Определение № 778 от 06.08.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 682/2025
- Вид
- Определение № 778
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.536 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.540 · Граждански процесуален кодекс
- чл.550 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.571 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778 гр. ХАСКОВО, 06.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500682 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Образувано е по жалба на С. К. Т., подадена чрез пълномощник против Постановление на нотариус Асен Запрянов №805 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие-района на РС-Ивайловград за отказ да образува нотариално производство.
Жалбоподателката твърди, че отказът на нотариуса е незаконосъобразен, тъй като в същия не е посочено кога е била подадена молбата за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
Счита, че нотариусът служебно се е уверил, че за процесния имот няма съставен акт за общинска или държавна собственост, поради което неправилно е приел, че има подадена друга молба за същия имот и на същото основание за издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди също,че подадената молба за издаване на констативен нотариален акт относно процесния имот и от лицето З. И. В. била подадена по-късно,докато процедурата инициирана от нея по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот е започнала няколко години преди постановяването на отказа, като причина за забавянето било поведението на редица държавни и общински органи за неоправданото забавяне на процеса. Поддържа наличието на субективно поведение по отношениие на казуса от страна на нотариуса, с което се накърнявало едно от най-важните права-правото на собственост придобито в случая по наследяване и давностно владение.
Претендира от съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен или да укаже на нотариуса да приложи нормата на чл.536 ал.1 т.2 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите изложени в жалбата и представените в нотариалното производство писмени доказателства, приема за установено 1 от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена по реда на чл.577 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В настоящият случай нотариус Асен Запрянов, рег.№805, с район на действие РСИвайловград е бил сезиран с молба-декларация изх.№94-00-725/1/ от 21.03.2024г. за образуване на нотариално производство с правно основание чл.571 вр.чл.587от ГПК.
Молбата-декларация, както е посочено и в самия отказ е била депозирана пред посочения нотариус на 18.12.2024г. и съдържа искане за определяне на ден и час за нотариално производство-установяване право на собственост с молител С. К. Т. за признаването й за собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** от кв.*** с площ на имота 170 кв.м., за който е отреден УПИ *** в съсобственост с ПИ *** с неприложена регулация в сроковете на параграф 6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, по ПУП на с.***, община ***, одобрена със Заповед №220/29.03.1961г., при граници на поземления имот: улица, ПИ-*** и ПИ ***, ведно с построената в имота ЕДНОЕЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 63 кв.м. Към молбата са били приложени и изискуемите документи. От мотивите на постановения отказ се установява наличието на удостоверение за наследници на Т.А.Т. б.ж. на гр.***, починал на 30.01.1982г., на когото С. К. Т. е един от наследниците.
За същият имот на 22.01.2025г. е била депозирана и молба-декларация с изх.№94700-123/1/ от 22.01.2025г. от З. И. В., И. П.А., И. К. А.,М. К. А. и Р. К. А. за признаване право на собственост върху описания по-горе недвижим имот , придобит по наследство и давност от Е.М. А. и И. А.Т., чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Отказът на нотариуса да удостовери придобито от молителката С. К. Т. право на собственост по давност върху описаните имоти и издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е мотивиран с това, че за същия имот е налице и друга претенция за признаване право на собственост върху един и същ имот от различни лица и на друго основание, което сочи на спор за материално право, който не може да бъде разрешен от нотариуса в охранителното производство.
Мотивите на нотариуса са правилни и кореспондират на установените в нотариалното производство факти и обстоятелства. Наличието на спор за материално право по отношение на процесния имот в с.*** е абсолютна процесуална пречка за провеждане на охранителното производство и издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Съгласно чл.540 от ГПК в охранителните производства /каквото е и нотариалното производство/, освен общите правила, се прилагат съответно и някои от правилата на исковото производство. Предвидено е приложението на нормите на чл.178чл.194 от ГПК касаещи приемането, доказателствената стойност и оспорването на представени по делото писмени доказателства Съответното приложение на тези норми в охранителните производства, в които няма насрещна страна, но в някои случаи законът 2 изисква призоваване на заинтересовани лица /например съгласно чл.550 ал.3 от ГПК в охранителното производство по обявяване на отсъствие или смърт/, означава, че в тези производства заинтересованите лица могат да оспорят истинността или доказателствената стойност на представените от молителя пред охранителния орган писмени доказателства. В охранителното производство по чл.587 ал.1 от ГПК, в което не се призовават такива заинтересовани лица, няма кой и как да извърши такова оспорване. Съгласно чл.533 от ГПК обаче съдът /охранителният орган/ е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като в тази връзка може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
Охранителният орган може да не зачете представено пред него писмено доказателство, ако счете, че то няма предвидената в ГПК доказателствена сила да установи факта, който молителят иска да удостовери с това доказателство. Той може да откаже издаването на охранителния акт, ако молителят основава правото си на собственост на договор или едностранна сделка, когато от самото съдържание на сделката е видно, че тя е нищожна /когато са налице формални основания за нищожност, например когато сделката не е сключена в изискуемата от закона форма за действителност и др. подобни/. В двустранното исково производство съдът не може, при липса на спор, служебно, по свой почин да изисква представянето и да събира доказателства за действителността на представен пред него договор или едностранна сделка. На още по-голямо основание, в едностранното охранително производство органът, сезиран с искане за издаване на охранителен акт, няма право да задължава молителя да представя такива доказателства.
В теорията и съдебната практика като съществена характеристика на охранителните производства се разглежда техният едностранен и безспорен характер. Приема се, че по своята правна същност те представляват едно съдебно или нотариално съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. Затова и когато актът, чието издаване се иска, засяга правата на трети лица и от това се породи спор, същият следва да бъде разрешен по исков ред от съда /чл.537 ал.2 от ГПК/. За да постанови издаване на констативен нотариален акт, нотариусът, съответно и съдът в производство по обжалване на отказ на нотариуса, следва да провери всички събрани в хода на производството доказателства и въз основа на тях да достигне до несъмнения извод за това, че претендираното право на собственост е напълно доказано.
Когато изводът е разколебан от събраните доказателства или трето лице предяви претенции върху обектите - предмет на нотариалното удостоверяване, нотариусът не следва да издава констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК.
В този ред на мисли за ирелевантно съдът намира обстоятелството, че молбата за издаване на констативен нотариален акт депозирана от жалбоподателката е била подадена преди подаването на последващата такава. Ирелевантно е и обстоятелството, че производството по издаването на констативен нотариален акт инициирано от жалбоподателката е било забавено поради действията на други държавни и или общински органи. Релевантното в случая е, че към момента на преценката за нотариалното 3 удостоверяване е налице спор за материално право по отношение на процесния имот в с.***, което е абсолютна процесуална пречка за провеждане на охранителното производство и издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на когото и да било от молителите. Лицата,които твърдят, че са собственици на процесния имот следва да предявят правата си по исков ред.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на нотариус Асен Запрянов, с №805 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие-района на РС-Ивайловград за отказ да образува нотариално производство по молба -декларация изх.№94-00-725/1/ от 21.03.2024г. , депозирана на 18.12.2024г. на С. К. Т., ЕГН **********
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4