Определение № 443 от 25.09.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Монтана, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231***500277 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274-278 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С определение № 907/07.07.2023г. Районен съд Монтана е прекратил производството по гр.дело № 1212/2022г. по описа му и е върнал исковата молба на кооперация „Р.“ гр. В. , поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба относно надлежна индивидуализация на спорните недвижими имоти.

Определението е обжалвано в срок с частна жалба , подадена от кооперация „Р.“ гр.В., чрез пълномощник адвокат А. В. с твърдения, че определението е неправилно .

Изложени са съображения за подадена на 27.04.2021г. искова молба , която е оставяне без движение пет пъти от съда, като с последното разпореждане № 1212/19.05.2023г. за оставяне без движение исковата молба са му дадени указания да съобрази исковата си молба с отговора на ответника по делото. В срок ищецът е подал молба, с която подробно е отговорил на всички изложени от ответника в отговора му съображения, като съдът неправилно е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени . Оспорени са като неправилни изводите на съда, мотивирали го да постанови обжалваното определение с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия .

С писмен отговор ответникът Община В., чрез пълномощник адвокат К. Б. оспорва жалбата като неоснователна с твърдения за правилност на прекратителното определение поради нередовност на исковата молба.

Окръжен съд Монтана , за да се произнесе съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство.

1

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на кооперация Р. гр. В. първоначално пред РС Б. , а след отвод на съдиите от състава му делото е образувано в РС Монтана .

С обжалваното определение № 907/07.07.2023г. РС Монтана е прекратил производството и върнал исковата молба на основание чл. 129,ал.3 ГПК , поради неизпълнени указания относно редовността й. За да постанови този резултат съдът е приел, че от исковата молба и уточнителните такива след указания на съда предметът на исковата претенция не е индивидуализиран по начин, че първо съдът, а след това и ответната община да разберат върху кои конкретно обекти или части от такива претендира да е собственик кооперацията. Липсва скица на имот с кратък номер ***. Не са посочени границите на площта от 50 кв.метра , за които се иска ревандикация , нито в кой имот се намира, не са уточнени границите и действителната площ на сграда с идентификатор ***. Относно сочената в исковата молба и уточненията й реална чат от 450 кв. метра , разположена в два поземлени имота не било уточнено в кой от имотите по колко кв.метра са и не е ясна точната локация на реалната част. Относно иска по чл. 54,ал.2 ЗКИР съдът е приел, че е следвало да се представи геодезическо заснемане на имотите, каквото по делото липсва.

Прието е също така, че ищецът неправомерно с уточнителните молби е променял своите искания и е предявявал различни видове искове- първоначално отрицателен установителен, впоследствие положителен установителен, ревандикационен, иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Също така първо е искал предаване на собствеността от ответника върху цялата сграда с идентификатор *** а после само върху неясно определената част от нея от около 50 кв.м. .

Прието е, че въпреки многократно даваните на ищеца указания относно редовността на исковата молба, ищецът не е съумял да съобрази същата с процесуалния закон, петитумът на исковата молба останал неясен, а точната площ, местоположение и граници на процесните имоти не са надлежно посочени.

Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени по следните съображения:

Кооперацията е подала искова молба срещу Община В. с твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ част от имот пл.№ 471 – незастроена, държавна парцела, с площ от 450 кв.м, кв.46 по плана на гр.В. от 1969 г., а по плана на града от 1986 г. – парцел ІV в кв.67, който по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.В. от 2008 г. е част от поземлени имоти с идентификатор *** с площ 537 кв.м. и част от съседния поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в тях търговска сграда с идентификатор ***с площ по КККР от 131 кв.м, а по геодезическо измерване на място - от 262 кв.м.. Правото на собственост върху сградата е придобила от праводател ХВК „С.“, сега „С.“ ЕООД, гр. Б., който от своя страна е собственик на сградата въз основа на отстъпено право на строеж съгласно решение № 41 от 25.08.1983 г. на ОбНС В. и заповед № 314 от 16.11.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС В., одобрена от председателя на Окръжен народен съвет Михайловград /сега Монтана/. Правото й на 2 собственост върху сградата е удостоверено в констативен нотариален акт № 489, том ІІ, рег.

