Решение № 371 от 04.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Враца, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420101024 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Средец, ул. „Стефан Каражда“ № 2, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3.

В исковата молба се твърди, че на 25.05.2019 г., по второкласен път от републиканската пътна мрежа II - 13, в края на с. Девене, посока с. Борован настъпило пътнотранспортно произшествие. Съгласно декларираното застрахователно събитие лек автомобил „****“ рег. № *** ***, управляван от М. Н. С., преминал през препятствие на пътя – дупка, вследствие на което настъпили вреди по автомобила. В уведомлението за щета били описани констатираните от увреденото лице видими повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума и джанта, задна дясна гума, каре и др.

Сочи се, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза — „П“ — Пълно каско, с полица № ****** и период на застрахователното покритие 09.12.2018 г. – 08.12.2019 г.

Излагат се съображения, че след събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 27.05.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана в застрахователното дружество ликвидационна преписка (щета) № ***********. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество и били описани повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. Допълнителен оглед, проведен на 29.05.2019 г., извършен от застрахователя, допълнил първоначалния списък с увредени части и детайли по процесния автомобил за възстановяването на същия. След извършване на огледите и представяне на фактури от страна на застрахованото лице било определено обезщетение в размер на 1 096,52 лв., платено на застрахованото лице по банков път с плащане на 12.08.2019 г. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в 1 размер на 10,00 лв., или общо обезщетението възлизало на сумата от 1 106,52 лв.

Поддържа се, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение ЗАД „Армеец” изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение, като след изплащането му встъпило в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Сочи се, че когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.

Твърди се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правно валидна воля чрез своите органи – физически лица и носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството си на възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа. Изтъква се, че юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Посочва се, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата (377), републиканските пътища са държавна собственост, като съгласно чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на тази дейност – да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Твърди се, че и поради общественото предназначение на републиканските пътища, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях, като съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП „поддържането” е система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита. Твърди се, че наличието на препятствие – дупка на пътното платно, представлява неизпълнение на посочените задължения и ответникът носи отговорност за причинените от бездействието му вреди на трети лица. Сочи се, че тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Изтъква се, че непосредствено задължение на служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на дупка на пътното платно, която не трябва да създава опасност за движението по пътя.

Посочва се, че нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по пътя представлява противоправно деяние (действие или бездействие), което е в пряка причинна връзка е вредоносния резултат. Твърди се, че тъй като съответното лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на процесния път, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействало е), със своето противоправно поведение е причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „****“ рег. № *****, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – Агенция „Пътна инфраструктура“.

2

Поддържа се, че ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател, е встъпило в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „*****“ рег. № *****. Сочи се, че с писмо с изх. № Л - 6358/30.08.2019 г., придружено с ликвидационната преписка по щета № *********, получено от ответника на 04.09.2019г., същият е бил поканен доброволно да заплати на ищеца сумата от 1 106,52 лв., но същата не била заплатена. Сочи се, че на основание чл. 86 ЗЗД, ответникът е в забава от 12.09.2019 г. – края на седемдневния срок за доброволно изпълнение. Претендира се мораторна лихва за забавено плащане за периода от 12.12.2020 г. до 11 12.2023 г., която възлиза на 360,12 лв.

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се видът и размерът на щетите, като се твърди, че същите не са описани никъде. Оспорва се механизмът на ПТП, характерът и стойността на вредите, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП.

Поддържа се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представлявали груба небрежност и били основание за непокриване на настъпили щети.

Твърди се, че липсват данни, че застрахователният договор е породил валидно действие, като не са представени доказателства, че застрахователната премия е била платена в цялост или че е била платена първата вноска по нея, поради което се оспорва, че застрахователният договор е влязъл в сила.

Оспорва се, че твърдените щети представляват покрит от застрахователната полица риск, като се сочи, че ако е платено застрахователното обезщетение от застрахователя на собственика на застрахования автомобил, то е платено по непокрит от застрахователния договор риск, т. е. при отсъствие на основание за плащане, като е била налице възможност за отказване от застрахователя на заплащане на застрахователно обезщетение.

Поддържа се, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказва по ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по лек автомобил марка „*****, модел „****“ с рег. № *****, за чието отстраняване ищецът е заплатил застрахователното обезщетение, са действително претърпени вследствие на това произшествие. Сочи се, че приложените доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин и причинната връзка между действията и бездействията на длъжностни лица, работници и служители на Агенция „Пътна Инфраструктура”, или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа, и настъпилите увреждания, които ищецът е обезщетил.

Оспорва се и твърдението, че ищецът е изплатил исковата сума на застрахованото лице, като се твърди, че от данните в представеното с исковата молба преводно нареждане не става категорично ясно, че ищецът е изплатил именно обезщетение, а не нещо друго.

Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП. Сочи се, че не се установява наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото транспортно произшествие и вредите, нанесени върху автомобила, като дори и да е налице такава връзка, не може да се изключи вероятността вредата да е в резултат от съпричиняване от страна на водача на моторното превозно средство, поради несъобразяване с конкретната пътна обстановка. Твърди се, че реализираното ПТП се дължи до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача. Сочи се, че съществува пряка причинна връзка между вредите и поведението на водача на 3 автомобила, което е било в противоречие на нормативните разпоредби на ЗДвП.

Оспорва се и претенцията за лихви и разноски, поради неоснователността на главния иск.

По тези и останалите, изложени в отговора на исковата молба, съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия.

За основателността на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът носи тежестта до докаже следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, включително обстоятелството, че твърдяното място на реализация на ПТП е част от републиканската пътна мрежа; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.