Присъда № 26 от 26.06.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1066/2024
- Вид
- Присъда № 26
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 12.07.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 68 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.269, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал.2, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- член 58а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 86 · Наказателен кодекс
- чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
М О Т И В И към Присъда № 26 от 26.06.2025 г. по НОХД №1066/2024 г. по описа на ПРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Перник против подсъдимия В.
А. Г., роден на *************г. в *************, *************, ****, *************, с постоянен адрес: *************, с ******** образование, *****, ********, *****, с ЕГН: **********, с обвинение по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от м.11.2017г. до м.05.2024г., вкл. в гр.Перник след като е осъден с Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г., влязло в сила на 21.11.2017г., да издържа свой низходящ малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 78 /седемдесет и осем/ месечни вноски - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като след провеждане на разпоредителното заседание по делото, при уважено от съда искане на страните, производството продължи по реда на съкратеното съдебно следствие-ССС, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следва да се посочи, че преди да се пристъпи към разглеждане делото по посочения ред, във връзка с дадени указания от ПОС, с Определение.№241 от 1.10.2024 г, постановено по ВЧНД№394/2024 г по описа на ПОС., с което е отменено протоколно определение на ПРС, с което е бил върнат обвинителния акт, то съдът след отмяна на атакувания акт, и във връзка с дадените задължителни указания от въззивната инстанция, която е приела, че пропуските, в обвинителния акт, следва да се отстранят като очевидни фактически грешки и не съставляват съществени процесуални нарушения, първият съд е отстранил по реда на чл.248а НПК, очевидните фактически грешки в първоначалния обвинителен акт, като е бил представен и приет по делото, връчен на страните нов обвинителен акт от 8.4.2025 г, с отстранени по надлежния ред очевидни фактически грешки. В провелото се производство по същество пред съда, страните пледират, респ. както следва:
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението. Сочи, че о т всички събрани доказателства и доказателствени средства безспорно се доказва обвинението, като доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви и същите кореспондират с направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия. В пледоарията си прокурорът сочи, че счита, 1 че фактическата обстановка, изведена в обвинителния акт, изцяло се подкрепя от събрани в хода на досъдебното производство доказателства, и предвид начина, по който протича съдебното следствие, а именно по реда на Глава Двадесет и седма, чл.371, т. 2 от НПК с признаване на фактите, включени в обвинителния акт от страна на подсъдимия, не се налага да се прави доказателствен анализ, тъй като самата аз считам, че събраните доказателства по делото са достатъчни за да подкрепят обвинението такова, каквото е повдигнато с обвинителния акт срещу подсъдимия. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението, а именно престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като предвид най-вече доказателствата относно здравословното състояние, в което се намира, моли съда измежду предвидените наказания „Лишаване от свобода“ или „Пробация“, в условията на алтернативност за това престъпление, да определите като най-подходящо и изпълняващо целите на чл. 36 от НК наказанието „Пробация“., не в минималния предвиден размер за това наказание, а в размер по-голям, съобразявайки броя на вноските, включени в инкриминирания период, като пледира размера на същото да е около една година или малко повече.
Повереникът на частния обвинител адв. Ж., като същият също сочи, че по отношение на извършването на деянието изцяло подкрепя становището на прокуратурата и че е доказано извършването на престъпление по начина, описан в обвинителния акт – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Изразява обаче несъгласие с вида на наказанието, което прокурорът предлага, като сочи, че счита, че следва да бъде наложено наказание ЛОС, което да се отложи за по-дълъг период от време, при условията на условно *****е, като посочва, че инкриминираният период обхваща един времеви период от 6 години и половина. Видно от Решението, което е предмет и на настоящото производство – Решението за издръжка, което не се изпълнява, подсъдимия е признал пред съдията, че към онзи момент е изкарвал 750 евро месечно, работейки в ****. Сочи и че от данните му за трудовите му договори не се установява, нито командироване в чужбина, нито трудов договор с такава компания, поради което и заключва, че той е работил, така нареченото на разговорен език „на черно“. Счита, че не следва и да се приема за основателно твърдението за здравословното състояние на подсъдимия, защото видно от справки за извършени прегледи и за медико-диагностични дейности на подсъдимия, твърдените проблеми с ходенето му, с краката му, датират от месец декември 2024 г., като това е период, който е последващ с 5 месеца образуване на настоящото производство. На следващо място посочва, че данните за безработица – видно от служебната бележка, която е представена от Агенцията по заетостта за период предхождащ образуване на настоящото производство, е посочен период, като е вписан в Бюро по труда в гр. П., като в разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е записано, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Счита, че в случая подсъдимия не е изпълнил свое иманентно, присъщо на всеки родител задължение към детето 2 си, като няма оправдание за това обстоятелство, което да обоснове действията или бездействието си. С оглед на това моли съда и предвид редукцията, която следва да извърши предвид процедурата в която е протекло делото, да наложи наказание „Лишаване от свобода“, което по преценка на съда може да бъде отложено за по-дълъг период, но условното *****е следва да бъде за по-дълъг период, за да може подсъдимия в този период да има страх от бъдеща наказателна отговорност и да изпълни задълженията си. Не претендира разноски. Р. П. ЗА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ, се присъединява към становището на адв. Ж..
