Определение № 1405 от 31.08.2023, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1405 гр. гр. Хасково, 31.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20235640101440 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Х. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул. „**********, против „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „****, представлявано от В. М.И. - управител, за признаване за установено съществуване на вземания по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК. За претендираните суми е издадена заповед № 329 от 28.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 786 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

Съдът като съобрази доводите на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД“Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ за ищцата и ч.гр.д. № 786 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково е, че се касае за предявен установителен иск за недължимост на сумата от 35,00 лева - част от обща сума в размер на 498,36 лв., представляваща заплатена от ищцата на ответното дружество сума без правно основание по клауза за неустойка, включена в Договор за паричен заем № 486011/09.09.2021 г., сключен между Т. Х. С. и „Креди Йес" ООД, която клауза за неустойка е обявена за нищожна с Решение № 1421 от 14.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20224520102406/2022 г., XV с-в, ГК, Районен съд – Русе.

1

С последната редакция на чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят е регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- установяване на недължимост на сума по сключен между страните договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че в случая ищцата има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД“Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ, както постоянния, така и настоящия адрес на ищцата е в гр. Русе, ул. „********, така както е посочен и в исковата молба .

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е 2 разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ищцата към датата на депозиране на исковата молба е в гр.Русе, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Русе.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - Хасково и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд - Русе.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1440 по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Районен съд - Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му.

/п/ не се чете.

Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.

3