Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 914 от 14.03.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4181/2024
Вид
Решение № 914
Подписан
14.03.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20243110104181 по описа за 2024 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ, чл.128 от КТ, чл.226 от КТ, чл.86 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД и чл.220 КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Б.

Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу ответника "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове, както следва:

1/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед от 21.02.2024г., издадена на основание чл.326 КТ от „мениджърът на офис" М.Х.

2 / конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност –„ Асистент купувач " в ответното търговско дружество;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.

1 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за времето на оставането му без работа, поради незаконното уволнението, с начална дата 15.02.2024г., в размер на брутно трудово възнаграждение от 2319,65 лева месечно, за период от не повече от 6 месеца или общо 13917,90 лева, от които към датата на подаване на иска се дължат 4020,73 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на 1 обезщетението;

4/ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т.2 във вр. чл.242 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1160,70 лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер за периода 11.05.2023г. до 31.01.2024г.;

5 / осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 76,21 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1160,70 лева за периода от 11.05.2023г. до 07.04.2024г. вкл.;

6 / осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 42,00 лв., представляваща извършени от ищеца разходи за изпращане до ответното дружество чрез ЧСИ на покана-предложение за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора помежду им;

7/ В условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, се предявява осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1546,43 лв., представляваща обезщетение за забавено оформяне и предаване на трудовата му книжка за периода от 15.02.2024г. до 05.03.2024г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се,че по силата на сключен трудов договор от 11.05.2023г. на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр с чл.70, ал.1 от КТ, Б. Г. Д. е приел да изпълнява в С.С." ЕООД, ЕИК ............. длъжността "С.К.", на пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 2319,65 лева, което след изтичане на изпитателния срок се увеличава на 2577,39 лева, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху месечното основно възнаграждение за всяка година трудов стаж.

Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Изпитателния срок е изтекъл, като работодателят не го е прекратил в 6 месечния срок, поради което, на основание чл.71, ал.2 от КТ, трудовият договор се смята за окончателно сключен.

На 30.11.2023г. е било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, като е била изменена само длъжността на Б. Г. Д. от "С.К.“ на „Асистент купувач".

Излага се, че на 08.02.2024г. Б. Г. Д. е бил привикан на среща с М.Х. изпълняващ функцията „мениджър на офис". М.Х. не е управител на ответното дружество и не е директен началник на Б. Г. Д.. Според длъжностната характеристика, „Асистент купувач" е пряко подчинен и отговаря пред Директора на отдел покупки г-н Януш Пена, който е базиран и работи в офиса на компанията в гр. Шобо, Швеция. На срещата от 08.02.2024г. не е присъствал нито прекия началник на Б. Г. Д., нито управителят на дружеството Й.П.Р.

На тази среща М.Х. е наредил на Б. Г. Д. да не идва повече в офиса, както и да си остави служебния лаптоп и мобилен телефон. След това му е заявил, че ще прекрати трудовия договор на Б. Г. Д. считано от 15.02.2024г. Веднага след това на Б.

2

Г. Д. е била връчена от М.Х. попълнена почти изцяло бланка, наименована „предизвестие", която е била предварително изготвена от изпълняващия функцията „мениджър на офис" М.Х.. Б. Г. Д. е бил принуден от М.Х. да подпише тази бланка, както и да попълни датите 08.02.2024г. и 15.02.2024г. Б. Г. Д. не е желаел да разпише така представената му бланка, но го е направил, тъй като се е почувствал заплашен и застрашен от обстановката и ситуацията, в която е бил поставен. Но волята и желанието на Б. Г. Д. не е била да се разделя с работодателя си С.С." ЕООД. Отделно от това ищецът е бил поставен в заблуждение и не е разбирал какво точно подписва, тъй като в самата бланка са били описани норми нямащи нищо общо с основанията за предизвестяване на прекратяване на трудов договор, а именно в бланката е описано, че „на основание чл.67, ал.1 във вр с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) се отправя предизвестие за прекратяване на трудовия договор". А това са основания с които работодателят би могъл да прекрати по своя инициатива в срока за изпитване трудовия договор на служителя. Поради това Б. Г. Д. не е разбирал, какво реално е поискано от него да попълни и разпише. Представителите на ответното дружество и в частност М.Х. често са манипулирали по този начин и други служители на дружеството, като са използвали същата бланка за прекратяване трудовите им договори, когато обаче служителите все още са били в срок на изпитване. В конкретния случай „мениджърът на офис" М.Х. не е обърнал внимание, че трудовият договор на Б. Г. Д. се смята за окончателно сключен, поради изтичане на изпитателния срок, и в бързината да бъде прекратено трудовото му правоотношение М.Х. го е принудил да разпише бланка, като обаче не е отчел, че описаните в същата основания за прекратяване на трудов договор са неприложими за Б. Г. Д. и съответно бланката не представлява предизвестие за прекратяване на трудов договор, нито от страна на служителя, нито от страна на работодателя.

