Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 13.05.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1970/2023
Вид
Решение № 129
Подписан
13.05.2024
В сила
11.06.2024
Състав
Лилия Йорданова Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр. Лом, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20231620101970 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от **** „******* **********” ****, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: град ********, район **********, пл. ******* №** представлявано заедно от изп.директори Н.

Д. Ч. и Т. И. И., чрез пълномощника си адв. П. И. А. от АК-******, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.****, ул.******* №***, адв. П. А., срещу ОБЩИНА ********, БУЛСТАТ *********, представлявана от ***** ******** – кмет, адрес град ********, ул. ********* № **, с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдена ОБЩИНА *****, БУЛСТАТ ********* , представлявана от ***** ********* – кмет, адрес град ******, ул. ******* №**, да заплати на **** „******* **********” ****, ЕИК: *********,, със седалище и адрес на управление на дейността: град ********, район **********, пл. ******* №**, сумата от *** лева /************ лева/, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ № *************** /референтен №**-****-***/**/ по описа на З**** „***********” ЕАД с ЕИК ******** на основание застрахователна полица № ****************/**.**.20**г. по имуществена застраховка „******** ************” за причинени увреждания на застрахования лек автомобил марка „*****”, модел „*****” с рег.

№ ** **** ** при ПТП, реализирано на **.0*.20**г. на път от с.***** към с.********** с координати: 43.******, 22.********, стопанисван от Община *******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 23.10.2023г., до окончателното плащане на сумата - иска с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.11.2021г. ищцовото дружество е сключило имуществена застраховка

„********

************” с търговско дружество

„*******************“ ЕООД, ЕИК **********, по силата на която е застраховал за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, лек автомобил марка „*****”, модел „*****” с рег.№ ** **** **, с рама № ***************, със срок на действие на застраховката за периода от 13:00 часа на 17.11.2021г. до 23:59 часа на 16.11.2025г., за което 1 била издадена на застрахования застрахователна полица № ****************/**.**.20**г.

Излагат се твърдения, че на **.0*.20**г. на път от с.***** към с.********** с google координати: *********,*********, Р. Т. Г. от гр.******** като водач на застрахования лек автомобил преминал през необезопасено и необозначено препятствие /дълбока дупка/ на пътното платно, стопанисвано от Община *******, при което били причинени материални щети на застрахованото МПС, изразяващи се в увредени предна дясна гума и джанта. Сочи се, че след реализираното ПТП автомобилът е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен. Твърди се, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето К. Б. Г. от гр.********, чиито обяснения са дадени в декларация, приложена към щетата. Ищецът сочи, че за настъпилото застрахователно събитие въз основа на заявление от 24.01.2023г. от Р. Т.

Г. е образувана застрахователна преписка /щета/ № *************** /референтен №******-***/**/ по описа на ****** “*************” ***. Твърди се от ищеца, че стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил е в размер на *** лева, която сума била заплатена с преводно нареждане на 03.02.2023г. на сервиза, отремонтирал увредения автомобил - „******“ ***, от страна на застрахователя. Релевира се в исковата молба, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя, както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Сочи се, че ответникът осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, като е налице обективна възможност за обезопасяването на пътя. Според ищеца предвид обстоятелството, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговаря спрямо увреденото лице за непозволено увреждане. Твърди се, че първоначално с писмо-регресна покана изх.*** №****/**.0*.20**г. ищецът е поканил АПИ чрез ОПУ-******* да възстанови доброволно изплатеното застрахователно обезщетение в размер на *** лева. Бил получен отговор, че въпросният път не е част от републиканската пътна мрежа, а попада в участък от общинската пътна мрежа. Предвид това с писмо-регресна покана изх.*** №****/**.0*.20**г., връчено на ответника на 17.07.2023г., последният бил поканен да възстанови доброволно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на *** лева. Сумата обаче не била заплатена до момента на депозиране на исковата молба. Ищецът сочи, че горепосочените обстоятелства обуславят правния му интерес да предяви иск, с който претендира заплащането на изплатеното от него застрахователно обезщетение по застраховка “******** ******”.

Претендират се и разноски от страна на ищеца, за което е представен списък по чл.

80 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил, същият не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.

В откритото съдебно **** „**********“ ***, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Постъпила е молба, в която се сочи, че предявените искове се поддържат.

