Определение № 3764 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3764 гр. София, 29.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002100541 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. А. И.,чрез адв.Зв.С. от АК Варна срещу решение №.1098 от 09.10.2023г по в.гр.дело № 1830 за 2023г. на Окръжен съд-Варна,с което е потвърдено постановено по трудов спор решение №114 от 21.06.2023 г. по гр.д. № 245/2023г.на Добрички районен съд, по отхвърлени искове на касатора на основание чл.344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ срещу Община Суворово. Ищецът е уволнен като кметски наместник в [населено място] със заповед на кмета на Община Суворово на основание чл.44, ал.1 т.3 вр. чл.46а ал.3 ЗМСМА, което уредено в специален закон основание за прекратяване на трудово правоотношение въззивният съд на свой ред е приел за законно приложено по отношение на ищеца. Въззивният съд е съобразил специалния характер на основанието,уредено в специален закон и подчинено на неговите цели,същото не се съвместява с никое друго по КТ и прекратяването не се нуждае от мотивиране, то е по целесъобразност.Закрилата по чл.333 КТ също няма отношение към трудовоправното положение на кметските наместници ,основанието не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста.Затова въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията за незаконност на уволнението поради изтъкнатия от ищеца факт ,че като е бил в болнични до 09.01.2023г и на следващия ден 10.01.2023г като се явил в местоработата си, в 8.38часа на работното му място заповедта за уволнение е връчена незаконно, защото последващо издаден му болничен лист включва и деня 10.01.2023г.Отхвърлени са възраженията за нарушена закрила по чл.333 , ал.1 т.4 КТ като въззивният съд е добавил,че правата на ищеца не са нарушени доколкото същия ден,но след връчването , ищецът е потърсил нова медицинска помощ.В 1 деня следващ връчването на уволнителната заповед са настъпили оспорваните с иска последици.Въззивният съд е упражнил контрол за законосъобразност в насоките , указани в практиката на ВКС с решение №293/2020г по гр.д №272/2009г на Трето г.о По същество е приел,че недобросъвестност на работодателя по чл. 8 КТ не се установява, от компетентен орган са упражнени делегираните от закона права които са потестативни,нито е извършена дискриминация по някой от признаците в чл.4 ЗЗДискр.

Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност ,което в изложението се сочи като материалноправен въпрос,конкретизиран в насока допустимо и законосъобразно ли е заповедта за уволнение да се връчва по време на ползване на отпуск по болест за временна неработоспособност,не нарушава ли това трудовите права и защитата им.

Изтъква се касационно основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК,тъй като в реш №9/2011г по гр.д №1105/2009г на 4-то г.о на ВКС по сходен казус съдът отбелязва ,че заповедта за уволнение не е била връчена по време на законоустановен отпуск,с което защитата обяснява и резултата от изхода на делото – потвърдена законосъобразност на уволнение на същото основание. В настоящия случай се поддържа ,че заповедта е връчена по време на законоустановен отпуск .

Сочи се и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като се поддържа да е налице противоречива практика по въпроса.

Ответникът по жалбата Община Суворово, представлявана от кмета Д. С. , чрез адв Р. А. я оспорва Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по процесното уволнително основание,което е специално Не е вярно, че заповедта е връчена в извънработно време. Освен това предварителната закрила по чл.333 КТ е неприложима .Не са налице сочените основания по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,няма изведен правен въпрос , обусловил изхода на делото.Претендират се разноски в размер на 1200 лева , приложен е списък и банков документ за плащане .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .

При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д.

№1/2009г ,ОСГТК . Необходимо е да се отговори и на специалните критерии при обосновка на изтъквани основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посоченият общ селективен критерии не е удовлетворен при поставите в изложението въпроси, не се обосновават и специалните.

В практиката на Върховен касационен съд основанието по чл.44, ал.1 т.3 вр. чл.46а ал.3 ЗМСМА безпротиворечиво е разяснено като уредено в специален закон основание за прекратяване на трудово правоотношение,към което закрилата в чл.333 КТ не намира приложение /решение №293/2020г по гр.д №272/2009г на Трето г.о на ВКС /. Противоречие с решение 9/2011г по гр.д №1105/2009г на 4-то г.о на ВКС по относим към закрилата правен въпрос не е налице. В практиката на Върховен касационен съд също така безпротиворечиво се приема,че произвежда правни последици връчване на уволнителна заповед,осъществено в момента на явяване на работника или служителя на работа, на работното му място, преди 2 последният да го напусне и да се яви на медицинския преглед,въз основа на който е издаден болничния лист, включващ същия ден.

В случая не е изпълнено общото изискване формулираните правни въпроси да имат обуславящо за изводите на съда значение,което е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Застъпваното от защитата на касатора тълкуване,че връчване на заповедта за уволнение в ден, за който ищецът е доказал отпуск по болест води до незаконосъобразност на уволнението,няма да промени изводите, че при процесното уволнение работодателят няма как да е нарушил закрилата по чл.333 ал.1 КТ с прилагане на специално уволнително основание , за което същата е неприложима .

Касаторът следва да понесе разноски и за настоящата инстанция. След депозирането на отговора с постъпило становище от адв Зв.С. в което на основание чл. 78, ал.5 ГПК се прави възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвоката, представлявал Община Суворово в настоящето производство. Възражението е основателно. Спорът е трудов, делото не представлява фактическа и правна сложност. Защита от адвокат е осъществена с депозиране на отговор на касационна жалба,която не се допуска до разглеждане. Възнаграждение над размер от 600лева , платено на адвокат при конкретните обстоятелства, съдът намира за прекомерно.

Воден от горното ВКС , състав на ІІІ г.о.

О П РЕ ДЕ Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №.1098 от 09.10.2023г по в.гр.дело № 1830/2023г. на Окръжен съд - Варна

Осъжда И. А. И. от С. Д. , общ. С. да заплати на Община Суворово , Булстат 000093684 сумата 600 лева разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3