Защитникът на подсъдимия -адв. И., в пледоарията си сочи, че подсъдимият признава фактите така, както са изложени по обвинителния акт, и съдът следва да приеме, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в него, като самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства и че никой не оспорва това, че всеки родител е длъжен да издържа детето си без значение дали има доходи или няма. Смята, че предложеното от прокуратурата наказание „Пробация“ отговаря като вид наказание на целите, съдът следва да прецени, като определя наказанието. По отношение на размера не оспорва, че подсъдимият е ***** веднъж на наказание „Пробация“ за съвсем друго престъпление, но и в момента действително здравословното му състояние е такова, че не може да полага труд, като се оспорва и инкриминирания период, за който се отнася е дълъг, но следва да се съобрази и това. Пробацията според защитата е единственото наказание, което би било справедливо в по-минимален размер.
Подсъдимият се придържа изцяло към казаното от неговия защитник.
В последната си дума, подсъдимият моли съда за справедливо наказание. Описва допълнително, че е станал инцидент, довел до здравословните му проблеми, а именно -паднал в банята, и си счупил крака, като макар и да е ходел на интервю за работа, като бил виждан, че е трудно подвижен, не успявал да си намери работа. Сочи, че са му атрофирали мускулите и че ходи на рехабилитация три пъти седмично, и че не работи, защото не може да върви.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият В. А. Г., е роден на *************г. в *************, *************, ****, *************, с постоянен адрес: *************, с ******** образование, *****, ********, *****, с ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е ***** както следва / бел. След реабилитаринето му по реда на чл. 86 НК/, ПО нохд № 1063/2023 г, по описа на РС-Шумен, със Споразумение №87 от 25.05.2023 г. на съда, с което е бил признат за виновен в престъпление по чл.269, ал.1 НК, като деянието е от 25.1.2023 г, и му е било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
3
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2 /ДВА/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК; като същото е било изтърпяно на 8.06.2023г. и следователно лицето се води *****о.
Подсъдимият В. А. Г. и св. Р. В. П. живеели съвместно на съпружески начала в периода от 2014г. до 2016г. От съвместното им съжителство двамата им се родило дете, а именно - Р. В. Г., род. на ***г.
С Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г., влязло в сила на 21.11.2017г., подсъдимият Г. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. на малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г., като и до момента на завеждане и приключване на делото, този размер не е бил изменян и не са били налице други съдебни решения на гражданския съд, във връзка с изменение на размера на издръжката.
За периода от влизане в сила на цитираното по-горе решение, а именно от 21.11.2017г. до м.05.2024г., вкл., подсъдимият В. бил заплатил една месечна издръжка на малолетния си син, а именно издръжката за м.03,2018г.
Сумата от 200 лв. за издръжка на детето си за посочения месец подсъдимият Г. превел на 26.03.2018г. по банковата сметка на св.П. в ЦКБ АД - клан Перник.
