Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 806 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1557/2024
Вид
Определение № 806
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Боян Балевски, Анжелина Христова, Кристияна Генковска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- Ангел Донов и Кристи Маринова, чрез адв. К.Монева срещу решение №160 от 11.03.2024г., постановено по в.т.д. №432 по описа за 2022г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260122 от 14.02.2022г., постановено по т.д.

№1065/2017г. по описа на Софийски градски съд, като е осъден въззивникът „КТБ“ АД /н/ да плати по сметка на САС сумата 278 766.79 лева държавна такса. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл.57, ал.3 ЗБН от касатора срещу И. А. З. и А. М. Пантелеев за осъждането им да платят при условията на солидарност, евентуално при разделност на сумата 4 604 760 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответниците като „администратори“ на „КТБ“ АД, допуснати при сключване на договор за банков кредит от 07.08.2013г. с „Чалиндж Кепитъл България“ ЕАД /сега заличен/, както и предявените срещу Г. П. Х. и А. М.

Пантелеев искове за солидарно осъждане, евентуално разделно осъждане да платят сумата 2 521 800 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задълженията им като 1

„администратори“ на „КТБ“ АД при сключване на договор за банков кредит от 22.10.2012г. с „Чалиндж Кепитъл България“ ЕАД /сега заличен/, като е осъден ищецът да плати държавна такса в размер на 557 533.59 лева по сметка на СГС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е недопустимо /съдът не се е произнесъл по евентуално предявените искове и не е изложил мотиви по иска срещу единия от ответниците/, а по същество неправилно- постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост, поради което следва да се обезсили и върне за ново разглеждане, евентуално отмени, като се постанови ново решение за уважаване на исковете. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства, игнорирал е част от тях, вкл. заключения на експертизи и не е изложил собствени мотиви в подкрепа на извода си за неоснователност на исковете. Намира за необосновани изводите на съда за наличие на обезпечения по процесните договори за банков кредит, за липса на доказателства за неспособност на кредитополучателя да плаща задълженията си преди 20.04.2014г., както и за липса на доказателства за вреда за банката.

Намира, че в тежест на ответниците е да докажат, че длъжникът „Чалиндж Кепитъл България“ ЕАД е имал имущество на стойност, от която банката да може да се удовлетвори. Акцентира на факта, че вземанията по договорите за кредит са погасени на основание чл.739, ал.1 ТЗ поради постановяване по отношение на длъжника на решение по чл.632, ал.4 във вр. с ал.1 ТЗ, като цитира задължителна съдебна практика, съгласно която е безпредметно провеждане на процедура по предявяване на вземанията в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ. Поддържа твърденията си, че настъпването на вредите, за чието обезщетяване се претендират процесните суми, е в пряка причинна връзка с виновното поведение на ответниците при договарянето и отпускането на кредитите. Претендира присъждане на разноските за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. се основава на

Касаторът поставя правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото /разрешени са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи/:

„1. Длъжен ли е въззивният съд при упражняване на правомощията си 2 като инстанция по същество да осъществи същата дейност каквато първоинстанционния съд?; 2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди представените и приети пред въззивната инстанция доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 ГПК?; 3. Допустимо ли е съдът да направи извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение и следва ли експертизата да бъде обсъдена с всички доказателства по делото?; 4. Следва ли да се приеме за доказан факта на настъпили за банката кредитор вреди в хипотезата на приключило производство по несъстоятелност на длъжника кредитополучател с постановено решение на основание чл.632 ал.1 във вр. с чл.632, ал.4 ТЗ?“, като поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/08.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитираната практика по чл.290 ГПК /по първи и втори въпрос/; решение по т.д.

№684/2019г., ІІ т.о. /по трети въпрос/ и решение по т.д. №2272/2020г., без посочени колегия и отделение на ВКС /по четвърти въпрос/.

Поддържа и твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение, като излага доводи, че правните изводи са в противоречие с изложената правна и фактическа обстановка и в явно противоречие с правилата на формалната логика.

Ответникът И. А. З., чрез адв.В.Ж. оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на сочените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за законосъобразността и обосноваността на изводите на решаващия съдебен състав, респ. правилността на обжалвания съдебен акт.

Ответникът А. М. Пантелеев оспорва касационната жалба, като излага доводи за липсата на сочените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и 3 следва да бъде оставен в сила.

