта относно размера на договорения наем.

Оспорва се изводите на съда в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателя в хода на производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна.

Въззиваемият настоява, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно, с оглед доказаните правопораждащи факти, поради което следва да бъде потвърдено. Иска се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба и отговора към нея, страните повторно излагат всички свои фактически твърдения, оспорвания, възражения и правни доводи относно основателността и доказаността на заявената претенция.

Спорни между страните са въпросите относно това дали по делото е въведено от страна на ответника „възражение по чл. 307 от ТЗ“, т.е. ответникът дали е заявил субективното потестативно право да поиска от съда да постанови решение, с което да измени или прекрати договора занапред.

Спорно е също така дали ответникът е възразил относно наличието на непреодолима сила като препятствие на изпълнението на задължението му по процесния договор, по смисъла на чл. 306 от ТЗ, доколкото неблагоприятните климатични условия през стопанската 2019/2020 г. са довели до невъзможност да се реализира стопанска продукция, което според ответника е основание той да се освободи от задължението му да заплати уговорения между страните наем за ползваните земеделски земи, предмет на процесния договор.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на 3 правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано; волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. Дело № 115/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Й. Л. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., с която срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П.д., общ. Д., представлявано от управителя Д.И. ***, са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от:

11 032,32 лева, представляваща остатък от дължима наемна цена за периода от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. по сключен на дата 12.11.2018 г. между Й. Л.

И., в качеството на наемодател, и „***“ ООД, в качеството на наемател, Договор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на село О.м. общо 170 дка, включваща: имот № 119015 с площ 24,999 дка, имот № 120038 с площ 30 дка, имот № 119016 с площ 20,007 дка, имот № 120037 с площ 11,999 дка, имот № 119014 с площ 43,500 дка и имот № 120086 с площ 40 дка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 18.01.2022 г. до окончателното изплащане; 619,02 лева представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за периода от 01.07.2021 г. до 18.01.2022 г.

Излагат се обстоятелства, според които по сключен между страните договор за наем на земеделска земя от 12.11.2018 г. ищецът е предоставил на ответното дружество общо 170.000 дка земя в землището на село О.м..

Договорът е бил сключен за периода 01.10.2019 г. – 01.10.2020 г. Съгласно чл.

3 от договора наемното плащане е определено в размер на 30% от произведената продукция, изчислена в парична стойност, но не по-малко от 100 лева на декар. Общият размер на наемната цена за срока на договора е възлизал на 17 000 лева, дължими до 30.06.2021 г. На 23.12.2020 г. по сметка на ищеца е постъпило плащане от ответното дружество в размер на 5 967,68 лева с посочено основание „рента 2019г. – 2020 г.“. С предявения иск ищецът претендира остатъка в размер на 11 032,32 лева до пълния размер на уговорената наемна цена от 17 000 лева, както и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който процесната стопанска година по време на действие на 4 договора дружеството е наело земеделските земи по договора за отглеждане на пшеница, царевица и слънчоглед.

Представителят на „***“ ООД е изложил твърдения, според които е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по договора, тъй като през процесната стопанска година се наблюдавали изключителни тежки метеорологични събития, повлияли негативно върху посевите и отглежданите селскостопански култури, като са довели до ниски количества добита продукция и финансови загуби за ответното дружество. В тази насока се сочи, че със заповед № РД 09-792/06.10.2020 г. на Министъра на земеделието и храните е било обявено настъпило неблагоприятно климатично събитие измръзване/слана, проливен дъжд, градушка и суша за културите, отглеждани от „***“ ООД, което представлявало непреодолима сила, освобождаваща наемателя от задължението му за плащане на договорения наем. Поради изложеното ответникът намира, че предявените исковете като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне. Претендират се и сторените разноски в производството по делото.

Безспорно е установено по делото, че между страните е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор за отдаване на земеделска земя под наем 2019/2020 г., сключен на 12.11.2018 г. между Й.

Л. И., представляван от своята сестра К.Л.С. /същата е надлежно упълномощена от ищеца с широк кръг пълномощия, включително и с правото да сключва договори за отдаван под наем/аренда на процесните имоти, по силата на пълномощно от 27.02.2015 г., заверено с нарочен Меморандум на щатския секретар в **, щата **, Държавен Департамент, Отдел „Корпорации“, заверено с Apostille № *** – в официален превод на български език/, в качеството на наемодател и „***“ООД, като наемател. Предмет на този договор са били следните имоти: имот № 119015 с площ 24.999дка, имот № 120038 с площ 30.000 дка, имот № 119016 с площ 20.007 дка , имот № 120037 с площ 11.999 дка , имот № 119014 с площ 43.500 дка и имот № 120086 с площ 40.000 дка.

Договорът е бил сключен за периода 01.10.2019 г. – 01.10.2020 г., като страните са уговорили /чл. 3/ наемна цена в размер на 30% от произведената продукция, изчислена в парична стойност, но не по-малко от 100 лева на декар.

5

Безспорно е устоновено по делото, че през процесната година дружеството наемател е ползвало земеделските имоти, предмет на договора, като е изплатило на наемодателя на 23.12.2020 г. по банков сумата от 5 967.68 лева.

С оглед на установеното следва да се приеме ,че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем. Наемодателят е изпълнил задължението си и е предоставил за ползване земеделската земя по договора.

Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 от Закон за арендата в земеделието /Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение за плащане на уговорената рента по договора в размера и в сроковете, уговорени между страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, последният следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за наем.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.

154 от ГПК/, наемателят следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за наем. В случая по делото са представени доказателства, от които се установява, че от общо дължими 17 000 лв. ответникът е заплатил сумата от 5 967,68 лв., като непогасени са процесните 11 032,32 лв.