Решение № 534 от 20.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110106494 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от ищеца " БАНКА ДСК" АД - със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на СГС по фирмено дело № № 756 / 99г., пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: ***, със съдебен адрес за призоваване: гр. Варна, бул. ***, срещу ответниците Р. Б./ ***, родена на 13/05/1957 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** и Д. Г./ ***, роден на 30.04.1952 г. с ЛИЧЕН НОМЕР ********** , кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, за солидарно осъждане на кредитополучателя Р. Б./ ***, солидарно с поръчителя Д. Г./ *** да заплатят на БАНКА ДСК АД следните суми, дължими по гореописания договор за кредит, а именно Обща дължима сума по кредита към 05/05/2021 г. в размер на 14280,52 лева, от които: - 13070,71 лева, неплатена главница, - 904,96 лева, неплатена редовна /възнаградителна/ лихва натрупана за периода от 02/06/2020 г. до 04/05/2021 г. , - 304,85 лева, неплатено обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава), натрупано за периода от 05/02/2020 г. до 04/05/2021 г., - ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на настоящия иск – 05.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, ведно със сторените в настоящето производство съдебно деловодни разноски, като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК се определи за БАНКА ДСК АД юрискосултско възнаграждение, доколкото в настоящето производство се представлява от 1 юрисконсулт.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, се посочва следната банкова сметка, по която могат да бъдат платени претендираните парични вземания : сметка в лева с IBAN № *** BIC ***, „БАНКА ДСК" АД.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 02/10/2019 г., сключен между Банка ДСК АД от една страна, като кредитор и РОКА Б./ ***, от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в размер на 17500.00/седемнадесет хиляди и петстотин/ лева. Кредитът е бил усвоен чрез посочената в т.4 разплащателна сметка с IBAN: *** на кредитополучателя на 02/10/2019 г. Договорен е бил 30 месечен срок за издължаване на кредита, през който срок кредита е следвало да се погасява с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план. Последният съдържал и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. За предоставения кредит, кредитополучателя е поел ангажимент да заплаща на кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 7,60 % годишно, формирана референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0,170 %,, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,430 % при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. При нарушаване на Условията, е било договорено, че кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Лихвеният проценте било договорено, че се променя с промяната на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.

За обезпечаване вземането на банката, е бил подписан договор за поръчител, с Д. Г./ *** от 02/10/2019 г., по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за неговите задължения.

На 02/10/2019 г., съгласно условията на подписания договор, Банката е наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка, като със същата сума е заверена кредитна сметка № 11/26396777. Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът, според изнесеното, е следвало да се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение към договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата на БАНКА ДСК АД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание т.19 от Договора за кредит, кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора за кредит. Договорът за кредит и Общите условия към него, в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/, се 2 сочи, че са били подписани на всяка страница от кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи.

С предоставяне на кредита от БАНКА ДСК АД по сметка на кредитополучателя, банката кредитор настоява, че е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него. Не така стои въпроса по отношение на кредитополучателя. Същият е допускал просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж 05/05/2020 г. и част от вноската с падеж 05/06/2020 година.

Към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение на 12 месечни вноски, както следва: Вноска с падеж 05/06/2020 г. в размер на 565,97 лева Вноска с падеж 05/07/2020 г. в размер на 637,91 лева Вноска с падеж 05/08/2020 г. в размер на 637,91 лева Вноска с падеж 05/09/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/10/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/11/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/12/2020 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/01/2021 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/02/2021 г. в размер на 638,95 лева Вноска с падеж 05/03/2021 г. в размер на 648,00 лева Вноска с падеж 05/04/2021 г. в размер на 648,00 лева Вноска с падеж 05/05/2021 г. в размер на 293,38 лева.

Сочи се, че съгласно предвиденото в т.18.2 от Общите условие, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно задължителната съдебна практика, за да стане обаче вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последния да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. В тази връзка се отправя искане да се приеме, че настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на кредитора Банка ДСК АД е предсрочно изискуемо.

