Решение № 597 от 03.08.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1886/2022
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Владимир Калоянов Крумов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. В, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320101886 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от „З.А.Д.А АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. С, ул.“С.К.“ № 2, против Г. М. Д., ЕГН **********, от с. Н, общ. В.
Твърди се, че с полица № BG/11/116001730653 от 21.06.2016г. ищцовото дружество е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на лек автомобил марка „М“, модел „П“ с рег. № ****** собственост на Т.Т.А, със срок на действие от 21.06.2016г. до 20.06.2017г.
На 06.07.2016г. около 17.00часа на път /1104, км. 1+0/ в посока на движение от с. Р към с. К, е настъпило пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил марка „М“, модел „П“, с рег. № ****** който при движение на прав участък, не изпълнява задължението си да спре на подаден ясен сигнал от контролен орган, ускорява и умишлено блъска служебен автомобил „В“ с рег. № ******, собственост на МВР – В, след което напуска мястото на пътнотранспортното произшествие. От инцидента са нанесени материални щети в предна дясна страна на автомобил „В“ с рег. № ******.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с Протокол №1279320/06.07.2016г., съставен от органите на МВР. В Протокола е отразено, че водачът на МПС – ответната страна, при неизяснени обстоятелства реализира ПТП и го напуска. Предвид това водачът виновно се е отклонил да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, наркотични вещества или негови аналози. На водачът е издадено от органите на МВР НП № 16-0242000224/10.08.2016г., връчено на 20.08.2016г. и влязло в сила. На 30.06.2016г. в ЗД „БУЛ 1
ИНС“ АД е подадено уведомление за щета по застраховка „Автокаско“, с искане за изплащане на нанесените имуществени вреди в следствие на горното ПТП с лек автомобил марка „В“, модел „21214“ рег. № ******. В ЗД „БУЛ ИНС“ е образувана щета под № 1603020213. С оглед извършен опис на увредените детайли, ЗД „БУЛ ИНС“ възлага на автосервиз извършването на ремонта и възстановяването на автомобила. С оглед издадени фактури общата сума по щетата е 1 411,29лева. С посочените платежни нареждания ЗД „БУЛ ИНС“АД изплаща процесната сума. На 14.03.2017г. ЗД „БУЛ ИНС“ отправя покана за доброволно изпълнение към ищцовото дружество в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на лек автомобил марка „М, модел „П“ с рег. № ВР 3177 ВХ. Ищцовото дружество образува щета под № 10017100100932. С доклад от 22.03.2017г. ищцовото дружество одобрява сумата и на 04.07.2017г. я изплаща в полза на ЗД „БУЛ ИНС“. Ищцовото дружество писмено поканило ответната страна доброволно да възстанови изплатеното обезщетение, но това не било сторено.
Твърди се, че ищецът е образувал ч.гр.д. № 1032/2022г. по описа на Районен съд гр. В по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответната страна. Против Заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 421,29лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сумата от 433,13лева – мораторна лихва, върху главницата, от 02.06.2019г. до 02.06.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.06.2022г. до окончателното издължаване. Претендират се направените в настоящото и в заповедното производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Не са правени доказателствени искания. Ответната страна се е явила в откритото съдебно заседание и е направила признание на исковете.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна:
Предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземанията са допустими. Против Заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
Исковете са основателни. С оглед направеното признание на иска, и по реда на чл.
237, ал. 2 от ГПК, Съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за основателни и доказани.
2
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна:
Искът е основателен. За възникване правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ да му бъде възстановено изплатеното от него обезщетение при настъпил застрахователен риск, ведно с лихвите и разноските, е необходимо да бъде установено, че причината за произшествието е противоправното поведение на лицето, срещу което е насочена претенцията, както и че последното след настъпването на пътнотранспортното произшествие е напуснал мястото на същото. В случая се установи по делото, че процесното пътнотранспортно произшествие е било реализирано при механизма, описан в Протокола за пътнотранспортно произшествие и вследствие виновното поведение на ответника, който не изпълнявайки задължението си да спре при подаден ясен сигнал от контролен орган, ускорява и умишлено блъска служебен автомобил „В“ с рег. № ******, собственост на МВР – В и напуска мястото на пътнотранспортното произшествие.
Ищцовото дружество е изплатил обезщетението, заплатено от застрахователя на собственика на увредения лек автомобил марка „В“, модел „21214“ с рег.
№ ******. По силата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят-ищец има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че с оглед противоправността и вината в поведението на ответника, който след реализиране на произшествието е напуснал мястото на същото, налице са предпоставките за възникване на пасивната материално-правна легитимация да отговаря по предявения главен иск. Искът се явява основателен за пълния предявен размер като сбор от изплатеното от застрахователя обезщетение и ликвидационните разходи.
Съдът приема за установено, че върху сумата за главница се дължи и законна лихва, начислена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 37,09лева за държавна такса, сумата от 50,00лева за разноски за разпит на свидетел, сумата от 150,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство, а именно сумата в общ размер от 187,05лева /37,05лева – разноски по делото за държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
3
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Г. М. Д., ЕГН **********, от с. Н, общ. В , че „З.А.Д.А АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. С, ул.“С.К.“ № 2, има вземане спрямо Г. М. Д., ЕГН **********, от с. Н, общ. В, за сумата от 1 421,29лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сумата от 433,13лева – мораторна лихва върху главницата, за периода от 02.06.2019г. до 02.06.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.06.2022г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1032/2022 г. по описа на Районен съд - В/ до окончателното издължаване.
Осъжда Г. М. Д., ЕГН **********, от с. Н, общ. В, да заплати на „З.А.Д.А АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. С, ул.“С.К.“ № 2, сумата в общ размер 187,05лева, направени разноски /37,05лева – разноски за държавна такса и 150,00леваразноски за възнаграждение за юрисконсулт/ в заповедното производство по ч. гр. д № 1032/2022 г. по описа на Районен съд В.
Осъжда Г. М. Д., ЕГН **********, от с. Н, общ. В, да заплати на „З.А.Д.А АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. С, ул.“С.К.“ № 2, сумата в общ размер на 237,09лева /държавна такса в размер на 37,09 лева, разноски за свидетел 50,00лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева/, направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 1032/2022 г. по описа на Районен съд В.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
4