Решение № 15452 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15452 гр. С., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110151643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8.....6, срещу К. Р.

Н., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 924,48 евро (с левова равностойност 5 719,79 лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 570,38 евро (с левова равностойност 1115,57 лв.) - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г., сумата от 27,34 евро (с левова равностойност 53,48 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,36 евро (с левова равностойност 14,40 лв.) - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 28.08.2025 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., община „И.“, кв. „С. Т.“, бл. 307, вх. А, ет. 4, ап. 12, с абонатен № 167725, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1262/2025 г. по описа на Районен съд - П..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е 1 заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т. сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете по основание. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респ. наличието на облигационна връзка между страните, наличието на основание за претендиране на вземане за дялово разпределение и лихва за забава. Оспорва да е поръчвал доставянето на топлинна енергия за процесния период, съответно се позовава на чл. 62 ЗЗП, че не дължи нейното заплащане. Оспорва обема на продадената топлинна енергия. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Твърди, че общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Оспорва да е бил поставен в забава за заплащане на задълженията за главници. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на сумите по давност.

Изрично заявява, че не оспорва размера на вземанията, поради което моли да не се допускат експертизи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

От третото лице - помагач „Т. сървисис“ ЕООД е постъпила молба от 15.06.2026 г., с която излага съображения за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената 2 цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, евентуално че е погасил претендираните вземания.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от „Т. сървисис“ ЕООД. В тази връзка са приети Договор № 2527/11.07.2001 г., сключен между представител на етажната собственост на адрес: гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. 307, вх. А, и „Т. сървисис“ ЕООД за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, към който е приложен списък на етажните собственици, в който срещу процесния апартамент № 12, с абонатен № 167725, е записан ответникът К. Р. Н., който е заявил за монтиране 4 броя ИРРО, и е положен подпис, който не е оспорен по делото, списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда в ж. к. „В. И.“, бл. 307, вх. А (идентичен с адрес: ж. к. „С. Т.“, бл. 307, вх. А съгласно удостоверение от С. община, район „И.“ от 17.07.2012 г.), в който срещу процесния апартамент № 12 отново са вписани имената на ответника и е положен подпис, който не е оспорен по делото, както и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т. С.“ ЕАД като възложител и „Т. сървисис“ ЕООД като изпълнител, с който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата - етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т. С.“ АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № 0У-024/10.08.2007 г. срещу заплащане на определена цена.

По делото са приети и издадените за процесния период фактури, както и дебитни известия от 30.09.2023 г. и от 30.09.2024 г. за корекция на стойността на топлинната енергия за процесния период, всички на името на ответника К. Р. Н.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара 3 за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.

36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими п о ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и от отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

4

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или на вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).