Решение № 1223 от 04.07.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание състояло се на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ при участието на секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев търг. дело

№ 1490 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от Синдиците на „К.Т.Б.“ АД

/н./ срещу „МВ Т.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, обективно, евентуално съединени искове при квалификацията на чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗБН, а именно : главен иск по чл. чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗБН за връщане в правната сфера на „К.Т.Б.“ АД /н./ собствеността върху недвижими имоти, както следва : 1./ Поземлен имот с идентификатор ***; 2./ Поземлен имот с идентификатор ***; и 3./ Поземлен имот с идентификатор ***, всеки от които с административен адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“ и детайлна конкретизация по индивидуализиращи белези направена с ИМ, което имущество е с произход от „КТБ“ АД /н./ и е придобито от ответника без да е била изпълнена насрещна престация, и евентуален иск по чл. 60 а, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗБН за връщане в правната сфера на „К.Т.Б.“ АД /н./ собствеността върху недвижими имоти, както следва : 1./ Поземлен имот с идентификатор ***; 2./ Поземлен имот с идентификатор ***; и 3./ Поземлен имот с идентификатор ***, всеки от които с административен адрес – гр.

Ботевград, ул. „1-ва“ и детайлна конкретизация по индивидуализиращи белези направена с ИМ, което имущество е с произход от „КТБ“ АД /н./ и е придобито от ответника при изпълнение на насрещна престация, която е на стойност значително по-ниска от полученото имущество с произход от банката.

Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката, изисквало те да пристъпят към уредените в ЗБН правни механизми за връщане на получено имущество с произход от банката от всяко трето лице, ако третото лице не е изпълнило насрещната си престация, или пък същата е значително по-ниска от стойността на полученото.

Ищците твърдят, че „КТБ“ АД /н./ е имало дълготрайни търговски правоотношения с дружеството – „Е.****“ ЕООД /н./, като техни източници са 11 на брои сключени договори за кредит в периода между между м.08.**** г. и м.04.2014 г. В частност на 11.10.2012 г. те сключили договор за кредит, чиито разрешен кредитен лимит бил уговорен до максималната сума от 2 400 000 евро, а осъщественото усвояване по тази кредитна сделка се равнявало на сумата от 2 376 600 евро. Издължаването на главницата било уговорено да стане, посредством плащане на 48 на брои ежемесечни равни погасителни вноски с размер от по 50 000 евро. Периода за издължаване на тези вноски е установен в пределите между 10.10.2013 г. и 10.09.2017 г., а падежът за заплащане на всяка вноска е определен на 10-то число от месеца. Сочи се, че в договора било предвидено, че кредитополучателя ще заплаща договорна лихва в размер на 9 % годишно върху усвоената, респективно оставаща за връщане кредитна сума, като и това задължение е предвидено да се издължава ежемесечно на 25-то число. При забава в изпълнение на последното очертано задължение за лихва, дружеството-кредитополучател се е обвързало с уговорка да му се начислява неустойка за забава равна на 10 % от начисления, но необслужен дълг за договорна лихва. Пояснено е, че средствата по коментирания кредит са имали целево предназначение, състоящо се в това кредитополучателя да ги използва за да придобие недвижими имоти в рамките на процедура по публична продан провеждана от ЧСИ-Г.. Освен това с цел гарантиране изпълнението на задълженията на кредитополучателя за връщане на усвоения от негова страна кредит, вкл. всички съпътстващи плащания за лихви, неустойка, такси и пр. е поето изрично задължение за учредяване на обезпечения, съставляващи : първи по ред ипотеки върху недвижими имоти, респективно особени залози върху движими вещи, текущи и бъдещи вземания постъпващи по открито от дружеството банкови сметки в „КТБ“ АД /н./. Въпреки тези уговорки се изтъква, че в кредитното досие на дружеството-кредитополучател не са били открити нотариални актове, въз основа на които в полза на банката да са били учредени договорни ипотеки върху недвижимо имущество. Изложението продължава с това, че по силата на издадени в полза на „Е.****“ ЕООД /н./ на 28.11.2012 г. три броя постановления за възлагане на недвижими имоти, които са издадени от ЧСИ-В. Недялков, дружеството-кредитополучател е придобило правото на собственост върху : 1./ Поземлен имот с идентификатор ***; 2./ Поземлен имот с идентификатор ***; и 3./ Поземлен имот с идентификатор ***, всеки от които с административен адрес – гр. Ботевград, ул. „1-ва“. Акцентира се върху това, че „Е.****“ ЕООД е извършило усвояване на суми отпуснати по заемната му сметка в „КТБ“ АД /н./, както следва : 850 000 евро на датата – 11.10.2012 г. и 2 563 000 евро на датата – 21.12.2012 г. Ползвайки паричен ресурс от така усвоените суми на 11.10.2012 г. „Е.****“ ЕООД е наредил плащане в полза на ЧСИ – В. Н.в размер на сумите от 193 000 лв., 63 120 лв. и 38 000 лв. С нотариална покана от 21.01.2015 г. банката-кредитор е изпратила до кредитополучателя - „Е.****“ ЕООД изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение, като на 22.05.2015 г. е обявена и предсрочна изискуемост относно всички вземания с ненастъпил падеж по договор за кредит от 11.10.2012 г. Въз основа на решение от 25.12.2016 г. ОС – Кюстендил е обявил, че „Е.****“ ЕООД се намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, чиято начална дата е 30.11.2014 г., като е открито производство по несъстоятелност спрямо този търговец и му е назначен временен синдик. С друго решение от 19.10.2017 г.

