Определение № 31 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20231001001032 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.729, ал.3 ТЗ и е образувано по частна жалба на „Трансмобил“ЕООД, ЕИК 831196430, чрез управителя Д. И.

И. насочена против Определение № 262044/10.11.2023 г., постановено по т.д. № 3105/2016 г. по описа на СГС, ТО, с което е изменена частична сметка за разпределение на суми, постъпили по особената сметка на „Хидропонт - М“ЕООД /н/, съставена на 15.09.2023 г. от синдика И. Р., обявена в ТР на 21.09.2023 г.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон – ЗЗД и ТЗ, като основният поставен спорен правен въпрос е дали кредиторът „Корпоративна търговска банка“АД /н/, чийто частен правоприемник, въз основа на договор за цесия, се явява частния жалбоподател, притежава привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за удовлетворяване на вземанията му, включени в списъка с приети такива в производството по несъстоятелност на „Хидропонт М“ЕООД /н/ с посочената поредност, от разпределяната сума, постъпила от проведени действие по принудително изпълнение по изп.д. № 926/2020 г. по описа на ЧСИ И. И..

Поддържа се частният жалбоподател да е титуляр на приетите в производството по несъстоятелност на „Хидропонт - М“ЕООД парични вземания, всички с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, придобити от кредитора „КТБ“АД /н/, въз основа на договор за цесия.

Привилегията на вземанията почивала на договорна ипотека и договори за особен залог, подробно изброени.

Този факт легитимирал частния жалбоподател като титуляр и на сумата от 369 312 лв., предмет на процесното разпределение, а първоинстанционният съд неправилно приел, че последната не представлява платена равностойност на имущество, предмет на ипотека или особен залог, респ. - незаконосъобразно изключил правото на предпочтително удовлетворяване на жалбоподателя.

Дори при уважаване изцяло на предявените искове по чл.694 ТЗ /които били недопустими/, сумата от 369 312 лв. подлежала на разпределение в полза на обезпечения кредитор „Трансмобил“ЕООД., т.к. договорните ипотеки и особените залози за наличности по сметки на длъжника, вписани в имотния регистър и ЦРОЗ, не били предмет на исковете но чл.694 ТЗ.

Отделно с обжалваното определение в частичната сметка за разпределение били включени вземания на кредитора НАП с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, които не 1 фигурирали в списъка с приети вземания в производството, което също сочело на неправилност на същото, респ. - предпоставяло неговата отмяна.

Горният извод следвал при неоспорения от жалбоподателя факт сумата от 366 656,14 лв. да е с произход реализирано по съдебен ред вземане срещу трети лице - „Експал България“АД, в рамките на изп.д. № 926/2020 г. по описа на ЧСИ И. И..

Като правен резултат от оплакванията се иска отмяна на обжалваното определение и по съществото на спора одобряване на представената от синдика частична сметка за разпределение.

Останалите страни в производството не са взели становище по жалбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в производството, вкл. - след извършена служебна справка по партидата на дружеството в несъстоятелност и преценка на данните от първоинстанционното дело, приема следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирано лице –частния правоприемник на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Хидропонт М“ЕООД /н/, легитимиращ се по силата на договор за цесия, сключен по реда на чл. 85 ЗБН, одобрен по реда на чл. 85, ал. 8 ЗБН със заповед на председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банки, като прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника „Хидропонт – М“ ЕООД /н./ от цедента „КТБ“ АД /н./ Този кредитор не е подал възражение срещу изготвената сметка за разпределение, но същата е била изменена с обжалваното определение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.729, ал.1 ТЗ.

Следователно и частната жалба е подадена при наличието на активна процесуална легитимация в лицето на „Трансмобил“ЕООД срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения преклузивен седмодневен срок от обявяването му в ТР, което е станало на 11.11.2023 г. /неприсъствен ден - събота/, а жалбата е постъпила в СГС на 20.11.2023 г. първият присъствен ден след изтичане на срока за подаването й.

Разгледани по същество част от оплакванията в жалбата решаващият състав счита за частично основателни, по следните съображения:

Съобразно дадените разяснения в Решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о ., ТК, с определението по чл.729, ал.1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това производство извършва самостоятелна преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези сума трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична.

Следователно – в производство като настоящето основното задължение на съда се заключава в това да прецени правилно ли е извършено разпределението на получените от осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец суми между кредиторите с приети вземания, индивидуализирани в одобрените списъци по чл.692 ТЗ. Съдът може служебно или по повод на възражение в настоящето производството да направи корекции в сметката за разпределение, при констатирана незаконосъобразност.

При разрешаване на спорния по делото въпрос относно това правилна ли е преценката на първоинстанционния съд относно незачитане привилегията на вземанията на жалбоподателя - обезпечен кредитор, с която частния му праводател е включен в списъка на одобрените вземания, решаващият състав при съобразяване на горепосочените разяснения приема, че тази преценка е правилна и е основана на стриктното и точно приложение на материалния закон - ТЗ в нормите му, касаещи разпределението на постъпили суми от осребрено имущество на несъстоятелния длъжник.

Установява се от данните по делото, а и този факт не се оспорва от частния жалбоподател, че постъпилите парични средства, предмет на процесната частична сметка за разпределение в размер на общо 595 185,96 лв., имат различен произход.

2

Част от тях - сумата от 480 000 лв., представлява платена от дружеството жалбоподател на несъстоятелния длъжник на 27.08.2018 г. в изпълнение на задължение по обвързващо посочените страни споразумение от 23.08.2018 г., касаещо движими вещи, собственост на „Хидропонт - м“ЕООД, трайно прикрепени към закупени от жалбоподателя недвижими имоти в гр.Тервел. От тази сума частта в размер на 160 600 лв. е била предмет на предходна частична сметка за разпределение, съставена на 04.11.2022 г., изменена от съда по несъстоятелността с определение от 08.02.2023 г., което е било обжалвано и потвърдено с влязъл сила акт на въззивната инстанция по в.ч.т.д. № 224/2023 г. по описа на САС.

В цитираните съдебни актове е прието, че сумата от 110 688 лв. от така постъпилите средства следва да се разпредели за предпочтително удовлетворяване на един от кредиторите на несъстоятелността - „КТБ“АД /н/, на осн.чл.10, ал.1, т.3 и чл.16, ал.3 ЗОЗ за негови вземания, възникнали на основание договор за банков кредит от 30.07.2009 г., включени в одобрения от съда списък с приети вземания в общ размер на 1 785 053,45 лв., предвид че същите са обезпечени с особен залог върху част от движимите вещи, описани в споразумението от 23.08.2018 г., който особен залог е учреден въз основа на договор, сключен на 30.07.2009 г. За остатъка до сумата от 160 600 лв. е прието, че е налице привилегия по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.

За останалата част, над тази сума, от постъпилата сума по особената сметка на несъстоятелния длъжник на основание изпълнение на задължението на купувача по споразумението от 27.08.2018 г. обаче и настоящата въззивна инстанция не счита, че са налице основания да бъде разпределена за удовлетворяване на кредитора с прието обезпечено със залог вземане „КТБ“АД, чийто правоприемник е настоящия жалбоподател.

Независимо от изложените твърдения от последния в частната жалба по делото липсват доказателства остатъка от сумата, постъпила на основание обсъденото споразумение, да е платена за реализиране /продажба/ на имущество, предмет на учреден особен залог в полза на кредитора с приети вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ „КТБ“АД /н/.

Анализът на наличните такива сочи, че според сключеният между кредитора с прието вземане „КТБ“ АД /н/ и длъжника „Хидропонт -М” ЕООД /н/ Договор за особен залог от 30.07.2009 г., касаещ притежавани от длъжника собствени движими вещи - машини, оборудване и съоръжения, описани в приложение № 1 към договора, само част от тях съвпадат с тези по споразумението с „Трансмобил“ ЕООД, а именно - 2 броя кран мостов 12, 5 тона, хидравлична преса 160 т., портален кран 8 т., ковашка машина Uzine de Weker RD 230/300 H, ексцентрик преса ПЕ 63-А.

Този факт обосновава извод, че само тези машини са предмет на учреден от длъжника в полза на „КТБ“ АД /н/ особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ първоначално на 19.08.2009 г., с последващо вписани подновявания съответно на 18.08.2014 г. и на 17.07.2019 г., за които с влязлото в сила предходно определение за изменение на частичната сметка за разпределение е разпределена сумата от 110 688 лв.

За останалите движими вещи, предмет на споразумението от 23.08.2018 г., не се установява да са такива, предмет на някой от сключените договори за особен залог между длъжника и кредитора с приети вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ „КТБ“АД, поради което и възраженията в частната жалба в обратната насока се явяване необосновани.

Такива са и оплакванията, касаещи разпределяната сума от 366 656,14 лв., получена в резултат на действия по индивидуално принудително изпълнение по изп.д. № 926/2020 г. по описа на ЧСИ И. И., в хода на което е удовлетворено вземане на длъжника „Хидропонт М“ЕООД /н/ спрямо трето за производството по несъстоятелност лице - „Експал България“АД, установено с влязло в сила арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП. Вземането има за основание неплатено възнаграждение по договор за изработка на 5 776 бр. издалия по договор № 144001/06.10.2014 г. в размер на 249 523,30 лв., вкл. законна лихва върху тази сума, считано от 15.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и вземане за сума от 26 014,76 лв., представляваща разноски в арбитражното производство.

Основанието за реализиране на посочените суми от длъжника в производството по 3 несъстоятелност предпоставя същите да не са предмет на нито един от учредените особени залози в полза на кредитора на несъстоятелността „КТБ“АД /н/, с които са обезпечени негови вземания, включени в одобрения от съда списък с приети вземания. Видно е от съдържанието на тези договори, както и от останалите налични по делото доказателства, че учредените от длъжника особените залози в полза на банката са за обезпечаване на вземанията на последната, възникнали от договори за банков кредит и анекси към тях, и се отнасят единствено и само до вземанията, произтичащи от сключени с банката договори за разплащателни, депозитни и други сметки в самата банка, открити след датата на сключването на договора за особен залог.

Следователно постъпилата сума от 366 656,14 лв. в резултата на принудителното изпълнение по изп.д. № 926/2020 г. поописа на ЧСИ И., като представляващо вземане по договор за изработка с трето лице, не е предмет на учредените особени залози, т.к. не произтича от договор за разплащателна, депозитна или др. сметка в самата банка, поради което и т.к. за същата не се установява да е налице привилегия по чл.722, ал.1, т.1 и т.2, подлежи на разпределение между кредиторите, ползващи се с привилегиите по чл.722, ал.1, т.3 - т.12 ТЗ, а не по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.