Решение № 19 от 17.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Стара Загора, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20235500100236 по описа за 2023 година

Производството е на осн. чл.248, ал.3, чл.250, ал.3, чл.78, ал.2 и чл.80 и чл.81 от ГПК във вр. с чл.31 и чл.108 от ЗС.

Първоинстанционното производство по делото е приключило с постановено Решение № 182/20.06.2024г. по настоящото приключено гр.д.№ 236/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора, в което съдът се е произнесъл по останалите за решаване искови претенции по чл.31 и чл.108 от ЗС, с която е бил надлежно сезиран и с които е приключил съдебното производство пред настоящата първа съдебна инстанция. С първоначална обща Молба вх.№ 9725/19.07.2024г. и няколко последващи уточняващи Молби двамата ответници „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД и С. Х. П./и двамата от ****/ са поискали съдът да се произнесе допълнително относно процесните движими вещи и относно разноските им по делото, за което липсвало произнасяне в съдебното Решение по съществото на спора. Излагат подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа.

В законните 2- седмичен срок по чл.248, ал.1 и 1- месечен срок чл.250, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор вх.№ 10415/05.08.2024г. и няколко последващи уточняващи Отговори от ищцата А. Х. Д.- също от **** срещу претенциите на двамата ответници по чл.248, ал.2 и чл.250, ал.2 от ГПК, счита ги за напълно неоснователни и недоказани със съответните 1 подробни фактически и правни аргументи. Моли същите да не бъдат уважавани, със законните последици от това.

След като се запозна с изложеното в Молбите, с Отговорите, с текста на постановеното първоинстанционно Решение, като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми и материалите по делото съдът счита, че молбите са подадени в съответните законови срокове, в изискуемата се писмена форма, подадени са от ответниците по делото, против подлежащ на институционален контрол съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими, и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на направените към искания, с което е бил надлежно сезиран.

Видно от материалите по делото, окончателния текст на исковата претенция, от мотивите на постановеното първоинстанционно Решение и с оглед приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, е налице безспорно установената и доказана фактическа и правна обстановка по делото, както следва :

На 18.1.2024г. в о.с.з. по делото е било направено искане от процесуалния представител- адвокат на ищцата за частно оттегляне на исковата й претенция по чл.31 от ЗС към първия ответник- юридическото лице „ГАРАНТ АВТО 2000“- ООД, като видно от протокола от това о.с.з., този ответник по никакъв начин не е възразил против това оттегляне. Поради което и съдът е постановил своето протоколно Определение № 21/18.1.2024г./четвъртък/, с което частично е прекратил производството по делото относно иска на ищцата против този първи ответник относно исковата й претенция против него по чл.31 от ЗС.

Определението не е било обжалване от никоя от страните по делото в законния 1- седмичен срок и е влязло в законна сила на 24.01.2024г./петък/. Също така в законния 1- седмичен срок не е било направено и каквото и да е искане за допълване на Определението в частта му за съответните разноски на ответника спрямо него по реда на чл. 248 от ГПК. Предвид което в тази му част искането на първия ответник „ГАРАНТ АВТО- 2000“- ООД е отдавна преклудирано, явява се напълно неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, със законните последици от това.

Относно ревандикационния иск по чл.108 от ЗС разноски на ответниците не се дължат от ищцата, тъй като тази й искова претенция против тях е уважена изцяло, със законните последици. Но относно размера на съответния 2 адв.хонорар за този иск, същият се явява прекомерен, тъй като исковата претенция е за 1/2 ид.ч от поземления имот и сградите върху него, и следва да е съответно върху 50 % ид.ч. от данъчната им оценка, а не върху 100 % от неятоест върху 34 494,25 лв. При което минималният адв. хонорар съгласно Наредба № 1/2014г. на ВАС е в размер на точно 3 259, 54 лв.

