Определение № 1432 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1432 гр. София, 30.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена И. Л. П. и адвокат М. И. П. от САК против определение № 14911 от 27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2139/2024 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане да им се присъдят такива.

Жалбоподателите твърдят, че в обжалваното определение съдът неправилно е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, предвид това неправилно е заключил и че той и представляващия го на основание чл. 38 ЗА адвокат нямат право на разноски въпреки цялостното уважаване на иска му по чл. 439 ГПК. Излагат подробни доводи в подкрепа на възраженията си и искат от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да им присъди разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено изцяло.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 2139/2024 г. по описа на СГС е образувано по предявен от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване на недължимост на вземане на ответника, за което е налице издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство, което към момента е перемирано. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е поискал да се приложи по отношение на разноските правилото на чл. 78, ал.2 ГПК.

При преценка на твърденията на страните съдът е постановил решение № 4396 от 19.07.2024 г., с което при условията на чл. 237 ГПК е признал недължимост на процесното вземане като е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като макар и да е образувано изпълнително дело, не е предприемал действия след изтичане на давността.

Срещу решението в частта за разноските е постъпила молба по чл. 248 ГПК от настоящия 1 жалбоподател и процесуалния му представител, която е оставена без уважение с обжалваното определение със същите мотиви.

При преценка на материалите по делото и твърденията на страните, настоящият съдeбен състав намира, че изводите на първоинстанционния за недължимост на разноските по делото от страна на ответника на основание чл. 78, ал.2 ГПК са неправилни.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, независимо от наличието или липсата на образувано изпълнително производство и неговото перемиране, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на присъдено нещо да се отрече вземането след изтичането на срока на погасителната давност. В тази връзка следва да се има предвид, че наличието на изпълнителен лист дава възможност на кредитора във всеки един момент да предприеме изпълнителни действия срещу длъжника, което може да постави последния в неблагоприятното положение, макар и временно, би могло да доведе до накърняване на правната му и/или имуществена сфера.

Начинът да се постигне стабилност в правната сфера на длъжника, е единствено чрез предявяването на иска за несъществуване на вземането пред съда, поради което в тази хипотеза разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС като например определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч.гр. д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС, определение № 1220/05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 2367/15.05.2024 г. по ч.гр. д. № 759/2024 г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС и пр.

В тази връзка следва да се посочи, че и определението, на което се е позовал първоинстанционният съд, за да изведе извод за приложимост на чл. 78, ал.2 ГПК в настоящата хипотеза, всъщност ясно и недвусмислено посочва, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.

Ответникът от своя страна може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Съответно дори и в това определение имплицитно се съдържа становището, че при наличие на изпълнителен титул, правилото на чл. 78, ал.2 ГПК е неприложимо.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да се допусне изменение по постановеното по гр.д. № 2139/2024 г. по описа на СГС решение, като в полза на жалбоподателя се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лв. Доколкото същият е представляван в процеса по реда на чл. 38 ЗА, то на адвокат М. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 9 748,48 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.5 НМРАВ (редакция от 04.11.2022 г.).

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14911 от 27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2139/2024 г.

2 по описа на СГС.

ИЗМЕНЯ решение № 4396 от 19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2139/2024 г. по описа на СГС като ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:000694749 да заплати на И. Л. П., ЕГН:********** сумата от 100 лв. деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т. 5 НМРАВ (редакция от 04.11.2022 г.), "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:000694749 да заплати на адвокат М. И. П. от САК, със адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, оф.1 сумата от 9 748,48 лв. адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3