„Е.****“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е постановено започване осребряване на имуществото му вкл. в масата на несъстоятелността. Ищците изтъкват, че средствата за придобиването на трите недвижими имота от „Е.****“ ЕООД през 2012 г., чрез участие на публична продан са с изключителен произход от банката. Продажните цени на тези имоти се сочи да са както следва : 193 000 лв.; 63 120 лв. и 38 000 лв., като се подчертава, че дружеството-кредитополучател въпреки поетото задължение да учреди ипотеки върху тези имоти в полза на банката не го е направило към момента след тяхното придобиване. Така се е стигнало и до последвалото разпореждане от страна на „Е.****“ ЕООД със собствеността върху тези имоти, като това е станало с договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт от 14.11.2014 г., когато те са прехвърлени в полза на дружеството – „Б.Е.“ ЕООД. Последното пък на свои ред ги е препродало на 13.04.2016 г. в полза на ответника по предявените искове.

Изложените факти създават у ищците убеждение, че са налице предпоставките за връщане собствеността над тези имоти във формираната маса на несъстоятелността на неплатежоспособната банка, защото те са придобити изключително с паричен ресурс отпуснат от банката под формата на банков кредит, като при осъществилите се след това прехвърляния купувача по съответната сделка не е изпълнил поетата от него насрещна парична престация, респективно ако я е изпълнил тя е в степен значително по-ниска от стойността на полученото имущество.

“МВ-Т.****“ ЕООД се е възползвал в качеството си на ответник по предявените искове от възможността да подаде писмен отговор по исковата молба. Възразява за нередовност на ИМ, както и за недопустимост на предявените искове. Аргументът за недопустимост на исковата защита се извежда от това, че оспорваната сделка е сключена към момент преди да се приеме и влезе в сила законодателния текст на чл. 60а ЗБН /24.03.2015 г./. Възраженията за неоснователност на исковете са концентрирани върху това, че претенцията няма за предмет връщане на имуществото, което е било предмет на публична продан провеждана пред ЧСИ-Г., за чието придобиване именно целево е бил отпуснат кредита по договора от 11.10.2012 г., а обратно с нея се преследва връщане в правната сфера на банката на имущество, което е придобито при публична продан развила се пред ЧСИ- Недялков.

