Акт от 09.12.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№485 09.12.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Старозагорски административен съд на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в състав Председател:

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №707 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И.К.И. *** против решение

№2153-23-24/03.09.2019 год. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с което е потвърдено изцяло разпореждане №********** от 28.06.2019 год. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно от административният орган е прието, че с провеждането на задължителния юридически стаж след обучението, се прекратява основанието за получаването на пенсията.

Налице е противоречие на нормите на чл.82, ал.1 от КСО във връзка с чл.45 от ЗВО и специалния закон – чл.294 от Закона за съдебната власт, поради което следва да намери приложение специалния закон. Изложени са подробни съображения за това, както и е извършен детайлен анализ на провеждания стаж по чл.294 от ЗСВ, неговата същност и предназначение. Същият е част от обучението и едва след полагането му, лицето придобива юридическа правоспособност с възможност за практикуване по специалността. Направено е искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката на административният орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът, директор на ТП на НОИ - Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Стара Загора намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят И.И., чрез майка си П.Й.И. е подал молба с вх.№23557/23.01.2001 год.

/лист 84/ за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане изх.№20 от 03.09.2001 год. (л.68), издадено от Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Стара Загора, е отпусната на пенсия на И.И. по чл.81, ал.1 от КЗОО и §8 от ПЗР на КЗОО. През следващите години, пенсията е осъвременявана, спирани и възобновявана по молби на жалбоподателят.

На 25.06.2019 год. е издадено уверение №********** от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Юридически факултет, от което е видно, че жалбоподателят е положил успешно държавните изпити, последният от които по публично-правни науки е проведен на 22.06.2019 год. Въз основа на това уверение е постановено разпореждане №********** от 28.06.2019 год., с което на основание чл.98, ал.1 от КСО е прекратена получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.К.И., считано от 23.06.2019 год. /лист 18 от делото/

Срещу разпореждане №********** от 28.06.2019 год.,

И. е подал жалба по чл.117, ал.2 от КСО /лист 13/, в която посочил, че неправилно е прекратено получаваната от него пенсия, тъй като същият не е завършил и продължава да учащ, тъй като му се провежда задължителния стаж по чл.297, ал.1 от ЗСВ, като в подкрепа на това е приложил заповед №СД-03-340/19.07.2019 год. на Министъра на правосъдието и акт за встъпване в длъжност от 27.08.2019 год.

След като е бил сезиран с жалбата, административният орган е разгледал преписката и приел за установено следното:

С молба вх. №23557 от 23.08.2001 г. на П.Й.И., майка и законен представител на малолетното си дете И.К.И. е отправено искане до компетентния административен орган за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяваме. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, видно от което починалият К. И.К. е оставил след смъртта си един законен наследник - сина си И.И.. С разпореждане №********** от 03.09.2001 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП иа НОИ гр. Стара Загора на основание чл.82. ал. 1 от КЗОО и считано от 07.04.2001 год. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.И. в размер на 52.11 лв. След навършване на 18-годишна възраст и тъй като И. е продължил образованието си във виеше учебно заведение, първоначално, задочна форма на обучение, по специалността „Софтуерни технологии и дизайн“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, а после, редовна форма на обучение по специалността „Право“ в същия университет изплащането на наследствената пенсия е продължило до 23.06.2019 год. Видно е от уверение №********** от 25.06.2019 год. издадено от юридическия факултет към ПУ, че с протокол №34 на Държавна изпита комисия г-н И. успешно е преминал държавните си изпити т. е. дипломиран е на първа редовна сесия. С оглед последното е издадено и оспореното разпореждане, с което на основание чл.98, ал.1 от КСО във връзка с чл.96. ат.1, т.4 от КСО считано от 23.06.2019 год. е прекратена получаваната от лицето наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Приел, е че с разпоредбата на чл.82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на. децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите й редакции до 01.01.2017 год. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието „учащ” за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 год., в сила от 01.01.2014 год., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106.

Съответно, в чл.34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е добавена нова ал.4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на тази нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност „право“, се включва в „срока на обучение“ по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл.34. ал.4 от НПОС към онзи момент не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване ма юридическа квалификация, установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите виеше образование по специалността „Право” преминават 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието /чл.294 от ЗСВ/. Считано от 01.01.2017 год. в чл.82, ал.1 от КСО е добавено ново изречение трето със следното съдържание: „Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи“. Разпореждане №********** от 28.06.2019 год. на ръководител ПО при ГП на НОИ, гр. Стара Загора е издадено при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл.82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на ЗВО. На основание чл.42, ал.8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено виеше образование губят статута на учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл.1, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист”, действаща към относимия период, виеше образование по специалността „Право“ се придобива на образователната и квалификационна степен „магистър” във факултет във виеше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл.12, ал.1 е регламентирано завършване на обучението по специалността „Право“ с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. В хипотезата на чл.82, ал.1, изр. трето от КСО дипломираните юристи със завършено виеше образование и със статут на „стажант-юристи” по ЗСВ не могат да се считат за „учащи”. През времето, през което полагат стаж като дипломиран юрист, г-н И. губи качеството на „учащ“ по смисъла на КСО и НПОС и поради това няма право на наследствена пенсия. С обжалваното решение №2153-23-24/03.09.2019 год., директорът на ТП на НОИ-Стара Загора отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане №********** от 28.06.2019 год. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Стара Загора.

Решението е връчено на И. на 09.09.2019 год., а жалбата е подадена на 20.09.2019 год. чрез ТП на НОИ-Стара Загора, т.е. в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Предмет на оспорване е решение на Началника на отдел ТП на НОИ-Стара Загора, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Спор относно фактите по делото не съществува между страните, като спорът е чисто правен и касае прилагането на материалния закон.

Основният спорен въпрос между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на Глава ХІV от ЗСВ.

Действително чл.82, ал.1 от КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предвижда право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 - годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Не е спорно, че И. е упражнил субективното си право да получи наследствена пенсия, като е подал заявление в качеството си на учащо дете преди изменението на чл.82, ал.1 от КСО /ред. ДВ бр. 98 от 2016 год./.

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е постановено при действието на чл.82, ал.1 от КСО, но след изменението на текста с редакция му в сила от 01.01.2017 год. Като приложима материалноправна норма чл.82, ал.1 от КСО съдържа фактическия състав, при наличието на който лицата имат право да получат наследствена пенсия. На първо място това са лицата, които не са навършили 18 години, без оглед на това дали учат или не. Правоимащи са и децата, за които са налице другите кумулативните предпоставки - да са на възраст от 18 до 26 години и да учат в качеството си на преки наследници на починалото лице, което ги е издържало, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Според чл.34, ал.3 от НПОС лицата, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗВО /изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г./ обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Съгласно чл.42, ал.8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план, независимо от календарния срок на обучение. Нормата на чл.11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ , /отм. ДВ, бр.35 от 02.05.2017 год., приложима към датата на издаване на процесните актове на основание §1 от ПЗР на ПМС №82 от 26 април 2017 год./, обучението на студентите по специалността „Право“ завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Всъщност и в новата наредба е предвидена аналогична разпоредба – чл.12, ал.1. С други думи, независимо от времето, законодателят е предвидил, че специалността се придобива винаги след полагането на трита държавни изпита – по публично правни, гражданскоправни и наказателноправни науки. С полагането им приключва тяхното обучение.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/534f81a5-4d1d-4897-8e59-1438d95ca1e6