Определение № 101 от 25.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Румяна Ст. Калошева Манкова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ вр. чл. 249, ал.3 НПК, образувано по подадена частна жалба от частния обвинител З. Я. Ц., чрез повереника й адвокат П. Н. от АК-Бургас, срещу протоколно определение № 184, постановено в разпоредително заседание на 06.04.2023 г. по НОХД № 48/2023 г. на Сливенския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на повереника на частния обвинител за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция. Повереникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на частните обвинители. Твърди се, че в обвинителния акт не са посочени част от обвиненията, включени в бланкетната норма на чл.343, ал.1 от НК, за които е било повдигнато обвинение в досъдебното производство.

Излагат се доводи, че прокурорът е следвало да прекрати обвинението в тази му част в досъдебната фаза – преди да внесе обвинителния акт. Повереникът счита, че като не е повдигнал обвинение пред съд за всички посочени в постановлението за привличане на обвиняем нарушения на правилата за движение, прокурорът е допуснал тежко процесуално нарушение, което дава отражение при последващата индивидуализация на наказанието спрямо подсъдимия. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното определение в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважено направеното искане за връщане на делото на Окръжна прокуратура Сливен за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура 1 Бургас е аргументирана неоснователност на подадената частна жалба и се предлага потвърждаване на атакувания съдебен акт, поради липса на допуснато процесуално нарушение. Прокурорът счита, че не са налице основанията за частично прекратяване на досъдебното производство, както иска частния обвинител, тъй като от наказателното производство не се изключват отделни деяния или лица. Отбелязва, че при промяна на правната квалификация на нарушението на правилата за движение, не се променя нормата на НК, криминализираща деянието. В допълнение посочва, че е в компетенциите на съда да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК.

Подадената частна жалба е процесуално допустима за разглеждане.

По съществото й, въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, с оспорения съдебен акт и доказателствата по делото, намери следното:

С внесения обвинителен акт прокурорът е предал на съд лицето П. П.

Ч. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. В обстоятелствената част и в диспозитива на акта е описано едно нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.38, ал.2 от ЗДвП. В досъдебното производство са извършени две привличания на обвиняем, като и двете са за деяние по чл. чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. В първото постановление от 21.11.2022г. тази бланкетна норма е запълнена с разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗДвП, докато в постановлението от 19.12.2022г. са посочени три нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.38, ал.1, чл.38, ал.2 и чл.39 от ЗДвП. В обвинителния акт, с който подсъдимият е предаден на съд, е посочено за нарушено само правилото на чл.38, ал.2 от ЗДвП.

Така формулираното обвинение според настоящия състав е ясно и разбираемо, даващо възможност на обвиняемия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да организира защитата си и съответно на съда – да очертае рамката на обвинението в предстоящата съдебна фаза на процеса.

Същото не дава основание да се приеме, че са нарушени и правата на частните обвинители. Неоснователни са възраженията, изложени в частната жалба, че непосочването в обвинителния акт на всички нарушения на Закона за движение по пътищата, за които е повдигнато обвинение с последното постановление за привличане на обвиняем, представлява незаконосъобразно изменение на обвинението, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, който е дал подробен, ясен и съобразен със съдебната практика отговор на този въпрос. Правилно ОС-Сливен се е позовал на т.2 от ТР № 2 от 07.10.2002г. по н.д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.

Преценката дали бланкетната норма на чл.343, ал.1 от НК следва да бъде запълнена с една или няколко разпоредби и кои точно, е изключително в 2 правомощията на прокурора. Съдът не може да прекратява делото и да го връща на прокурора на основание чл.246 вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. чл. 287, ал.1 от НПК за коригиране на правната квалификация. Преценката за приложимата материалноправна норма и нейната относимост към извършеното деяние в съдебната фаза се прави въз основа анализ на събраните доказателства в крайния съдебен акт – присъдата, поради което вземането на становище за приложимата правна квалификация още на етап разпоредително заседание по съществото си представлява предварително произнасяне на съда, което е грубо процесуално нарушение.

Още повече, че в случая не е налице разминаване в правната норма, за нарушаването на която подсъдимият е бил привлечен като обвиняем в досъдебната фаза и по която му е повдигнато обвинение пред съда – чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, единствено е прецизирана правната квалификация относно броя на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата.

Съгласно ТР № 2 от 07.10.2002г. по н.д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, т.2, което не е загубило своята актуалност след промяната на НПК през 2007 година, прокурорът е задължен да се произнесе с постановление за прекратяване на наказателното производство, само когато от обвинението следва да се изключат отделни деяния или отделни лица, привлечени да отговарят като съучастници за същото деяние. С цитираното тълкувателно решение категорично се застъпва становището, че прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или полеко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай от обвинението не отпадат лица, тъй като делото от самото начало се води срещу едно лице.

Не отпадат и деяния, тъй като не се приема, че подсъдимият е извършил действия, които са били възприети в предварителното производство като престъпления, но впоследствие прокурорът не е квалифицирал като такива.

Не се наблюдава промяна във фактическата обстановка – описаната в обвинителния акт деятелност на подсъдимия е същата като възприетата в постановленията за привличане на обвиняем в досъдебното производство. С обвинителния акт само е прецизирана приложимата разпоредба от ЗДвП, която запълва бланкетната норма на чл.343, ал.1 от НК, като прокурорът мотивирано е обосновал преценката си, че противоправното поведение на подсъдимия е в нарушение единствено на чл.38, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Предвид изложеното, в настоящата хипотеза прокурорът има правомощието да измени обвинението по своя преценка без да е необходимо да извършва „частично“ прекратяване на наказателното производство в досъдебната фаза относно отпадането на нарушенията по чл.38, ал.1 и чл.39 от ЗДвП от обвинението. Ето защо, настоящият съд не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебната фаза и при изготвянето на обвинителния акт.

В допълнение, интересите на пострадалите от престъпление са найпълно защитени в централната фаза на наказателния процес, в която се 3 разглежда и решава делото по същество. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отчел ТР № 2 от 22.12.2016г. по н.д. № 2 от 2016г. на ОСНК на ВКС, в т.7 от което е указана компетентността на съда да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

Ето защо, Апелативният съд споделя изводите на първата инстанция и съображенията, изложени в становището на представителя на Апелативна прокуратура-Бургас, поради което намира възраженията на защитата, изложени в жалбата за неоснователни.

Мотивиран от горното, въззивният съд намира определението на ОССливен за обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 184, постановено в разпоредително заседание на 06.04.2023 г. по НОХД № 48/2023 г. на Сливенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4