Определение № 1880 от 15.09.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 15.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602849 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Б., редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимата С. П. Н., срещу протоколно определение от 29.06.2022 г., постановено по нохд № 5253/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с което първият съд е оставил без уважение искането на адвокат Б. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимата.

С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимата Н. изразява несъгласие с определението на съда, като счита същото за неправилно и моли да бъде отменено. Моли на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК да се прекрати съдебното производство, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в обвинителния акт нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимата Н.. Твърди, че с постановеното от първия съд определение се нарушава правото на подсъдимата Н. да разбере, в какво точно е обвинена и съответно да организира адекватно своята защита.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата С. П. Н. с твърдение за извършено от нея престъпление по чл. 194, ал. 1 НК за това, че за времето от 10.30 часа до 16.00 часа на 08.12.2021 г., в гр. София, бул. ****, в бижутериен магазин „В.“ е отнела чужди движими вещи парична сума в размер на 5000 лева, 1 собственост на „В.“ ЕООД, от владението на Р.Д.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата С.

П. Н., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозиран е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба на адвокат Б. намира същата за бланкетна и немотивирана, изложените в нея доводи за неконкретизирани, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Необходимо е да се посочи, че в частната си жалба адвокат Б. не излага никакви конкретни съображения свързани с твърдяното от него нарушено право на защита на неговата подзащитна Н., за да може и въззивния съд да съобрази същите и да изложи съответни фактически и правни изводи.

Липсата на наведени конкретни доводи в частната жалба на защитника води и до липса на жалба, защото въззивният съд е поставен в ситуация, при която не може да установи по несъмнен и категоричен начин действителната воля на жалбоподателя. Бланкетното твърдение на защитата за това, че определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно не може да очертае предмета на въззивната проверка по настоящото дело и да доведе по този начин до желания за жалбоподателя резултат.

Независимо от това, въззивният съд при извършената от него проверка на атакувания съдебен акт намира същия за правилен и законосъобразен. Това е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 29.06.2022 г., в което са разгледани и обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК от страна на първия съд, не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд. Напротив, атакуваното пред въззивния съд определение почива на установените в НПК разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него разпоредително заседание по делото. На свой ред, първият съд при произнасянето си по въпросите очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т.4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. В конкретния 2 случай, прокурорът внесъл обвинителния акт не може да бъде упрекнат, т.к. в обстоятелствената част на същия са посочени, датата, времето, мястото, вредата, както и конкретни действия на подсъдимата, свързани с формиране на вредата. С оглед на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се налага закономерния извод, че обсъждания обвинителен акт е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение.

В жалбата на адвокат Б. са изложени и съображения вероятно касаещи друго дело, с друг предмет на доказване, който е свързан с приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, във връзка с атакувано от него наказателно постановление, които съображения не касаят настоящото наказателно производство.

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение постановено от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. в случая дори и при извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения обвинителен акт в съда срещу подсъдимата Н. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Н., поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 29.06.2022 г., постановено по нохд № 5253/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

Връща делото на СРС, НО, 105 състав за продължаване на съдебното производство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3