Решение № 178 от 15.12.2022, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Павликени, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Ив. Цариградска при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело № 20224140100033 по описа за 2022 година за да се произнесе Съдът взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищцата И. И. Т. от гр. Д., излага в исковата си молба чрез пълномощника си адв. Р. И. АК Г., че е била в договорни отношение с ответното дружество от 2015г., когато сключили Договор за наем на нива имот №***с площ 14 дка в м. „Б.“ и нива имот № *** с площ 9.500 дка в м. „С. б.“, двете в землището на с. М., общ. П., като договорът бил вписан под №*** на 26.10.2015г. в СВ гр. П., ищецът като наемодател, ответникът като наемател. Твърди, че срокът на действие на договора е от за пет стопански години, всяка от които започва 10.10. на съответната календарна година, а наемът е дължим до три месеца от приключване на стопанската година или за първата година от договора, срокът е бил до 31.12.2017г., а за последната – до 31.12.2021г., като за процесните пет години ищцата е получила четири плащания в срок и не е получила наема за стопанската 2020/2021г., за когато дължимият наем бил 55лв./дка или общо 1292,50лв. за отдадените под наем 23,500 дка. Наемната цена ищцата извлича от плащаната обичайно за процесната стопанска година на всички наемодатели. Излага, че и след многобройни разговори и покани плащане не е последвало. Във връзка с насрещните твърдения на ответното дружество, че са извършени пет плащания, всяко от които е предхождало стопанската година, за която се отнася оспорва същите, както и 1 доказателствената стойност на документа относно това плащане -РКО от 14.10.2016г и списък с разписки, за които твърди, че нямат връзка с процесния договор и касаят плащания за стопанската 2015/2016 г. от друг наемател – „Р.-2“ ООД. Приема, че четирите извършени плащания от ответника по банков път са за първите четири години от договора. В отговор на предявения от ответника насрещен иск оспорва получената на 15.10.2020г. сума от 1175лв. да е за процесния период, като от своя страна твърди, че тя е за стопанската 2019/2020г., когато наемът е 50лв/дка. Оспорва плащането на сума от 117лв. на 04.11.2019г. да е погрешно, като твърди, че същото е доброволно плащане на допълнителни по 5лв/дка за стопанската 2018/2019г. към всички наемодатели. Оспорва да са извършвани авансови плащания от наемателя, както и „на ръка“. Твърди, че наемната цена е с установен минимум от 40лв/дка и всяка година се уточнява еднаква за всички наемодатели според различни обстоятелства, и така през 2018/2019г. са изплатени по 45лв./дка, а през 2019/2020г. 50лв./дка, а за процесната година е определена цена от 55лв/дка.

Претендира заплащане на посочената сума и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.01.2022г. до окончателно погасяване на задълженията. Прави искане за присъждане и на законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението, сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „А.-Г.“ ЕООД е подал писмен отговор, в оспорва основателността на претенцията. Не оспорва подписването на процесния договор, като твърди наемните отношения за същите земи да са от по-рано – 18.04.2011г. с друго дружество, но същия управител - „Р.2“ООД, като оттогава твърди да датира практиката за авансово плащане на наемната цена към ищцата– посочва пет РКО от м.09-11 в периода 20112015г., с което били авансово платени наемите за стопанските от 201182012г. до 2015/2016г. Твърди, че същата практика продължила и с новия договор с ответното дружество при цена 40лв/дка – общо 940лв., които били изплатени както следва: за стопанската 2016/2017г. – с РКО от 14.10.2016г., за стопанската 2017/2018г. – с потвърждение за плащане на Прокредит банк от 17.11.2017г., за стопанската 2018/2019г. – с преводно нареждане на ОББ от 05.10.2018г., за стопанската 2019/2020г. – с преводно нареждане на ОББ от 02.10.2019г. и за стопанската 2020/2021г. – с потвърждение за плащане от Прокредит Банк от 15.10.2020 г. Оспорва да има неизпълнение от негова страна на задължението за плащане на наемната цена, което твърди да е в размер на 940лв. годишно и е изпълнил изцяло авансово. Оспорва дължимата наемна цена да е 55лв/дка или общо 1292,50лв. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира разноски за адвокатско възнаграждение и СЧЕ.