Съдът счита, че общата претенция на двамата ответници за присъждане на адв.хонорар за проведените няколко открити съдебни заседания също се явява обоснована и недоказана, понеже писмения договор за правни услуги е подписан много преди провеждането на тези общо 6 бр. ос.з. по делото, посочените суми в договора за правни услуги нямат за предмет възнаграждение и за представителството по всяко едно от проведените общо 6 бр. о.с.з. и няма представен допълнителен писмен адв. договор за тях по делото. Вторият ответник- физическото лице С. Х. П. не е ответник по исковата претенция за ревандикация по чл.108 от ЗС, поради което ищцата не му дължи никакво заплащане на адв. възнаграждение за това. Още повече, че исковата й претенция за ревандикация по чл.108 от ЗС е изцяло уважена. В отхвърлителната част на Решението относно иска по чл.31 от ЗС спрямо втория ответник- физическото лице С. Х. П. се дължат част от разноските му съобразно тази отвърлената част за разликата над 2 460, 47 лв. до 3 600 лв. в размер на адв.хонорар 211, 20 лв., представляващ 32 % от минималният такъв в размер на 660 лв. съгласно Наредба № 1/2014г.Като всички други негови претенции към ищцата за направени от него разноски се явяват прекомерни, необосновани и недоказани.

Съдът счита, че общото искане на двамата ответници за присъждане на разноските им в обезпечителното обезпечителното производство против тях се явява изцяло неоснователно и недоказано, тъй като исковете, които са били обезпечени против тях са уважени в цялост. Поради което не е възможно ищцата да им дължи претендиранито от тях разноски в тези им части, понеже обезпечителната мярка е била поискана и наложена от съда само относно ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, но не относно другия иск по чл.31 от ЗС, по който е налице и частично отхвърляне. Още повече, че съгласно чл.7, ал.1, т.7 и чл.5 във вр. с чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита в такива производства по чл.108 от ЗС, адв.възнаграждение се определя съгласно ал.2 с оглед данъчната оценка на недвижимия имот, целият на стойност 68 988, 50 лв., като мин. адв.

3 възнаграждение е в размер 6 169, 08 лв. И с оглед приложението на чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата крайното минимално възнаграждение за това производство е в размер на само 2 056, 36 лв. А претенцията относно разноски по оспорване на обезпечителната мярка е за 1/2 ид.ч. от поземления имот, с база 1/2 от данъчната оценка от 34 494, 25 лв., поради което мин. адв. хонорар съобразно Наредба № 1 е в размер на 1 136, 51 лв.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че следва да остави без уважение претенциите на двамата ответниците за допълване на постановеното Решение относно първаначалния иск относно 10 бр. движим вещи, и за осъждане ищцата да им заплати за иска по чл.31 от ЗС спрямо втория ответник С. Х. П. съобразно тази отвърлената част адв.хонорар в размер на 211, 20 лв., със законните последици. И съответно да осъди ищцата да им заплати минималните разноски за адв. хонорар само относно останалите уважени искови претенции в минималния размер 1 136, 51 лв., със законните последици от това.

Допълнителното Решение може да се обжалва съгласно чл.248, ал.3, изр.2 и чл.250, ал.3 от ГПК в общия 2- седмичен срок от датите на връчването му на всяка от страните, чрез първоинстанционния ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- Пловдив.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и 2, чл.250, ал.2 и 3, чл.78, ал.2 и чл.80 и чл.81 от ГПК във вр. с чл.31 и чл.108 от ЗС, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ „Без уважение“ искането на двамата ответници ответници „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД и С. Х. П./и двамата от ****/ за допълване на постановеното по делото Решение № 182/20.06.2024г. относно първоначалната претенция за 10 бр. движими вещи.

ДОПЪЛВА своето постановено Решение № 182/20.06.2024г. по приключеното гр.д.№ 236/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора в частта му за разноските, като :

ОСЪЖДА А. Х. Д.- ЕГН ********** от ****, **** да заплати на „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, ЕИК 123541311, със седалище и адрес на 4 управление в ****, **** и С. Х. П.- ЕГН ********** от ****, **** и **** общо сумата 1 136, 51 лв./хиляда сто тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ разноски по делото за адвокатски хонорар на 1 бр. общ техен пълномощник- адвокат по делото.

ОСТАВЯ „Без уважение“ останалите искания на двамата ответници за присъждане на разноски от ищцата в останалите им части, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 5