Решение № 387 от 22.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1588/2017
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 22.02.2018
- В сила
- 01.06.2022
- Състав
- ЗОРНИЦА СТЕФАНОВА ГЛАДИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.60а, ал.2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 9, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1, т. 1 · Закон за кредитните институции
- чл.103, ал.2, т.24 · Закон за кредитните институции
- чл. 103, ал. 2, т.25 · Закон за кредитните институции
- чл.106, ал.3 · Закон за кредитните институции
- чл. 107 · Закон за кредитните институции
- чл.115, ал.1, т.1 · Закон за кредитните институции
- чл. 116 · Закон за кредитните институции
- чл. 151 · Закон за кредитните институции
- чл. 151, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл.14, ал.1 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 1588 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът - синдиците на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност твърди, че на 24.09.2012 г., между „КТБ“ АД (н.) и „Е.“ АД, в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за банков кредит от 24.09.2012 г., по силата на който банката е предоставила банков кредит в размер на 2 000 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Съгласно чл. 20.1 от раздел IV. “Погасяване” от договора, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си е 25.08.2014 г.
На 03.11.2014 г., в деловодство на банката постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10461/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от П.И.П., с ЕГН ********** и „К.Е.“ ЕООД, с което „К.Е.“ ЕООД съобщило, че по силата на Договор за цесия от 31.10.2014 г., е прехвърлило свое вземане за начислена лихва по депозит в размер на 56 500 щатски долара на „Е.“ АД. Вемането на „К.Е.“ ЕООД било придобито от първоначалния депозант П.И.П.по силата на сключен Договор за цесия от 16.10.2014 г. съгласно Уведомление с вх.
№ 10199/30.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.). Според уведомлението, П.И.П., в качеството си на цедент прехвърлил на цесионера „К.Е.“ ЕООД, своето вземане, произтичащо от сключен между него и Банката Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г., за който в Банката била открита депозитна сметка с IBAN ***.
С
Молба вх. № 10688/04.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) П.И.П.и „К.Е.“ ЕООД уведомили Банката за допусната техническа грешка в Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10461/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) по отношение на размера на прехвърленото вземане като вземането, предмет на Договор за цесия от 31.10.2014 г. - бил в размер на 56 500 щатски долара.
С
Изявление за прихващане вх. № 11018/05.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), ответникът „Е.“ АД отправил изявление за прихващане на придобитото и описано по-горе вземане от „К.Е.“ ЕООД в размер на 56
500 щатски долара, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г.
На
03.11.2014 г., в деловодство на б.та постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10459/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от П.И.П.и „К.Е.“ ЕООД, с което съобщавали, че по силата на
Договор за цесия от 31.10.2014 г., е прехвърлило свое вземане за начислена лихва по депозит в размер на 69 520 щатски долара на „Е.“ АД. Вземането на „К.Е.“ ЕООД било придобито от първоначалния депозант П.И.П.по силата на сключен Договор за цесия от 16.10.2014 г. съгласно Уведомление с вх. № 10199/30.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.). Според уведомлението, П.И.П., в качеството си на цедент прехвърлил на цесионера „К.Е.“ ЕООД своето вземане, произтичащо от сключен между него и Банката Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г., за който в Банката била открита депозитна сметка с IB AN *******.
С
Изявление за прихващане с вх. № 11020/05.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), ответникът „Е.“ АД отправил изявление за прихващане на придобитото и описано по-горе вземане от „К.Е.“ ЕООД в размер на 69
520 щатски долара, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г.
На
03.11.2014 г., в деловодство на банката е постъпило Уведомление по чл. 99, ал.
3 ЗЗД с вх. № 10460/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от П.И.П.и „К.Е.“ ЕООД, с което съобщили, че по силата на Договор за цесия от 31.10.2014 г., е прехвърлено вземане за начислена лихва по депозит в размер на 56 500 щатски долара на ответника „Е.“ АД. Вземането на „К.Е.“ ЕООД било придобито от първоначалния депозант П.И.П.по силата на сключен Договор за цесия от 16.10.2014 г. съгласно Уведомление с вх. № 10198/30.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.). Според уведомлението, П.И.П., в качеството си на цедент е прехвърлил на цесионера „К.Е.“ ЕООД своето вземане, произтичащо от сключен между него и Банката Анекс № 95881 от 30.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г., за който в Б.та е открита депозитна сметка с IBAN ***.
