Протоколно определение № 926 от 10.06.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 926 гр. Сливен, 10.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230106216 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:55 часа се явиха:

Ищецът Х. А. А., редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответното дружество „Стик кредит“ АД, редовно призовано не изпраща представител или пълномощник.

Постъпила е молба с вх. № 13018/04.06.2025 г. от пълномощника на ответното дружество, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа подадения отговор на основание чл. 131 от ГПК, и моли да се приемат представените с него писмени доказателства. Има възражения относно проекто-доклада на съда, в частта, в която са задължение на основание чл. 190 от ГПК да представи справка от счетоводството, относно извършените плащания по процесния договор за потребителски кредит, като счита същото за процесуално недопустимо. В действителност текста на чл.

190 от ГПК предвижда възможност, съда да задължи ответната страна да представи намиращ се у тях документ. Следва обаче да се има предвид, че този документ следва да съществува още към момента на отправянето на искането към съда. Такава счетоводна справка не съществува към настоящия момент, нито към момента на вменяването на представляваното от него дружество. Освен това счита, че в случай, че ищеца твърди, че е извършил каквито и да е плащания за погасяване на задълженията си по процесния договор за потребителски кредит той трябва при условията на пълно и главно доказване да докаже това обстоятелство с процесуално допустими средства. В 1 случай, че ищецът е извършил каквито и да било плащания, независимо от тока как ги е извършил чрез Изипей или чрез банков превод, то на него във всеки един момент му е бил издаден документ за извършеното плащане.

Освен това твърди, че тези плащания по своята същност представляват положителни юридически факти и съгласно основните принципи залегнали в ГПК страната, която се позовава на съществуването на положителни юридически факти при условията на пълно и главно доказване следва да докаже съществуването на същите. Моли съда в случай, че възложената експертиза е изготвена в срок да се приеме. Няма да сочат други доказателства и нямат доказателствени искания. Моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца, като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения в писмена защита.

Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, за които представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 13374/09.06.2025 г. от пълномощника на ищцата, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. Моли да се допусне съдебносчетоводна експертиза. Няма да сочи други доказателства.

По отношение на насрещния иск признава задължението за неизплатена част от главницата, произтичащо от нормата на чл. 23 от ЗПК според която потребителят връща само чистата стойност на кредита по един недействителен договор за потребителски кредит.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на осн. чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и пристъпва към изясняване на фактическата страна по спора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Стик Кредит“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 1111796, сключен в гр. Шумен на 10.07.2024 г. по силата на който е предоставена на ищцата сумата от 1500 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 %.

Съгласно погасителен план следвало да върне общо сумата от 4358.48 лв., 2 разделена на 14 вноски в размер на 311.32 лв., като сумата включвала главница 1500 лв., лихва 453.24 лв. и неустойка 2405.24 лв. за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 29 от Договора.

Твърди се, че договора е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, а именно ГЛП е 36 % - лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен; ГПР е 42.58 % - съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, както в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва:

ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Посочват, че в чл. 19 от Договора е посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно трето физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия, като в чл. 29 страните са се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в размер на 2405.24 лв.

Развити са подробни съображения, че не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, че липсва на всяко едно от тези императивни изисквания, което води до настъпването на недействителност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Изтъкват, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 42.58 %, ГЛП е 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат по какъв начин е формиран ГПР.

Цитират съдебна практика на ВКС.

Предвид гореизложеното молят съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 1111796/10.07.2024 г., тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи. При евентуалност молят съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че клаузата на чл. 19, и чл.

29 от Договора за потребителски кредит, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2405.24 лв. за нищожна. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Молят да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след запознаване н приложените към делото писмени доказателства да 3 отговори на поставените в исковата молба въпроси. Представят доказателства индивидуализирани в пункт „Доказателствени искания“ в т. 2 в исковата молба.

Съдът вече е освободил ищцата от внасяне на държавна такса.

Молят на осн. чл. 190 от ГПК съда да задължи ответната страна да представи кредитното досие, включително договора за потребителски кредит, всички прилежащи към него анекси, общи условия за отпускане на потребителски кредит, погасителния план и извлеченията за внесени суми, като ги предупреди че при непредставяне съдът ще приложи чл. 161 от ГПК.

Молят съда да им предостави възможност да ангажират доказателства и да направят други доказателствени искания.

Молят всички книжа да бъдат връчвани на съдебния адрес на адв. Л. Б..

В предоставения едномесечния срок е постъпил отговор от ответното дружество Стик Кредит АД, с който считат иска за допустим, но неоснователен. Считат, че договора № 1111796/10.07.2024 год. не е нищожен и по него следва да се дължи неустойка.

Не се противопоставят да бъдат приети като доказателства, описаните в исковата молба доказателства.

На следващо място излагат възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават са следните: В действителност на 10.07.2024 година между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 1111796, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне на посочената падежна дата съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Дружество е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в банка „ДСК“ АД.

Изтъква се, че чл. 20 от този договор и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излагат следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на 4 предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ„ неразделна част от индивидуалните договори за кредит.

Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:

1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл), В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че

„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до

Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“.

Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена ог потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.

На 10.07.2024 година чрез създаденият от Х. А. А. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН. номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в

5 съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване..