Протокол № 98 от 19.03.2026, Районен съд - Кнежа

ПРОТОКОЛ

№ 98 гр. К., 19.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Кончарска Административно наказателно дело № 20261430200042 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподател Н. С. К. - редовно призован, се явява лично.

Ответник по жалбата Началника на РУ – К. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Актосъставител В. Н. П. - редовно призован, се явява.

Свидетел по акта Р. Л. А. - редовно призован, се явява.

Свидетел по акта Д. Ц. А. - редовно призован, се явява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Жалбопод. К.: Да се гледа делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед редовното призоваване на страните и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА жалбата на Н. С. К. против Наказателно постановление № 2850000011/06.02.2025 год. на Началника на РУ К. и представените с нея писмени доказателства.

Жалбопод. К.: Поддържам жалбата си. Да се приемат представените доказателства и да се разпитат свидетелите.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с жалбата писмени доказателства и следва да бъдат допуснати до разпит явилите се актосъставител и свидетели.

Водим от горното

1

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага към делото представените с жалбата писмени доказателства, съдържащи се в административно наказателната преписка по опис.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя и свидетелите по акта, на които СНЕ самоличността, както следва:

В. Н. П. на 30 год., неосъждан, без родство с жалбоподателя;

Р. Л. А. на 57 год., неосъждан, без родство с жалбоподателя;

Д. Ц. А. на 32 год., осъждан, без родство с жалбоподателя.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите наказателната отговорност по чл.290 от НК и същите обещаха да кажат истината, след което се отстраниха от съд. зала с изключение на свид. В. П..

Съдът пристъпва към разпит на свид. В. Н. П..

Свид. В. П.: Работя в РУ К. на длъжност „полицай ООР“. Не познавам лично жалбоподателя. Спомням си случая. Жалбоподателят беше подал сигнал, може би за възникнал спор в гр.К. пред Нон-стоп, известен като „Нонстопа на решетките“, на пешеходната зона в центъра на гр.К.. Когато отидохме на място, там бяха жалбоподателят, свид. Д. А. и още едно лице. Между тях бил възникнал спор за това, че жалбоподателят е посетил Нон стоп-а, те са пили алкохол, той е поздравил един от двамата, но не е поздравил другия, разменили са си обиди, не си спомням дали е имало спречквания. Всички представиха лични карти, освен жалбоподателя и затова му беше съставен АУАН. Актът е съставен за това, че не ни представи никакъв документ за самоличност. Акта съставих аз на мястото на установяване на нарушението пред Нон стоп-а. Не си спомням датата. Акта съставих в присъствието на жалбоподателя и в присъствието на колегата Р. А.. Свидетелят А. е бил повстрани и не знам дали е разбрал, че съм съставил АУАН. Предявих акта на жалбоподателя за запознаване. Той имаше някакви възражения, но не си спомням какви и не си спомням дали го подписа, било е много отдавна. Ако е подписал разписката, трябва да му е връчен, ако не е - не му се връчва в такъв случай, нямам спомен. В случай на отказ да подпише или да получи екземпляр от АУАН, акта се подписва от свидетел на отказа, но за конкретния случай не си спомням. АУАН е съставен за нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Не си спомням в момента на пристигането ни дали г-н К. беше на място, но дори и в последствие да е дошъл отново трябва да носи документ за самоличност във всеки един момент след като е напуснал дома си. Преди снемане на сведение изискваме документ за самоличност, трябва да се извърши проверка на лицето, което е подало сигнала. Аз решавам дали да съставя АУАН или не.

При мен лично предизвика реакцията, че се държаха като деца и не е 2 поведение на зрели хора. Случаят беше „аз го поздравих, но той ме обиди“. Не е редно да занимават полицията с такива неща.