С
Молба вх. № 10687/04.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) П.И.П.и „К.Е.“ ЕООД уведомили банката за допусната техническа грешка в Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10460/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) по отношение на размера на прехвърленото вземане като вземането, предмет на Договор за цесия от 31.10.2014 г. е в размер на 56 500 щатски долара.
С
Изявление за прихващане по реда на чл. 104, във връзка с чл. 103 ЗЗД, с вх. № 11021/05.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), ответникът „Е.“ АД отправил изявление за прихващане на придобитото и описано по-горе вземане от „К.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******, в размер на 56 500 щатски долара, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (и.), произтичащо от Договор за банков кредит от 24.09.2012 г.
Ищците твърдят, че изявленията за прихващане не отговаряли на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН, тъй като нямали нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо лицето, от което произлиза изявлението, поради което същото било нищожно.
Погасяването на насрещните задължения в случая на прихващане не настъпвало по право, а като резултат на упражняването на субективно право с вторичен характер, с което всяка от страните разполагала.
Правото на прихващане се упражнявало срещу лицето, което трябва да има едновременно качеството на длъжник и кредитор на прихващащия.
Със сключване на договор за цесия ответникът придобил вземания към своя кредитор - КТБ АД, като договорът за цесия произвел действие спрямо „К.Т.Б.“
АД, след съобщаването му /чл.99, ал.4 ЗЗД/. С достигане на изявлението за прихващане на ответника до Б.та, което станало след постановяване на решението за отнемане лиценза за банкова дейност, прихващането породило правна промяна в правната сфера както на прихващащия, така и на Б.та - двете насрещни задължения били погасени (прекратени) до размера на по-малкото от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5
ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от Б.та: 1./ след началната дата на неплатежоспособността; 2./ след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Дори и да се приемело, че настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл.59, ал.5 ЗБН бил конституитивен иск. Правото на иск възниквало за кредиторите на несъстоятелността и синдика на банката, като техен процесуален субституент, в момента на обявяване на КТБ АД (н.) в несъстоятелност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД, което означавало, че приложимото право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН била нормата в редакцията й към тази дата.
С
Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, Ill-състав, срещу което са оставени без разглеждане касационните жалби с Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС, Т.колегия, Първо отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Т.колегия, Второ отделение, за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г., която съвпадала и с датата на поставяне на банката под специален надзор.
Процесните прихващания били извършени в деня на депозиране на съответните изявления за прихващане в деловодство на Банката - на дата 05.11.2014 г.
Ищците твърдят, че прихващанията са извършени след определената начална дата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под специален надзор (съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ - обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на „КТБ“ АД (н.) под вписване № 20140623173928). Поради това, същите попадали в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН и следвало да бъде прогласена недействителността им спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Ищците твърдят, че са налице предпоставките за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН прихващането можело да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност.
Знанието за неплатежоспособността било налице към 20.06.2014 г., предвид поставянето на банката под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и Решение № 74 от
22.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти поради неплатежоспособност, банката е поставена под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.115, ал.1, т.1 от ЗКИ).
С обявяването на решенията по партидата на банката в Търговски регистър и чрез отразяването им в медиите, обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през месец юни 2014 г., било огласено в публичното пространство и станало ноторно известно на цялата българска общественост и достигнало до знанието на ответника. Знанието било за затрудненията и невъзможността на банката да обслужва своите клиенти и за това, че се намира в неликвидно състояние, което знание било налице у всеки средностатистически гражданин с оглед големия поток от информация.
В
Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, като аргумент за удължаване срока, за който банката е поставена под особен надзор, било посочено именно обстоятелството, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице невъзможност за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори. Това било също ноторно известно на обществото и в още по-голяма степен на пряко засегнатите лица - кредитополучателите и тези с вземания от депозити в банката.
Ответникът придобил вземането към ищеца дни преди заседанието на Управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г., на което било взето решение за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД (н.) за осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност. Няколко дни по- рано в публичното пространство очакванията за предстоящото решение на БНБ били особено засилени и били основани на изявленията на БНБ.
Разпечатката съдържа 52 от 189 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/534db81d-6cba-40d8-bdf3-1e40e3a86417