Предявен е насрещен иск от ответното дружество съдържащ фактическите твърдения по отговора, като се твърди, че за всяка от първите четири години по договора за наем е изплащана цена в уговорения размер от 940лв., а за 2

2020/2021г. е надплатена сумата, заплащайки 1175лв., както и погрешно са били преведени на ищцата 117лв. на 04.11.2019г. Излага, че изплатените в повече от договореното 352лв. са без правно основание и предявява иск за връщането им като недължимо платени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните и се установява от приложения по делото договор за наем, че на 20.10.2015г. е подписан от ищцата като наемодател и пълномощник на ответника като наемател Договор за наем на земеделска земя, оформен писмено, с нотариална заверка подписите на страните.

Договорът е вписан под №***/26.10.2015г. в Служба по вписванията П.

Съгласно уговорките в същия, предмет на договора са два земеделски имота – ниви, в землището на с. М., общ. П., а именно: нива имот №*** с площ 14 дка в м. „Б.“ и нива имот № *** с площ 9.500 дка в м. „С. б.“. Съгласно раздел първи, чл.2 от договора същият се сключва за срок от пет стопански години, започващи на първи октомври вяска година, като първата стопанска година започва от 01.10.2016 г. Договорен е наем от 40 лева на декар, платими в срок до три месеца след приключване на стопанската година /чл.8, раздел втори от договора/, като същевременно чл.9 дава възможност за коригиране на наемната цена в случай на действие на непреодолими природни сили. Не се спори, че ответното дружество е ползвало имота в целия период на действие на договора.

Видно от представените по делото платежни документи, на 14.10.2016 е подписан от ищцата РКО за сумата от 940лв. без посочено основание и платец; Потвърждение за плащане на Прокредит банк от 17.11.2017г. за сумата от 940лв. с получател ищцата и наредител ответника, посочено основание „ плащане рента по договор аванс“; преводно нареждане на ОББ от 05.10.2018г. за сумата от 940лв. с получател ищцата, наредител ответника и основание плащане рента по договор аванс; преводно нареждане на ОББ от 02.10.2019г. за сумата от 940лв. с получател ищцата, наредител- ответникът и основание „плащане на рента по договор авансово“; Потвърждение за плащане от Прокредит Банк от 15.10.2020 г. а сумата от 1175лв. с получател ищцата, наредител ответникът и основание „плащане на рента по договор авансово“. С преводно нареждане от онлайн банкиране на ОББ от 04.11.2019г. сумата от 117 лв. е наредена от ответното дружество по сметка на ищцата, основание „плащане аванс. Получаването на посочените суми не се оспорва от ищцата и по отношение на последните две се потвърждава и от разпечатка за движението по сметката й за периода 02.10.2019г.- 02.11.2020г.

Първият РКО – от 14.10.2016г. е представен по делото в оригинал от ответника, т.е. намира се в негово държане, което предполага, че същият е съставен от ответното дружество. По делото е представен и документ /на л.

69/, съставляващ таблица с имена на физически лица, площ в дка, сума, подпис на получателя на сумата и името му, ако е различно от първата колона 3 и дата. Реално на един носител се съдържат 24 разписки, с различно съдържание – с или без площ и дата на плащане. На ред 22-ри, като 21-ва поред разписка фигурира името на ищцата – И. И. Т., срещу което е записана площ 23.600 с. М., сума 940 лв., подпис на ищцата – неоспорен и дата – 14.10.2016г. Списъкът е именуван „А. г.“ ЕООД, рента 2016-2017г.

Ответникът е оспорил посочената „ведомост“ да касае плащане от този арендатор и за посочената година, както и РКО – за същите обстоятелства. По отношение на РКО, доколкото липсват посочено основание за плащането и издател, сам по себе си ордерът не е годен да установи тези обстоятелства, а доказва само получаване на сумата от 940лв. от ищцата на посочената дата.

„Ведомостта“ не е един документ, а съдържа няколко частни свидетелстващи документа и в частта за разписката на ищцата установява същото плащане като РКО – размер на сумата, дата, получател, но вече и с данни за основанието – рента за 23.600дка. Тези обстоятелства не се оспорват от ищцата. Спори се дали плащането е от ответното дружество като авансова рента за 2016-2017г. или е плащане от „Р.-2“ ООД за стопанската 2015-2016г.

