Решение № 706 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100511755 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 30894 от 16.08.2023 г. по описа на ДСИ Е.Т., на длъжника “Софийска вода“АД срещу Разпореждане от 28.07.2023 г. по изпълнително дело № 20231110401374 по описа на ДСИ Т. при Софийски районен съд, с което е отказано редуцирането на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-нататък в решението наредба № 1 от 09.07.2004 г.).

В жалбата се сочат оплаквания, че неправилно от ДСИ Т. е отказано исканото с молба от 21.07.2023 г. намаляване на адвокатския хонорар при мотиви, че от длъжника е платено доброволно в срока, следователно се е съгласил с размера на приетия за събиране адвокатски хонорар. Излагат се доводи, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не са били необходими действия по процесуално представителство на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Жалбоподателят сочи, че не е налице фактическа и правна сложност. Искането е да се намали 1 адвокатския хонорар до минималния размер, установен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Не претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят Р.Г.Х. е депозирала в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК становище по така подадената от длъжника жалба, в който е оспорила същата като недопустима, а при условията на евентуалност - изцяло като неоснователна. Не прави искане за разноски.

ДСИ Е.Т. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението и насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Доводите на взискателя за просрочието й са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по реда на на чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В конкретния случай длъжникът “Софийска вода”АД оспорва размера на разноските по изпълнението, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, с документ наименован “отговор на покана за доброволно изпълнение” от 21.07.2023 г. По това искане е постановен обжалвания в настоящото производство отказ на ДСИ Т. да редуцира адвокатския хонорар. Частната жалба е подадена в двуседмичния срок за обжалване, считано от уведомяването на длъжника за постановения отказ.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема следното:

Съгласно т. 2 от посоченото Тълкувателно решение произнасянето на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Предвид това, се явяват и неоснователни мотивите на ДСИ Т. да откаже да намали приетия за събиране адвокатски хонорар, 2 основани на съображението, че длъжникът след като е платил в срока за доброволно изпълнеие, значи се е съгласил с размера на адвокатския хонорар.

По мнение на съда, представеният по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие (л. 9 - гръб от изпратеното на СГС по компететнтност копие на изпълнително дело № 1374/2023 г.), сключен между взискателя Р.Х. и адвокат А. З., не е годен да установи реално заплащане на адвокатското възнаграждение от 650.00 лева, поради наличните зачерквания в договора и непопълнени графи. С оглед обаче на диспозитивното начало на процеса и заявеното от длъжника - жалбоподател оспорване само на размера на адвокатския хонорар за сумата над 200.00 лева, съдът дължи да се произнесе единствено в този обем.

Неправилно е отказано от ДСИ Т. намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, а оплакванията на жалбоподателя “Софийска вода“АД за неговата недължимост в размера над минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), са основателни. Единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. От материалите по изпълнителното дело не се установява да се е налагало извършването на други действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК.

Задължението по изпълнителния лист, ведно със сумите по поканата за доброволно изпълнение, са погасени в срока за доброволно изпълнение. Ето защо съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде 3 намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в размер на 200.00 лева - за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. Възнаграждението от 200.00 лева се присъжда без ДДС, доколкото в договора за правна и защита и съдействие не е извършено отразяване дали сумата от 650.00 лева е с данък добавена стойност или не, предвид което за съда не възниква задължение да извършва проверка в публичния регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС.

По изложените съображения жалбата, като основателна, следва да се уважи и да се намали размера на приетите за събиране по изпълнително дело № 20231110401374 по описа на ДСИ Е.Т. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 650.00 лева до размера на сумата от 200.00 лева.

Страните не са заявили искания за присъждане на разноски в настоящото производство, предвид което съдът не се произнася по този въпрос.

Т ака мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 28.07.2023 г. на ДСИ Е.Т. по изпълнително дело № 20231110401374 , с което е отказано редуцирането на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като НАМАЛЯВА сумата от 650.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя Р.Г.Х. по изпълнително дело № 20231110401374 по описа на ДСИ Е.Т., на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4