Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3503 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3414/2023
Вид
Определение № 3503
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Здравка Първанова, Радост Бошнакова, Веселка Марева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103414 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Х., против решение № 94 от 22.02.2023 г. по гр. дело № 430/2022 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260018 от 13.09.2021 г. по гр. дело № 924/2019 г. на РС – Елхово, в частта, с която са уважени искове по чл. 108 ЗС в осъдителната им част и определение от 26.07.2022 г. за разноските, и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд не е съобразил съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК настъпили след предявяване на исковете факти за извършено арендно плащане и потвърждаване на договорите за аренда от ищците и ответници по касационна жалба и за загубване на владението на част от имотите поради предаването му на трето на производството лице въз основа на противопоставим на страните по производството договор за аренда. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради очевидна неправилност на решението по чл.

280, ал. 2 ГПК и със специалните предпоставки, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на следните правни въпроса: 1. Противопоставим ли е договор за аренда, сключен от съсобственик, притежаващ по-малко от 50 % от съсобствеността, на останалите съсобственици, ако същите са получили арендни плащания по него; 2. Ако съсобствениците са предоставили банковите си сметки на арендатора, сключил договор за аренда със 1 съсобственик, притежаващ по-малко от 51 % от съсобствеността и са преведени по тях арендните плащания, следва ли да се приеме, че същите са потвърдили такъв договор за аренда мълчаливо с конклудентни действия; 3. С какви действия съсобствениците мълчаливо могат да потвърдят договор за аренда, сключен от съсобственик, притежаващ помалко от 51 % от съсобствеността; 4. Противопоставим ли е на всички страни по делото договор за аренда за същата земя, сключен от друг съсобственик, притежаващ повече от 50 % от съсобствеността с друг арендатор. Ако различни арендатори са сключили договори за аренда за същата земя, но със съсобственици с различен обем права, като единият от тях има повече от 50 %, кой договор за аренда има приоритет, и 5. Противопоставими ли са сключените от С. Х. договори за аренда на друг арендатор, който е сключил договор за аренда с друг съсобственик за същата земя и за същия срок, но притежаващ повече от 50 % от съсобствеността.

Подържа така формулираните въпроси да са решени от въззивния съд в противоречие с решение № 12 от 01.03.2018 г. по гр. дело № 1251/2017 г. на ВКС, II г. о., и решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр. дело № 997/2017 г. на ВКС, II г. о.

Обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила поради несъобразяване съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК с новонастъпили в хода на производството факти – арендното плащане на съсобствениците (ищци) и предаване на владението на трето на производството лице.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация – В. В. И., М. Г. С., Е. Г. Д., Д. Г. Д. и И. В. А., в законоустановения срок са подали писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендират разноски.

Останалите ответници по касация – П. Д. Б., М. М. Й., А. Й. Й. и П. М. И. в законоустановения срок не са подали писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по подадена на 21.11.2019 г. от В. В. И., Д. В. Б. (починал в хода на процеса, продължил на основание чл. 227 ГПК с неговия наследник по закон П. Д. Б. - така определение от 07.01.2022 г. на РС – Елхово на л. 242 и сл. от делото), И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С., Д. Г. Д. и Й.

Х. Й. (починал в хода на процеса, продължил на основание чл. 227 ГПК с неговите наследници по закон М. М. Й., А. Й. Й. и П. М. И.) против С. Д. Х., Я. А. М. и А. Я. М. с предявени искове по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността на част от тях - В. В. И., Д.

В. Б., И. В. А., Е. Г. Д., М. Г. С. и Д. Г. Д., и предаване на владението им от С. Д. Х. и А. Я.

2

М. общо на 8/15 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и от С. Д. Х. и Я. А. М. общо на 8/15 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и искове по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността на всички и предаване на владението им от С. Д. Х. и А. Я. М. общо на 31/60 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и от С.

Д. Х. и Я. А. М. общо на 31/60 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община]. Обосновали са исканията с фактически твърдения за придобиване на собствеността им върху процесните имоти, имащи земеделски характер, въз основа на наследствено правоприемство от общите им наследодатели В. С. К. и Ф. С. К. и сключени за имотите с ответника С. Д. Х. като арендатор договори за аренда от 07.09.2015 г. за срок от 15 години от съсобственик с част в съсобствеността по-малка от 50 %, което ги правили непротивопоставими на тях и те не са ги приемали, като имотите се владеели без основание от ответниците – единият като арендатор по договорите, а другите като преарендатори, заявили обработването на процесните земеделски земи. Последните са оспорили така предявените искове, излагайки че признават правата им в съсобствеността, но владението върху имотите се осъществявало от ответника С. Х. въз основа на договорите за аренда, приети от тях мълчаливо с получаване на арендни (рентни) плащания за стопанската 2018/2019 година, а другите не упражнявали фактическа власт върху имотите.