№ 2625, дело № 490/22.11.1999 г. на нотариус О.К. при Районен съд Б.. Строежът на сградата е извършен преди 1991г. , поради което и на основание чл. 2,ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост като собственик на сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж е придобила и собствеността върху недвижимия имот, в който е построена сградата, като е ползвала сградата и имота непрекъснато и необезпокоявано . През 1991 г. около 50 кв.метра от сградата са отдадени по наем с решение № 305/04.07.1991 г. на Временния изпълнителен комитет на ОбНС В. първоначално на общинска фирма ,,БКС - 4“, а след това на частни фирми - на ЕТ „С.“ със собственик Г.В. и на ЕТ „Х.“ и на ,,Х.“ ООД със съсобственик Х.Т., с които действия ответната община оспорва правото й на собственост върху сградата . Изложени са твърдения за предприети от Община В. действия по изменение КККР относно сградата чрез обособяване на два самостоятелни обекта в нея като заповедта № 18-592-15.01.2021 г. на Началника на служба ГКК Монтана за това е обжалвана и е образувано адм.дело № 87/21 по описа на Административен съд Монтана . При тези фактически твърдения е поискано от съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на части от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр.В., одобрени със Заповед № РД-18- 74/24.06.2008 г. , които части са с обща площ 450 кв.м и не е собственик на разположената в имотите сграда с идентификатор ***с площ по КККР от 131 кв.м, а по геодезическо заснемане от 262 кв.; да осъди ответника да му отстъпи и предаде собствеността върху частите от двата поземлени имоти и сградата, разположена в тях и след влизане в сила на решението, на основание чл.54, ал.2 от ЗККР, имотите да бъдат отразени правилно в КККР и записани на името на кооперацията. След указания относно редовността на исковата молба ищецът с молба от 09.07.2021г. е уточнил искането си за защита – да се признае за установено правото на собственост на кооперацията върху 450 кв.метра площ, включени в ПИ с кратки идентификатори *** и ***, която площ е част от бивша държавна парцела пл. № 471,кв. 46 по плана на града от 1969г., а по плана от 1986г. е парцел IV,кв.67 , ведно с построената в тези части търговска сграда с идентификатор ***и да се осъди ответника да му предаде владението върху реалните части от имотите и частта от сградата от 50 кв.м, която ползва без основание . Иска се също така съдът да установи наличие на грешки и непълноти в КККР относно записване процесните части от поземлени имоти и част от сградата като собственост на ответника и след влизане в сила на решението тези части да се запишат на името на кооперацията. Последвало ново указание за индивидуализиране спорните имоти , в изпълнение на което ищецът е подал молба от 15.09.2021г. , с която е уточнил , че претендираните като собствени реални части от поземлени имоти *** и *** са с обща площ 450 кв.метра с приложени скици, в които спорните реални части са онагледени с червени щрихи с посочени граници .

Последвали са указания на съда за вписване на исковата молба и представяне на удостоверение за данъчна оценка, които са изпълнени в срок.

След пренасяне на делото в РС Монтана , поради отвод на съдиите от РС Б., отново искова молба е оставена без движение за индивидуализация на спорните реални 3 части от поземлените имоти и сградата, като с молба от 26.10.22г. ищецът е изпълнил дадените указания . Последвало е ново указания на съда относно редовността на исковата молба – за уточняване площта на процесната сграда с кратък идентификатор ***.2 и частта от 50 кв.метра от нея с посочване границите й, за която се твърди, че се владее без основание. В отговор на тези указния ищецът е поискал отвод на съдията, който е приет.

Делото е преразпределено , като с разпореждане № 1212/19.05.2023г. исковата молба за пореден път е остена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите й като съобрази изложеното в отговора на ответника с вх. № 9892/09.11.2023г. . С това разпореждане конкретни указания до ищеца в какво се състои нередовността на исковата му молба съдът не е посочил . С молба от 31.05.2023. ищецът е изложил обстоятелства , съобразени с отговора на исковата молба , като е посочил на какво се дължи разликата в застроената площ на сградата с кратък идентификатор ***.2 , посочил е границите на тази сграда , а относно частта от 50 кв.метра е посочил, че тази част представлява обект, заснет с проектен номер ***.4 по искането на община В. за изменение КККР относно сграда ***.2 , представлява обект павилион за закуски , целият около 50 кв.метра, като 30 кв.метра от него са част от сграда ***.2. с посочени граници съгласно приложена скица копие от КККР на гр. В..

След тази молба съдът е постановил обжалваното в настоящето производство определение, с което е приел, че исковата молба и след указания на съда относно редовността й е останала нередовна и е прекратил производството .

Въззивният съд приема на първо място, че с разпореждане № 1212/19.05.2023г. на ищеца не са дадени конкретни указания в какво се състои нередовността на подадената от него искова молба , като съдът не е съобразил подадените от ищеца в изпълнение на предходни указания на съда уточнения на исковата молба. С това разпореждане е указано на ищца единствено да съобрази изложеното в отговора на ответника от 09.11.2022г. .

Налице е трайно установена практика, според която при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни.

Исковата молба не може да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато не са изпълнени указания, неотговарящи на посочените характеристики /определение № 4397/19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3856/2022 г., IV г. о. и цитираните в него/. В цитираните решения се приема, че определението по чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта по чл. 129, ал. 2 ГПК - неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания, както и неотстраняване нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания, не би могло да има за последица връщане на исковата молба, съотв. прекратяване на производството по делото.

От друга страна съдът неправилно е приел , че исковата молба е останала нередовна и след изпълнение многократно даваните на ищеца указания относно редовността й.

В практиката на ВКС по решение № 74/22.03.2013 г. по гр.д. № 757/2012 г., І г.о., 4 решение № 92/3.07.2014 г. по гр.д. № 1001/2014 г., ІІ г.о. и др. е дадено тълкуване, че когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ. Индивидуализацията трябва да пълна. Такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението, границите и площта на реалната част. Индивидуализицията на реалната част от недвижим имот може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване на площта. В случаите, в които спорната реална част е индивидуализирана със скица, вкл. и по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е установена от експертно заключение по делото, исковата молба е редовна.