Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 19.05.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1375/2022
Вид
Решение № 144
Подписан
19.05.2023
В сила
10.06.2023
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Добрич, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201375 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. Г. Ф. ЕГН ********** от гр. Д., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 22-0851-001636 от 15.11.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателката за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

С жалбата се иска отмЯ. на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли обжалваното НП да бъде отменено поради наличие на процесуални нарушения в административно-наказателното производство.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при която констатира, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA, № 814003/30.10.2022 г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя от компетентното длъжностно лице в присъствие на един свидетел – Н. Х. Я. – посочен като очевидец на нарушението и на съставяне на акта. Друг свидетел не е посочен в АУАН. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал акта.

Със съставения АУАН, на Я. Ф. е вменено нарушение, изразяващо се в това, че /цитат/ „На 30.10.2022 г. около 10.00 часа в гр. Д. по ул. „...“ на вход/изход за паркинга към магазин „...” посока бул. „...”, управлява собствения си лек автомобил марка „...“ с ДКН: ..., като при завиване надясно, за да навлезе към крайпътна територия /паркинг/ предимства от дясната страна на движещия се пред нея лек автомобил марка „...“ с ДКН: В... и за да не се удари с автомобил излизаш от паркинга свива леко наляво и се прохллузва с намиращия се отлявата и страна автомобил в следствие на което допуска ПТП с материални щети“.

При така направеното описание на нарушението, същото е квалифицирано в АУАН по „чл. 25, ал. 1 от ЗДвП ”.

АУАН е съставен на 30.10.2022 г., като в него е описано деяние от 30.10.2022 г. В АУАН има вписан като свидетел-очевидец на нарушението св.

Н. Х. Я., като няма посочен друг свидетел.

От събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя и на св. Я. в съдебно заседание, както и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че посоченият в АУАН свидетел на нарушението е другият участник в ПТП – водачът на лек автомобил марка „...“ с ДКН: В ..., участвал в ПТП и в резултат на това - с материални щети.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН законодателят категорично е посочил, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Ако в случая не е имало очевидци на нарушението /изключая участниците в ПТП/, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на други двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Това не е сторено. Съдът счита, че в случая липсва свидетел по акта с оглед 2 обстоятелството, че посоченият за свидетел е участник в ПТП, и като такъв не може да бъде свидетел по АУАН, което води до липса изобщо на свидетел в АУАН, а липсата на свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмЯ. на НП като незаконосъобразно.

Липсата на свидетели и съставянето на АУАН при тези условия представлява грубо нарушение на процесуалните правила. В тази насока е и константната съдебна практика.

В този смисъл съдът намира, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за отмЯ. на атакувания акт.

На следващо място, съдът счита, че тъй като АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, то този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Независимо от изложеното, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това, дали и доколко те са пречка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Настоящата инстанция намира, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Предвид констатираните съществени процесуални нарушения в съдебното производство, констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.

В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган /АНО/ е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.

Преди да издаде процесното НП обаче АНО не е сторил това.

От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричния извод, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя К. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел Я е участник в ПТП, и като такъв 3 също не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода на случилото се.

В конкретния случай съдебният състав стигна до извода, че липсата на незаинтерисовани свидетели на нарушението, респ. на съставянето на акта, липсата на други писмени доказателства, вкл. и от разпита на актосъставителя, води до невъзможност описаното в АУАН административно нарушение да бъде установено и доказано по безспорен начин.

Действително, по преписката е бил изготвен Протокол за ПТП, но същият е бил съставен пак по обяснения на двамата водачи, участници в произшествието и доколкото в хода на производство не бяха събрани гласни доказателства в подкрепа на описаните в Протокола факти и обстоятелства, съдът намира, че от документа не могат да се извлекат категорични данни за това кой участник в ПТП какво нарушение е допуснал и кое извършено нарушение се явява в пряка причинно-следствена връзка с резултата.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. ” Видно от разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /т. 5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/ причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”.

С Наказателното постановление административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, както и квалификацията, посочена от актосъставителя и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В хода на съдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

На процесната дата актосъставителят К. К. е бил дежурен по КАТ и като такъв получил сигнал от оперативния дежурен за настъпило ПТП в гр. Д. в района на магазин „...”. Като отишъл на място, св. К. установил два 4 автомобила, провел разговор с водачите и съставил АУАН на всеки от двамата участници.

В проведения пред съда разпит на св. К. по АНД № 1375/2022 г. същият е заявил, че не си спомня подробности.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото, съдебният състав намира, че вмененото на Я. Ф. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза по следните съображения:

Съдът намира нарушението за недоказано поради липса на свидетели, установяващи извършването му. Св. Я. е заинтересован от изхода на производството, доколкото е участник в същото ПТП, вината за което не е изяснена по безспорен начин. Съставеният против него АУАН е за това, че по същото време и място е предприел маневра „преминаване леко надясно“, в следствие на което прохлузва намиращия се от дясната му страна лек автомобил, управляван от жалбоподателката Ф..

Самият актосъставител К. не е очевидец на вмененото на жалбоподателката нарушение – актосъставителят е пристигнал на място, след като Ф. евентуално е допуснала нарушение на ЗДвП и е предизвикала пътнотранспортно произшествие с материални щети, както и че няма установени свидетели-очевидци на място на нарушението, изключая другия участник в ПТП. Не се доказа и конкретно описаното действие – „при завиване надясно, за да навлезе към крайпътна територия /паркинг/ предимства от дясната страна на движещия се пред нея лек автомобил марка „...“ с ДКН:... и за да не се удари с автомобил излизаш от паркинга свива леко наляво и се прохллузва с намиращия се отлявата и страна автомобил в следствие на което допуска ПТП с материални щети“.

От описанието в двата АУАН, вкл. и от Протокола за ПТП, от показанията на св. Я. и на актосъставителя К. съдът не успя да установи съществени елементи от фактическата обстановка по делото - кой от водачите-участници в ПТП в каква посока се е движил, каква точно маневра е предприел, какво нарушение на правилата за движение по пътищата е било допуснато, от кого и кое нарушение е станало причина за настъпване на ПТП.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е установил по безспорен начин налице ли е извършено нарушение, респективно – кой е неговия автор.