Определение № 1273 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501217 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адвокат К. Й. К. , пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство К. М. К., с ЕГН: **********, против Определение № 3989 от 01.04.2024г., постановено по гр.д.№10409/2023г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение № 580/08.02.2024г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ищцеца адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се присъди в пълния претендиран размер от 400 лева.

Ответната страна по жалбата- „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК:

131576434, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД , предявен от К. М. К., с ЕГН: **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, за връщане на недължимо платена сума в размер от 677,37 лева. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. К. Й. К., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като бъде присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 400 лева. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по съображения, че в постановеното по делото решение е изложил подробни мотиви за дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в присъдения размер от 300 лева.

Настоящият състав на съда определение е правилно. намира, че така постановеното

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, 2 определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото е нисък- 677,37 лева, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, а производството пред първоинстанционният съд е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Предвид горното въззивният съд намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза в определения от първоинстанционния съд размер от 300 лв.

Предвид горното обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно. следва да бъде

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ: по

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3989 от 01.04.2024г., постановено гр.д.№10409/2023г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3