Ответникът Община *******, представлявана от кмета Н. М. М., редовно призовани, не се явяват, като вместо тях се явява редовно упълномощения процесуален представител адв. Ц. Д. от АК – *******. Представено е платежно нареждане от 25.03.2024г. за преведена сума в размер на ***,** лв. по сметка на ищеца, който е взел писмено становище, че не оспорва факта на извършеното плащане на сума в размер на ***.** лева, с което е посочил, че е погасена претендираната по делото главница и законна лихва върху нея. Излага доводи, че с извършеното плащане в хода на производството ответникът фактически признава иска, но последният не е погасил направените разноски в исковото производство, които са както 2 следва: 50 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, поради което и с оглед това, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, се иска постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като погасен чрез плащане след завеждане на делото, като ответната Община бъде осъдена д а заплати сторените разноски по делото в размер на 450 лева.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед факта, че той почти е равен на претендираната сума и позовавайки се на съдебната практика на СЕС, е отправил искане за определяне на възнаграждението под минимума, който е определен в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Въз основа на заявеното от ищеца, което се подкрепя от представените писмени доказателства, неоспорени от ответника и приети по делото, и с оглед неоспорване на твърденията, изложени в исковата молба от страна на ответника и липсата на възражения от същия, съдът установи, че на 17.11.2021г. ищцовото дружество е сключило имуществена застраховка „******** ************” с търговско дружество „********“ ЕООД с ЕИК ********, по силата на която е застраховал за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско” лек автомобил марка „*****”, модел „*****” с рег.№ ** **** **, с рама № ************. Срокът на действие на застраховката бил за периода от 13:00 часа на 17.11.2021г. до 23:59 часа на 16.11.2025г.. Била издадена на застрахования застрахователна полица № ****************/**.**.20**г.

На **.0*.20**г. на път от с.***** към с.********** с google координати 43.******, 22.********, който път е стопанисван от Общината-ответник, Р. Т. Г. от гр.********, като водач на застрахования лек автомобил преминал през необезопасено и необозначено препятствие /дълбока дупка/ на пътното платно, при което били причинени материални щети на застрахованото МПС, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума и джанта.

Въпросното препятствие не било обозначено и обезопасено от страна на ответника с необходимата маркировка на пътя, като последният не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС.

След реализираното ПТП автомобилът се е придвижвал на собствен ход, предвид което мястото на инцидента не е било посетено от органите на МВР и съответно не е бил съставен протокол за ПТП.

За настъпилото застрахователно събитие въз основа на заявление от 24.01.2023г., подадено от Р. Т. Г., била образувана застрахователна преписка /щета/ № *************** /референтен №**-****-***/**/ по описа на застрахователното дружество – ищец по делото.

Стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил била в размер на *** лева, която сума била заплатена с преводно нареждане на 03.02.2023г. от страна на застрахователя на сервиза, отремонтирал увредения автомобил, а именно „******“ ***, видно от приложените по делото заверени копия от фактура № ****/**.0*.20**г. и от преводно нареждане от Банка ДСК от 03.02.2023г.

С писмо-регресна покана изх.*** №****/**.0*.20**г., заверено копие от което е приложеното по делото, ищецът е поканил АПИ чрез ОПУ гр. ****** да възстанови доброволно изплатеното застрахователно обезщетение в размер на *** лева. Бил получен отговор, заверено копие от който също е приложен към материалите по делото, че пътят, на който е реализирано ПТП, не е част от републиканската пътна мрежа, а попада в участък от общинската пътна мрежа.

Предвид това с писмо-регресна покана изх.*** №****/**.0*.20**г., връчено на ответника на 17.07.2023г., видно от приетото като доказателство по делото заверено копие от известие за доставяне на Български пощи (л.45 от делото-на гърба), последният бил поканен да възстанови доброволно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в 3 размер на *** лева.

На 25.03.2024г. по сметка на ищеца от страна на ответника била преведена сума в размер на ***,** лв., като в графа „Основание за превод“ е посочено „Щета ном.***************-***,00 лв. зак.лихва13.07.23г.-25.03.24г.-42,77лв.“.

От правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Възникването на суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в полза на имуществения застраховател се обуславя от следния фактически състав: да е налице валиден договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие, да са причинени имуществени вреди, заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди, да е налице бездействие от страна на Общинатаответник, което да се изразява в неизпълнение на правно задължение, изразяващо се в ремонт и поддръжка на пътен участък, който е длъжна да извърши, да е налице причинноследствена връзка между бездействието и настъпването на резултата /вредата/, вредите да са пряка и непосредствена последица от бездействието на Общината-ответник. Следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената работа - в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък. За да възникне регресната отговорност за Общинатаответник, е необходимо да са се осъществили всички юридически факти от описания сложен фактически състав с цел реализация на това правоотношение.