Парични средства за останалите месечни издръжки, включени в инкриминирания период Г. не е заплащал по какъвто и да е начин. При тези данни по делото, прокурорът е счел, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. А. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от м.11.2017г. до м.05.2024г., вкл. в гр.Перник след като е осъден с Решение № 779/24.10.2017г. на РС- Перник по гр.д.№ 03506/2017г., влязло в сила на 21.11.2017г., да издържа свой низходящ малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 78 /седемдесет и осем/ месечни вноски. В обвинителния акт е посочено, че от обективна страна, деянието е извършено чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима издръжка. Престъплението е на просто извършване, и от субективна страна, обвиняемият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, е посочено, че се подкрепят от събраните при разследването доказателствени материали: протоколи за разпит на обвиняемия /л 10-11/, за постановление за привличане в това му качество / като същият е бил разпитван и в качеството на свидетел, и тези протоколи съдът не цени/, протоколи за разпит на свидетел на Р. П., разпитвана неколкократно в ДП /л.13, л.20, л.26-28/, приложените по делото писмени документи: копия от банкови извлечения /л.38-124/, заверено 4 копие от Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г по описа на РС- Перник /л.31-33/, справка за съдимост на обвиняемия /като по делото предвид протичането му са налице множество приобщени справки за съдимост- актуални такива/, и другите относими писмени доказателства, в това число и събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, а именно: СПРАВКА за съдимост на подсъдимия В. А. Г., актуална към 22.05.2025 г., ПИСМО от НЗОК рег.№6932/24.03.2025г. и СПРАВКА рег. №7477/28.03.2025г. от Агенция по заетостта, от която е видно, че подсъдимият В. А. Г. е ********, както и приобщеното в цялост ЧНД №394/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник, както и мед. Доказателства във връзка със здравословното състояние на лицето подсъдим по делото – епикриза от 4.12.2024 г., стр.53 от делото, със заключение за фрактура на ляв, фибуларен малеол, без дислокации, с описани допълнителни данни в същата за остеопороза на дистални части на фибула и тибия и кости на лляво стъпало, атрофия; както и за посттравматична атрофия след травми и обездвижванестр.54 от делото- резултат от образно изследване – рентген, като по делото в този смисъл е представен и Договор № 394 ОТ 14.01.2025 Г. за предоставяне на социални услуги- рехабилитация на подсъдимия- стр.55 и следващите от делото.; като съдът по делото е изиска и е било представено и прието и ПИСМО от НЗОК рег. №6932/24.03.2025г- стр.92 от делото, във връзка с твърдения на защитата, че предстои издаването на ТЕЛК на лицето, като видно от писмото, все още такъв няма данни е бил издаден, като са описани диагностичните услуги, ползвани от лицето / стр.93-95 от делото/; служебна бележка от Агенция по заетостта –стр.98 от делото, видно от която лицето е безработно, като са посочени данни от 19.6.2022 г до 6.3.2025 г., и други данни липсват. Следва да се посочи, че по време на делото, са били проведени множество съдебни заседания, дори и след инстанционния контрол по същото и проведеното пред ПОС, производство, по ВЧНД№394/2024 г по описа на ПОС, като след връщане на делото и внасяне на нов обвинителен акт, производството е протекло като цяло в множество съдебни заседания, предвид здравословното състояние на подсъдимия, и отдалеченото населено място, където същият живее, като обективни са били причините за провеждането на множество съдебни заседания по делото, но следва да се отчете, че след внасяне на новия обвинителен акт, подсъдимият се е явил, на второто заседание, след това и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, като е признал изцяло фактите и обстоятелствата по повдигнатото му обвинение и по делото, производството е протекло по глава 27 – ССС, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, което следва да се отчете в положителен аспект спрямо процесуалното поведение на подсъдимия, съотнесено и към здравословното му състояние, което е видно и за съдебния състав непосредствено в съдебна зала, а именно затрудненията в ходенето от страна на подсъдимия, който и в последната си дума, видно от изложеното по-горе обяснява какви са причините за това, че не работи и е с усложнен здравен статус, след счупването на крак при падане в банята, за което по делото са 5 представени и съответни медицински доказателства, в това число и досежно реализиран рехабилитационен процес във връзка с връщане нормалната динамика на движение на долните крайници на лицето, което също е била и причина за отлагане на делото неколкократно, с оглед лично явяване на подсъдимия по делото. По делото са били изисквани и неколкократно актуални справки за съдимост на подсъдимия, последната актуална към 22.05.2025 г., както и горепосочените писмени доказателства.