Жалбопод. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

РАЗПИТ на свид. Р. Л. А.: Работя в РУ К. на длъжност „мл.автоконтрольор“. Познавам жалбоподателя. Колегата, който тук в залата, му състави акт за това, че г-н К. не си носеше лична карта и не представи никакъв документ за самоличност. АУАН беше съставен пред Нон стоп-а, така известен като „Нон стоп-а на решетките“. Колегата извърши проверка и господина не представи лична карта, за което му състави акт и аз съм свидетел по акта. Беше му предявен за запознаване акта и той мисля, че се подписа. Не си спомням дали е имал възражения. По принцип акта се връчва на момента, в случая не си спомням дали му е връчен акта. Свидетелят А. беше там около Нон стоп-а и не знам каква роля е имал. Познавам Д. А.. Знам, че е лежал в затвора за престъпление и наскоро беше пуснат и го познавам. Когато колега изиска документ за самоличност на жалбоподателя, такъв не беше представен и затова му беше съставен акт. Това е в неговата компетентност. Той съставя актове по Закона за българските лични документи. Ако е било по ЗДвП, то аз да съм съставил АУАН. Аз съм свидетел при съставянето на акта. Колегата е длъжен да състави АУАН без значение дали аз ще предложа или няма да предложа да състави акта. Когато колегата попълваше документите за сигнала и след като жалбоподателят не представи лична карта, аз казах да му се състави акт.

Жалбопод. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

РАЗПИТ на свид. Д. Ц. А.: Не познавам жалбоподателя. Не си спомням случая.

Съдът предявява на свид. Д. А. АУАН №2850000011/28.01.2025г. и запитва същия подписа, положен за свидетел на отказа на нарушителя да подпише и да получи АУАН негов ли е.

Свид. Д. А.: Подписа е мой. Почерка с изписването на имената ми и адреса не е мой, но подписа е мой. Подписах акта, но не знам за какво е съставен и нямам представа. Аз съм свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише и да получи акта. Не съм чул, че отказва да подпише. Не съм видял да отказва да получи акта. Не ми е нареждано да подпиша акта. Не съм видял г-н К. да подписва и да получава акта.

Жалбопод. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъдат освободени свидетелите от съд.зала.

Съдът освобождава свидетелите от съдебната зала.

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

3

Жалбопод. К.: Да се приключи делото. Нямам други доказателствени искания, няма да представям доказателства.

Съдът счита, че фактическата обстановка по делото е всестранно и пълно изяснена, поради което съдебното следствие следва да бъде приключено и следва да се даде ход по същество на делото.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД по същество на делото:

Жалбопод. К.: Бих искал наказателното постановление да бъде отменено, понеже е използвано за назидание. В случая става дума за истерична реакция от г-н А., който се възмути от отговора на въпроса му: „Ти заядал ли си се?“. Аз смятам, че съм постъпил цивилизовано, извикал съм полиция да разреши спора между хора, който аз не мога да разреша. Спрял съм ескалирането на напрежението в ситуацията, като съм отстъпил от сцената. С мен г-н В. П. се държа цивилизовано, нямам никаква претенции към него, но Р. А. направи така, че напрежението да се покачи. Той изпадна в истерия от моя отговор, който беше буквално: „Ти луд ли си..“ на въпроса му:

„Ти заядал ли се?“, при положение, че водихме разговор с П. и ме възмути. От там нататък г-н А. започна да се държи като с новобранец. Това беше момента, в който той предложи на г-н П. да ми състави акта, при положение, че бях приключил сведението и бях готов да си тръгна. В крайна сметка аз не представих документ за самоличност, но аз обаждайки се на тел. 112 от собствения ми тел.номер, смятам, че съм се идентифицирал. Беше ми поискана личната карта. Нямах в себе си никакъв документ за самоличност, единствено имах банкова карта, на която ми пише имената. Аз не съм юрист, но смятам че закона за документите за самоличност е от преди Конституцията и смятам, че изискване на документ за самоличност на лице, което е подало сигнал и което полицията познават е понитивно, в смисъл, че се изисква само от изискването от закона. Това не помага по никакъв начин на работата на полицията дали аз имам документ за самоличност или не. Смятам, че мога да се разхождам в града свободно и не трябва да се притеснявам от това, че съм излязъл от нас без документ за самоличност. Да заключа по последната точка от жалбата смятам, че документа за самоличност от самото си изискване нарушава правилата за свободата за предвижване и по начина, по който се прилага като наказателна мярка е в разрез с концепцията, заложена в Конституцията, че органите трябва да помагат на обществото. Аз бях два пъти положително идентифициран и след като ми беше изискано ЕГН-то и беше въведено в компютъра на патрулната кола ми излязоха имената и бях 4 идентифициран. Това са ми съображенията. На последно място заявявам, че аз вече съм си направил извода, че повече няма да търся полицията.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът се написа в съд. заседание, което приключи в 11.30 часа.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

Секретар: _______________________

5