На 28.02.2024г. Б. Г. Д. чрез „Български пощи" е получил от „С.С." ЕООД заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 КТ.

На 11.03.2024г. Б. Г. Д. е получил от „С.С." ЕООД чрез частен съдебен изпълнител отново същата Заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 от КТ.

Счита се, че извършеното от ответното дружество самоволно и едностранно прекратяване на трудовия договор на Б. Г. Д. е незаконосъобразно, а Заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 от КТ следва да бъде отменена. Счита се, че самата Заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение страда от тежки пороци, а именно: заповедта е издадена от лицето М.Х. който няма правомощията да прекратява трудовите правоотношения със служителите, в заповедта не са посочени ЕИК на дружеството работодател, както и наименованието и вида му, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Закон за Регистър Булстат.

Твърди се, че до момента ответното дружество не е изплатило на Б. Г. Д. никакво допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за нито един от месеците, от както е сключен трудовият договор. Излага се, че към 31.01.2024г. „С.С." ЕООД дължи на Б. Г. Д. сумата от 1160,70 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от месечното основно трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца.

3

Твърди се, че на 18.03.2024г. Б. Г. Д. е изпратил на „С.С." ЕООД поканапредложение за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора помежду им, с която ответното дружество е поканено да отмени незаконосъобразната заповед за уволнение от 21.02.2024г., както и е предоставен срок за заплащане на дължими суми по трудовия договор, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от месечното основно трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца. Поканата е получена от „С.С." ЕООД на 29.03.2024г., но до този момент ответното дружество не е реагирало по никакъв начин на отправената му предложение. Поради това Б. Г. Д. е принуден да заведе настоящото гражданско дело, както и да поиска и възстановяване на извършените разходи за изпратената покана, възлизащи на 42 лева.

В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между Б. Г. Д. и „С.С." ЕООД, то ищецът претендира изплащане от ответното дружество на обезщетение на основание чл.226, т.1 от КТ, за несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Според работодателя трудовото правоотношение е прекратено на 15.02.2024, а ответното дружество е приключило и предало трудовата книжка на Б. Г. Д. едва на 06.03.2024г. , т.е. със забавяне от 20 дена.

С оглед на изложеното , ищецът сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Посочва се следната банкова сметка на Б. Г. Д., на основание чл.127 ал.4 от ГПК: ............. Обединена българска банка (ОББ).

Ответното дружество "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за неоснователност на предявените искове, поради което се моли същите да бъдат отхвърлени.

Твърди се, че на 08.02.2024 г. от страна на ищеца Б. Г. Д., в качеството му на служител на „С.С." ЕООД, е връчено предизвестие за прекратяване на сключения между него и работодателя трудов договор, адресирано до М.Х. с което служителят сам, по своя воля и инициатива, иска прекратяване на трудовото правоотношение.

Излага се, че М.Х. е лице, упълномощено от управителя на дружеството Й.Р. по силата на нотариално заверено пълномощно от 18.03.2022 г., с peг. № 2106, заверено от нотариус Светлана Димова, peг. № 363 на Нотариалната камара. Съгласно описаното пълномощно в правомощията на М.Х. е включено представителство на дружеството като търговски пълномощник, сключването и прекратяването на трудови договори. Въз основа на горното, М.Х. разполага с правомощия за извършване на всички действия, свързани с обикновената дейност на дружеството, включително упражняване на работодателска власт.

Сочи се, че в полученото от работодателя предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца Б. Д., служителят е посочил 15.02.2024 г. като дата, считано от която трудовият договор следва да бъде прекратен.

По този начин служителят сам е преценил, че няма да се съобрази с уговорения, съгласно трудовия договор, между страните 30-дневен срок на предизвестие при прекратяване и е пожелал по-ранно напускане на работа.