Ответникът Г. П. Х. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, въззивният съд след анализ на доказателствата намира, че не се установява фактическия състав на специалната деликтна отговорност за вреди на ответниците в качеството им на бивши администратори в „КТБ“ АД. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че към момента на сключване на процесните договори за кредит между „КТБ“ АД и „Чалиндж Кепитъл България“ АД от 07.08.2012г. и 22.10.2012г., ответниците Х. и З. са били членове на УС, а ответникът П.прокурист, т.е. попадат в обхвата на §1, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“ от ДР на ЗБН, но счита, че не се доказват твърдените нарушения на задълженията им при сключване на процесните договори за банков кредит, нито че в резултат от тези нарушения са настъпили твърдените имуществени вреди за банката.

Въззивният съд анализира Правилника за кредитната дейност на банката, регламентиращ условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки и по-специално разпоредбите на чл.45, ал.1 и ал.2, съгласно които вземането на управленското решение за сключване на договор е на база проекто-договори по кредитната сделка, парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на банката, началника на управление „Кредитиране“.

Намира, че прегледа на цялостната документация и съответствието и с изискванията на правилника, както и анализа и преценката на риска са предоставени на различните служители от оперативни и спомагателните звена, посочени в Правилника, а предложението за формиране на голяма експозиция е комплектовано със становищата на длъжностните лица. С оглед изложеното счита, че за да се приеме неизпълнение на задълженията на ответниците следва да се установи, че положително решение за сключване на процесния договор е взето при липсата на изискуемите се от Правилника за кредитната дейност документи, докато от данните по делото е видно, че са изпълнени изискванията за предоставяне на становища от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“; че е изпълнено и изискването по чл.45, ал.3 от Правилника за решение на управителният съвет поради формиране на голяма експозиция.

Съдът намира, че неизпълнение на задълженията на ответниците да управляват и да се грижат за имуществото на банката би било налице в случай 4 на вземане на решение за сключване на договора въпреки дадено отрицателно становище от съответните специалисти или при пренебрегване на Управителния и Надзорния съвет в случаите на чл.45, ал.3 и ал.4 от правилника, при лоша оценка на риска и изначално предвидима невъзможност за възвръщаемостта от страна на кредитополучателя. Приема, че от доказателствата се установява спазването на процедурата по изготвянето и предоставянето за проучване на компетентните управителни органи на становищата на служителите в съответните звена; провеждане на процедура съобразно вътрешните правила за отпускане на кредити, вкл. извършване на предварителен и текущ финансов и правен анализ за кредитополучателя; анализ от служител на Дирекция „Кредитен риск“ на предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и резултатите от правния анализ. Апелативният състав, след анализ на чл.21, ал.1 от Правилника за кредитната дейност относно управлението на кредитния риск, стига до извод, че няма данни към момента на сключването на договорите за кредит да са били налице предпоставки, водещи до увеличаване на кредитния риск, които да са били пренебрегнати от ответниците, в това число анализите в кредитното досие да са сочили данни за неспособност на кредитополучателя да плати /кредитният рейтинг на кредитополучателя е бил „А“- нисък риск/.

Въззивният съд счита, че дори да се приеме, че ответниците са допуснали нарушения при сключването на договорите за кредит, не се установява друг елемент от фактическия състав на управленския деликт по чл.57, ал.3 ЗБН – причинна връзка между вреда за банката и противоправното поведение. Приема, че по отношение на кредитополучателя е било открито производство по несъстоятелност, което е приключило преди предявяването на настоящите искове – с прекратяване на производството по реда на чл.632, ал.4 ТЗ и заличаване на длъжника. Излага аргументи, че в производството по несъстоятелност банката-кредитор може да се удовлетвори изцяло или частично за своите вземания, като едва след провеждане на това производство ще е налице настъпването на вреда - в случай на неудовлетворяване на вземанията, на основание чл.739, ал.2 ТЗ и ако не са налице изключенията, посочени в тази норма. Счита, че до приключване на производството по несъстоятелност не може да се приеме, че има вреда и какъв е нейният размер. Решаващият състав приема, че в конкретния случай „КТБ“ АД не е поискало да бъде конституирано като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Челиндж Кепитъл България“ ЕАД и не е предявила вземанията си, респ. бездействието е довело до погасяване на същите - чл.739, ал.1 ТЗ. Поради бездействието от страна на банката не може да се направи извод за пряка, единствена и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и впоследствие настъпилата вреда, която се изразява в погасяване 5 на непредявеното вземане. Съдът намира за неоснователно възражението за твърдяната от ищеца несъбираемост на вземанията, респ. по каква причина от страна на банката не са предприети каквито и да било действия по делото по несъстоятелност на кредитополучателя „Чалиндж Кепитъл България“ АД.