Решение № 1322 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110200161 по описа за 2025 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. М. чрез адв. В. П.- САК срещу наказателно постановление № 24-4332-025370/ 25.10.2024г., издадено от Д. Д. Д.- началник сектор в ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя М. Л. М., ЕГН ********** на основание 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗАНН, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 18 точки.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява без да сочи уважителни причини. Чрез адв. П.- САК депозира жалба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради изложените в жалбата мотиви. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за което представя договор за правна помощ и списък с разноските.

Наказващият орган редовно призован, не се представлява. Депозира възражение чрез гл. юрк. М., с което моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна съобразно представените по делото писмени доказателства и снетите в хода на съдебното следствие обяснения на актосъставителя се констатира следното :

На 20.10.2023 г. в 16:13 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Околовръстеп път“ към ул. “Патриарх Герман“ с автоматизирано техническо средство е заснет да се движи срещу номер 236 лек автомобил „***“ с рег. № *********, движещ се със скорост 101 км/ч. при ограничение 50 км/ч. Движението на автомобила е било заснето с автоматизирано техническо средство ATCC CORDON-M2 с №MD1197-143125733/2023 година. След извършена справка в регистрите на МВР е установен собственикът на автомобила.

По делото е установено, че най- късно на 18.01.2024 г. административнонаказващият орган е предприел действия по преписката, като на посочената дата е изпратил призовка на жалбоподателката да се яви в сградата на ОППСДВР /л.45 от съдебното дело/.

Впоследствие на 14.10.2024г. жалбоподателката е депозирала в ОПП- СДВР декларация по чл.188 от ЗДвП, от която се установява, че тя в качеството си на собственик на автомобила, е управлявала моторното превозно средство на процесните дата, място и час. На същата дата- 14.10.2024 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение, а на 25.10.2024г. е било издадено наказателно постановление, което и е било връчено на 14.11.2024г.

При така установеното, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Основният въпрос по делото е определянето на момента, в който нарушителят следва да се счита за открит.

Съдът приема, че откриването на нарушителя не предполага пълно и окончателно установяване на всички обстоятелства по нарушението, а наличие на достатъчно данни, позволяващи индивидуализирането на лицето и предприемането на действия по административно-наказателното производство.

В този смисъл при нарушения, установени чрез автоматизирани технически средства, още към момента на заснемането административно- наказващият орган разполага с регистрационния номер на моторното превозно средство и има възможност чрез справка да установи неговия собственик. Съгласно утвърдената съдебна практика, когато се ангажира отговорността на собственика като презумпционен нарушител, неговата самоличност се счита известна още при установяване на регистрационния номер, докато при 2 различие между собственик и действителен водач моментът на откриване може да бъде свързан с подаването на декларация по чл. 188 от ЗДвП.

В конкретния случай обаче от декларацията по чл. 188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателката е едновременно собственик на автомобила и негов действителен водач към момента на нарушението.

Следователно не е налице хипотеза, при която самоличността на нарушителя става известна едва с подаването на декларацията, тъй като собственикът и водачът съвпадат в едно и също лице.

Още след заснемането на нарушението на дата 20.10.2023г. административно- наказващият орган е разполагал с възможност да установи собственика и да предприеме действия по реализиране на административнонаказателната отговорност. Вместо това е бездействал около 3 месеца и е призовал жалбоподателката за първи път едва на 18.01.2024г.

/л.45 от съдебното дело/. Въпреки това актът за установяване на административно нарушение е съставен едва на 14.10.2024 г., т.е. 9 месеца покъсно.

С оглед горното съдът приема, че не може началният момент на срока по чл.

34 от ЗАНН да бъде поставян в зависимост от бездействието на административно- наказващия орган. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от 18.01.2024г., е изтекъл на 18.04.2024 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 14.10.2024 г., след изтичане на преклузивния срок, поради което административно-наказателното производство е недопустимо. Срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е преклузивен.

Изтичането му погасява възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност. Фактът, че жалбоподателката е управлявала автомобила, установен чрез декларацията, не може да санира допуснатото процесуално нарушение.

С оглед горното съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда н а Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, равняващи се на 409.03 /четиристотин и девет/ евро и 0.3 евроцента за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат В. П.- САК, за което по настоящото производство са представени надлежни писмени доказателства, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на Столична дирекция на вътрешните работи.

3

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 244332-025370/ 25.10.2024г., издадено от Д. Д. Д.- началник сектор в ОППСДВР, с което на жалбоподателя М. Л. М., ЕГН ********** на основание 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗАНН, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 18 точки.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М.

Л. М., ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, равняващи се на 409.03 /четиристотин и девет/ евро и 0.3 евроцента, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4