Към делото е приобщен като доказателство и РКО ***/31.10.2016г. на ответника дружество за сумата от 13870,12 лв. с основание „ изплащане аванс. рента по ведомост“, за който ответната страна твърди, че е общ РКО за рентата за стопанската 216/2017г. и включва плащанията към всички арендодатели по тази ведомост. По искане на ищеца са изискани от трето лице –„Р.-2“ ООД документите относно процесните земи, но касаещи отдаването им под наем на това дружество за период от пет години преди процесния договор. Видно от договора на л. 132 от делото, същият е вписан на 20.04.2011г. между ищцата И. И. Т. и „Р.-2“ ООД за отдаване под наем на същите две ниви в землището на с. М., общ. П. за срок от пет години при начало 01.10.2011г. както се установява от представените пет РКО от третото задължено лице, по договора са извършени към ищцата пет плащания: на 18.04.2011г. на сума от 575 лв. наем на земеделска земя предварително 2011/2012г. за 22,970 дка по 25лв./дка; на 14.11.2012г. сумата от 574,20 лв. – авансово рента 2012/2013 за 22,970 дка по 25лв.; на 19.09.2013г. сума от 689лв. авансово рента за 2013/2014г. за 22,970 дка. по 30лв.; на 11.11.2014г.

804лв. авансово рента по договор; на 20.10.2015г. 919лв. авансово рента 22,970 дка по 40 лв. РКО, представени от третото лице се оспорват като неползващи се с материална доказателствена сила за отразените обстоятелство, поради липса на реквизити съгласно ЗСчет. Предвид липсата на оспорване на подписите на получател и на петте ордера, съдът приема за безспорно установено, че посочените в тях като платени суми са получени от ищцата на датите на РКО и на основанията, където има вписани такива.

За изясняване на спорното обстоятелство кои плащания от ответното дружество към ищцата за кое вземане се отнасят, по делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Съгласно разясненията на вещото лице, счетоводството на ответника е водено редовно, съгласно Закона за 4 счетоводството. Осчетоводени са шестте плащания към ищцата от сметките на ответника, посочени в гореописаните РКО и банкови преводи от 14.10.2016г., 17.11.2017г., 05.10.2018г., 02.10.2019г., 04.19.2019г. 15.10.2020г.

Всички тези плащания са отнесени към дебит сметка 4981 - други дебитор.

Основанията са съответно: рента 2016/2017 физически лица; рента 2017/2018 физически лица; рента 2018/2019 физически лица; рента 2019/2020 физически лица – два превода: от 940лв. и от 117лв.; рента 2020/2021 физически лица за последната сума от 1175лв., платена с банков превод на 15.10.2020г. По отношение на първото и най-спорно плащане – от 14.10.2016г. е установено, че РКО от същата дата е надлежно осчетоводен, като е включен в обобщен РКО № ***/31.10.2016г. с обща сума 13270,12лв., към който е приложен списък на лицата, на които е изплатена авансово рента и в този списък фигурира ищцата със сумата от 940 лв. Вещото лице изяснява, че издаването на обобщен РКО при множество едновременни и сходни плащания е обичайна счетоводна практика, която цели да „извади“ от касата наведнъж цялата палетна сума, а единичните РКО, на които има само подпис на получател, играят ролята на разписка. Така в обобщения ордер подпис на получател липсва, доколкото получателите са различни. Категоричен е изводът на вещото лице, че съгласно и подробната оборотна ведомост, по сметка 4981, в която са посочени всяка конкретна сума, основание, партида, плащането на сумата от 940лв. към ищцата на 14.10.2016г. е осчетоводено по сметките на ответното дружество с основание рента за физически лица за 2016/2017г. по отношение на второто плащане през 2019г. - на сумата от 117лв. липсва в счетоводството обяснителна записка защо има второ плащане за годината на същото основание. От признанията на ответника и от разясненията на вещото лице се установи, че наемателят е имал практика без писмено съглашение да изплаща по-голяма от договорената наемна цена по свое усмотрение, основно като жест към наемодатели, с които има трайни отношения или се подновяват договорите за наем.