Към датата на предявяване на настоящия осъдителен иск, се сочи, че е налице допусната забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т.18.2 от общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

С оглед на изложеното, от името на БАНКА ДСК АД се заявява изрично, че считано от получаване на препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК АД счита кредита за предсрочно изискуем. Обща дължима сума по кредита към 05/05/2021г., се сочи, че е в размер на 14280,52 лева, от които: Неплатена главница - 13070,71 лева Неплатена редовна /възнаградителна/ лихва - 904,96 лева натрупана за периода от 02/06/2020 г. до 04/05/2021 г.

Неплатено обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава): 304,85 лева, натрупано за периода от 05/08/2020 г. до 04/05/2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателно изплащане на задължението, ведно със сторените в настоящето производство разноски. Претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т.8 от договора за кредит, като от разрешаване на кредита до настоящия момент прилаганата от банката лихва е изцяло съобразена с условията на подписания договор при отчитане на настъпилите промени на референтния лихвен процент, в следствие на което лихвата е променяна 3 единствено в посока намаляване. В тази връзка началния момент на претендираната договорна лихва -02/06/2020 г. е момента от който, съгласно договора и погасителния план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Посочения краен момент - 04/05/2021 г. е датата до която банката е начислявала възнаградителна лихва.

Претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.18.1 от Общите условия, като същото е в размер на 10 %, върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, натрупана за периода от 05/02/2020 до 04/05/2021 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, чрез назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.К. К. Ц. от Адвокатска колегия – гр.Варна. С отговора се оспорва предявения иск по основание.

Сочи се, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, предвид изложеното по-долу. Твърденията на Банка ДСК АД, че е изправна страна по Договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019 г., според изнесеното в отговора, не съответства с обективната истина предвид следното: В т. 8, т. 8.1 и 9 от Договор за кредит за текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор и Р. Б., в качеството на кредитополучател, се настоява, че са описани обстоятелства, свързани с лихвата, които не са ясно и недвусмислено определени. Счита се, според изнесеното в отговора, че в посочените клаузи са описани абстрактни и субективни критерии, които не дават яснота за всички възможности, при които банката има право да променя лихвата и ГПР, както и не е ясен механизма за промяната. Промяната на лихвения процент не е описана в договора за кредит, а препраща към Общите условия към договора, като същото е описано и по отношение на ГПР, от което следва, че тези клаузи не са индивидуално договорени, поради това същите се считат за неравноправни. Тъй като условията за промяна на лихвения процент и ГПР са описани в Общите условия, които са типова бланка и не са част от индивидуалния договор, то кредитополучателя се сочи, че не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което те не могат да се считат индивидуално договорени. По смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и чл. 143, ал. 2, т.11 от ЗЗП, оспорените с отговора точки от договора за кредит, се сочи, че представляват неравноправни клаузи, тъй като позволяват на банката да променя едностранно без основание характеристиките на услугата. Текстове както от договора, така и от общите условия към него позволяват на кредитора по свое усмотрение да променя едностранно първоначално договорения размер на лихвата, но тези клаузи са неравноправни. В този смисъл, се настоява, че съгласно чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни и следователно не са обвързващи за кредитополучателя. Доколкото в практиката на съдилищата се приема, че за да не е неравноправна клаузата за определяне на лихвите, трябва методът на изчисление на съответния лихвен процент да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти във формулата - пазарни индекси и индикатори, то с отговора се счита, че тези текстове в Договор за кредит за текущо потребление от 4

02.10.2019 г. и общите условия към него, представляват неравноправни клаузи, а последните са нищожни по своята същност. Претенцията на Банка ДСК АД срещу Д. Г., която се основава на сключен Договор за поръчителство от 02.10.2019 г., се счита също за нищожна, като с отговора се твърди, че договорът за поръчителство е нищожен изцяло. Доколкото поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен от поръчителя, който поема чужд дълг, то следва предметът на поръчителството да е идентичен с предмета на главния дълг. Настоява се, че престацията трябва да бъде предварително определена и известна, както по отношение на вида и размера на задължението, така и по отношение на отговорността за последиците от неизпълнението на задължението, това число лихвите, неустойките и разноските. В Договорът за поръчителство от 02.10.2019 г., според отговора, е посочена единствено сумата на главния дълг, но не и лихви, неустойки и разноски, техния размер и начин на образуване. По отношение и на двата договора - за кредит и за поръчителство, се настоява, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал, 1, т, 10 от ЗПК, която сочи, че в договора следва да се съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.