По отношение на твърдението на ищците, че дружеството-кредитополучател не било изпълнило задължението си в рамките на 30 дни след придобиването на спорните имоти да учреди договорни ипотеки върху тях в полза на банката, от ответника се изтъква, че подобно задължение изобщо не е било поемано с коментирания договор за банков кредит от 11.10.2012 г., защото там задължението е за учредяване на ипотеки върху имоти, които са включени в обявления за продажби изготвени от ЧСИ- З.. Добавя се това, че банката е бездействала по отношение контрола за изпълнение на това задължение на кредитополучателя, като не е взела своевременни мерки спрямо адресата му /спиране на отпускания кредитен ресурс и обявяване предсрочна изискуемост на вече усвоените средства/, а напротив продължила е да го финансира. Отсъствие се наблюдавало и въобще по начина на изпълнение на инвестиционната програма на кредитополучателя, чието финансиране е било поето от банката. За недоказано се квалифицира твърдението на ищците, че назованите в ИМ три недвижими имота са били предмет на придобиване от кредитополучателя със средства имащи произход от банката. Това е така, защото отсъствали категорични доказателства, че цената за придобиване на същите е била заплатена, чрез ползване на средства, които са отпуснати под формата на кредит от банката, въз основа на договор от 11.10.2012 г. От ответника не се оспорва твърдението, че кредитополучателя не е изпълнил поетото от негова страна задължение да учреди договорна ипотека върху имоти визирания в договора за кредит от 11.10.2012 г., но отговорността за подобно неизпълнение нямало основание да се понася от “МВ-Т.****“ ЕООД, което било изправна страна по сделката, с която е придобило визираните в ИМ недвижими имоти. Позовава се, че облигационната обвързаност относно задължението за учредяване на ипотеки обхващала единствено банката и нейния кредитополучател, като няма каквито и да е било твърдения и съответно доказателства в насока, че кредитополучателя и “МВ-Т.****“ ЕООД са свързани лица. Това важи и за предходния купувач - „Б.Е.“ ЕООД. На следващо място се обръща внимание над това, че към момента на осъществяване на двете продажбени сделки, с които първо - „Б.Е.“ ЕООД, а след това - “МВ-Т.****“

ЕООД придобиват собствеността върху имотите, последните не са били обременени с учредени върху тях ипотеки в полза на което и да е лице, а това означавало, че с осъществяването на тези сделки не се накърнявали интересите на трети лица.

Градейки защитата си ответното дружество се позовава и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека, където ясно се повелява, че никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, които са предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Прави се анализ на правилото на чл. 60 а, ал. 1, т. 1 ЗБН, като се заключва, че всъщност с него се допуска добросъвестен правен субект да бъде лишен от негово имуществено право, само защото същото има произход от банка, която е обявена в несъстоятелност, което не може да се квалифицира, като действие в полза на обществото и е правна последица, която не е в синхрон с правните принципи на международното право. Тази норма преследва задоволяване на частен интерес, този на банката, като мярката се характеризира с изключителна непропорционалност нарушавайки правата на едно трето добросъвестно лице за да се обезличат последиците от сключените от банката необезпечени кредитни сделки. Опонира се и по изложеното от ищците твърдение, че ответника не е изпълнил никаква насрещна престация при придобиване на спорните имоти, поради това, че в подкрепа на подобен извод от страната носеща тежестта да го установи не са ангажирани никакви доказателства. Подчертано е и това, че страните встъпващи в продажбени правоотношения разполагат със свободата да договарят, като няма въведени ограничения при определяне размера на следващата се продажна цена. Това означавало, че позицията на ищеца, че поетото задължение за цена е на значително по-ниска стойност от придобиваното благо е неоснователно. Сочи се, че в нотариалния акт за продажба ясно е упомената следващата се за заплащане от ответника продажна цена, като изпълнението на това задължение тежащо върху купувача било осъществено, и нямало основание да се поддържа, че няма уговорена насрещна престация по оспорваната сделка. Релевирано е и възражение за това, че договорът за кредит от 11.10.2012 г. и анексите към него са нищожни сделки, защото са такива с уговорен невъзможен предмет. Ръководен от тези си съображения ответника настоява предявените против него искове да бъдат отхвърлени от сезирания да ги разгледа съд, в това число да му се присъдят направените по делото разноски.