С решение от 13.09.2021 г. по гр. дело № 924/2019 г. РС – Елхово е уважил предявените искове за собственост по чл. 108 ЗС в установителната им част изцяло, а в осъдителната им част – за предаване на владението върху процесните имоти, само срещу ответника С. Х., като е отхвърлил предявените искове срещу Я. М. и А. М. в осъдителната им част. Присъдил е и разноски съобразно изхода на спора, включително и като е осъдил С. Х. да заплати на ищците сумата 4594.07 лева, представляваща разноски по производството, искането по чл.

248 ГПК за изменение на което в тази му част е оставено без уважение с определение от 26.07.2022 г. на РС – Елхово. Изложил е съображения за установяване на собствеността на ищците върху процесните имоти въз основа на настъпило наследствено правоприемство от общите наследодатели В. К. и Ф. К., правото на собственост върху които им е било възстановена по ЗСПЗЗ и са им били издадени решения № 8 от 17.06.1996 г. и № 50 от 17.06.1999 г. по преписка № Н1821/1992 г. на ПК – Болярово (понастоящем ОС Земеделие – Елхово) и нотариален акт за собственост на възстановени по ЗСПЗЗ недвижими имоти № 144 от 10.12.1997 г. Приел е осъществявано от ответника С. Х. владение върху имотите въз основа на договори за аренда на земеделски земи от 07.09.2015 г., непротивопоставими обаче съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС на ищците поради сключването им от съсобственика В. Г., притежавал по-малко от половината от собствеността върху имотите, и отсъствие на приемането на договорите от тях изрично или мълчаливо. Отсъствието на последното районният съд е обосновал със сключването на договорите за аренда и плащания по тях от и на съсобственика В. Г., но чрез негов пълномощник – трето на производството лице, и липсата на данни, които да установявали както участие на ищците, притежавали повече от 3 половината от собствеността върху имотите, в подготвянето, сключването и изпълнението на тези договори, вписването на които имало оповестително-защитно действие само по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице, на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, така и да са получили плащания по тях преди завеждане на делото.

Въззивното производство е образувано по жалби по чл. 259 и 274 ГПК на ответника С. Х. срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част относно предаването на владението върху процесните имоти и заплащането на разноски по производството. С тях пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за упражнявано от него владение върху имотите на годно правно основание поради потвърждаване на сключените с него договори за аренда от друг съсобственик с получените от тях рентни плащания на 12.02.2020 г. и 13.07.2020 г., водени помежду им преговори за продажба на имотите и за предоставяне на банкови сметки, за които не били допуснати гласни доказателствени средства, и за неправилно ангажиране на отговорността му за разноски, чийто размер е прекомерен.

Решението в установителната част на исковете по чл. 108 ЗС и в осъдителната им част по отношение на другите двама ответниците – Я. М. и А. М., не е обжалвано и същото е влязло в сила.

С въззивното решение, предмет на касационното обжалване, Ямболски ОС е потвърдил решението на РС – Елхово в обжалваната осъдителна част по исковете по чл. 108 ЗС и в частта за възложените на С. Х. разноски. За да постанови решението, въззивният съд съгласно процесуалната възможност по чл. 272 във вр. с чл. 235 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и приел за установени принадлежността на собствеността на ищците върху процесните земеделски земи и сключването на 07.09.2015 г. от друг съсобственик на имотите, непритежаващ повече от половината от собствеността върху тях, и чрез пълномощник, на договори за аренда за земите за срок от 15 години с ответника С. Х., поради което и непротивопоставими на ищците, които и не ги приели изрично или мълчаливо. Изложил е, че мълчаливо приемане (потвърждаване) на тези договори не се установявало с извършените на 12.02.2020 г. и 13.07.2020 г. от ответника на ищците плащания на арендата за стопанската 2018/2019 година чрез банков превод и пощенски запис поради извършването им след завеждане на делото на 21.11.2019 г., с което те изрично са се противопоставили на сключването на договорите за аренда за процесните имоти и което водило до отсъствие на значимост на начина на снабдяване на ответника с банковите сметки на ищците, получаването на сумите по тях и евентуално тяхното връщане.

Тези правни изводи въззивният съд е изложил, че не се променяли от приетите на основание чл. 266, ал. 2 ГПК нови писмени доказателства. Приел е, че предаването в хода на процеса на владението върху четири от процесните шест имота от ответника С. Х. на трето на спора лице не водило до неоснователност на исковете по чл. 108 ЗС в осъдителната им част, тъй като при предвидената в процесуалния закон възможност принудителното изпълнение на осъдителното решение по ревандикационен иск да бъде осъществено не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска, обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е 4 престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск.