Решение № 454 от 23.12.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1390/2024
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 454 гр. К., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „Е.М.” ЕООД твърди, че на 08.09.2022г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***** между „У.К.Ф.” ЕАД и И. Д. Я. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 40 250.00лв.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.09.2032г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. На 08.12.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У.К.Ф.” ЕАД, с ЕИК ***** и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, по силата на който задължението на И. Д. Я., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 08.09.2022г. било изкупено от „Е.М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение парично вземане е „Е.М.” ЕООД. На 14.05.2024г. уведомлението за цесия било 1 изпратено на посочения в договора адрес. Съгласно приложено изрично пълномощно - „И. и Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „У.К.Ф.” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.
Писмото се е върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“. На основание чл.235, ал. з от ГПК, моли съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
Твърди, че „Е.М.” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до PC К. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.06.2024г., като било образувано ч.гр.д. № 1027/2024г. по описа на КрлРС, по което дело била издадена заповед за изпълнение за прендираната сума. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което дружеството било уведомено със съобщение, надлежно връчено му на 19.07.2024г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Изложеното поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането си за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1027/2024г. по описа на КрлРС.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме да установено по отношение на ответника, че същият държи на ищцовото дружество сумата от 5966.27лв., от които - 3 555.33 лв., представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 07.06.2023г. (начална дата на забава) до 07.06.2024г. включително (падежирали вноски); 2 009.58 лв., представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.06.2023г.
(начална дата на забава) до 07.06.2024г. включително (падежирали вноски);
401.36 лв., представляваща лихва за забава за претендираната главница за периода от 07.06.2023г. (начална дата на забава) до дата на подаване на 2 заявлението по чл. 410 от ГПК - 19.06.2024г., които суми са дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски, в това число и за разноските по заповедното производство. Посочва банкова сметка, по която ответникът може да заплати исковата сума, а именно - в ***** АД, IBAN: ******* BIC: ********, по сметка на Е.М. ЕООД.
Ответникът - И. Д. Я., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2024г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 153.26 лева, като и адвокатско възнаграждение не се претендира.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията, 3 посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1027/2024г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 359.33 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение И. Д. Я. от гр.К., ул. ********* с ЕГН ********** по предявения иск от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.Д., ул.*****, с управител Р. М., че И. Д. Я. от гр.К., ул. ********* с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.Д., ул.*****, с управител Р. М. сумата от 5966.27лв., от която - 3 555.33 лв., представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 07.06.2023г. (начална дата на забава) до 07.06.2024г. включително (падежирали вноски); 2 009.58 лв., представляваща договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.06.2023г. (начална дата на забава) до 07.06.2024г. включително (падежирали вноски); 401.36 лв., представляваща лихва за забава за претендираната главница за периода от 07.06.2023г. (начална дата на забава) до дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 19.06.2024г., които суми са дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 08.09.2022г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, които задължения са предмет на Заповед № 550/24.06.2024г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 1027/2024г. по описа на Районен съд – К.
ОСЪЖДА, И. Д. Я. от гр.К., ул. ********* с ЕГН ********** да заплати на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.Д., ул.*****, с управител Р. М., разноските направени в исковото производство в размер на 153.26 лева, която сума може да бъде 4 заплатена от ответника по банкова сметка на ищеца в ***** АД, IBAN:
******* BIC: ********.
ОСЪЖДА, И. Д. Я. от гр.К., ул. ********* с ЕГН ********** да заплати „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М.Д., ул.*****, с управител Р. М., разноските направени по частно гражданско дело № 1027/2024г. по описа на КрлРС в размер на 359.33 лева, която сума може да бъде заплатена от ответника по банкова сметка на ищеца в ***** АД, IBAN: ******* BIC: ********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5