Определение № 13492 от 27.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13492 гр. София, 27.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110117289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 390 ГПК.

Образувано е по молба на (дружество) с вх. № 100811/27.03.2024 г. с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще се предяви срещу осъждане на (дружество - ответник) да плати 22 014,66 лева – неплатен остатък от главница, и 900 лева – неустойка по чл. 7, от договор за заем от 30.06.2022 г. между страните, чрез налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки и запор на име на домейн – (име на домейн).bg.

Молбата e допустима като подадена от лице, което смята да предяви иск в бъдещ граждански процес, и е редовна, като отговаря на изискванията на чл.

102, ал. 1 ГПК. Налични са и приложенията по чл. 102, ал. 2 ГПК – пълномощно на адв. Т. (на лист 14 от делото) и документ за платена държавна такса в размер на 40 лева (на лист 15 от делото).

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

За да допусне обезпечение, съдът на основание чл. 391 ГПК следва да установи следните предпоставки: индивидуализация на бъдещия иск по основание и петитум, наличие на обезпечителна нужда (евентуално затруднение на изпълнението на решението, което ищецът иска от съда, в случай, че не се допусне обезпечение), като съдът следва да прецени дали искът е вероятно основателен или да определи гаранция при допускане на обезпечението. В случая са посочени фактическите и правни елементи, които обуславят допустимост на иска, а и вероятната му основателност.

По въпроса за обезпечителната нужда настоящият съдебен състав намира трайната практика на Върховния касационен съд (Определение № 144/ 20.03.2017 г. по ч. т. д. № 172 / 2017 г., ΙΙ ТО; Определение № 185/08.04.2015 г. по ч. т. д. № 532 / 2015 г., II ТО; Определение № 933/19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778/2012 г., II ТО; Определение № 111/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 49/2012 г., I ТО) за това, че при паричните вземания обезпечителната нужда се предполага при липса на доказателства, които да опровергават наличието , за крайно 1 неотразяваща баланса на интереси в обезпечителното производство.

Обезпечението е мярка на държавна принуда, при която с акт на държавен орган по принудителен ред се ограничават имуществените права на частноправен субект да се разпорежда с имуществото си. Тази намеса в сферата на частния субект следва да е необходима с оглед защитата на друг интерес – в случая това е правото на молителя в обезпечителното производство, което е много вероятно да съществува – представено е и признание от ответника, но и да е пропорционална – изискване, изведено от практиката на Конституционния съд за ограничаване на основни права съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията, както и от чл. 1, пар. 2 от Допълнителния протокол (Протокол № 1) към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция за защита на правата на човека, ЕКПЧ, Конвенцията).

Няма спор по настоящото дело, че се иска налагане на обезпечение въз основа на законова разпоредба – чл. 390 ГПК, една от предпоставките за които – наличие на доказателства, които правят иска вероятно основателен, е налична.

Въпросът е дали наличието на другата предпоставка – невъзможност за упражняване на правата по решението по бъдещия иск или сериозното затруднение да се упражнят те от ищеца, е налична. Критериите за определяне на тази нужда са били предмет на анализ в практиката на Европейския съд за правата на човека – така съгласно решението по допустимост Maniscalco с/у Италия, жалба № 19440/10, § 55, 02.12.2014 г., и в контекста на друг вид обезпечително производство – Karahasanoglu и други с/у Турция, жалби № 21392/08 53870/09 32844/17, §§ 148 – 149, 16.03.2021 г., където се посочва, че следва да е налице ясно тълкуване на националния закон, а когато такова е налице се проверява дали правилото обезпечава цел в обществен интерес, и дали същото осигурява баланса между тази цел от обществен интерес (и частния интерес (защита на вземанията) на засегнатото от обезпечението лице.

В случая практиката, че при наличие на претенция за плащане на пари винаги се предполага обезпечителна нужда, се явява ясна и почти безпротиворечива, което личи и от броя на цитираните по-горе определения на ВКС.

Наличието на обезпечително производство освен това е уредено в защита на цел от общ интерес – осигуряване на средства за изпълнение на съдебните решения по граждански дела срещу лица, които евентуално биха укрили имущество.

Накрая следва да се провери дали намесата на държавните органи чрез налагане на запор като обезпечителна мярка е пропорционална на тази цел в засягането на правата на ответника – т.е. дали въвеждането на презумпция за необходимост от обезпечение не засяга прекалено имуществената сфера на ответника.

Релевантните фактори в случая са реалната опасност да не се изпълни 2 бъдещото съдебно решение, т.е. ответникът да стане неплатежоспособен или да укрие пари, и засягането, което имуществото на ответника би претърпяло.

Следва да се посочи на първо място, че въвеждането на презумпция за обезпечителна нужда изхожда от нетипичното за цялото гражданско право разбиране, че ответникът по бъдещия иск е недобросъвестен и отказва да плати до доказване на противното. В гражданския процес обаче добросъвестността се предполага по аргумент от чл. 3 ГПК. Така изглежда, че презумпцията се базира на правен извод, който противоречи на основните принципи на гражданското право, а и засяга спокойното ползване на притежанията на ответника като негово основно право без индивидуална преценка на неговото поведение. Такава трябва да се направи съобразно критериите в закона за допускане на обезпечение – наличие на нужда за ищеца от такова.

Следователно интензитетът на риска да не се изпълни съдебното решение следва да е достатъчно силен за ищеца, освен ако мярката „запор“ не създава на ответника минимални затруднения.

В случая ответникът е платил около 60 % от задълженията за главница и възнаградителна лихва, при това само 20 дена преди подаването на молбата за обезпечение. Следователно няма данни, че ответникът активно се опитва да отклони от плащане, напротив – такива са направени със забава. Поради това не се установява съществен риск ищецът да не получи никакво плащане.

Твърденията за арогантно отношение или опити за отказ за плащане в молбата не са подкрепени с никакви доказателства.

С оглед на това, че запорът на сметките на ответника би довел до сериозно затрудняване на дейността му и оттам – още по-забавено и затруднено плащане. Банковите сметки на търговците служат за обслужване на текущия им паричен оборот и запорът върху тях затруднява сериозно дейността им.

Поради това с оглед показана от ответника добросъвестност искането за запор на банкови сметки следва да се остави без уважение.

Няма основание обаче да не се допусне по реда на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК поискания „запор“ на име на домейн, тъй като тази мярка не засяга съществено дейността на ответника и не пречи на дейността му – блокирането на възможността да се прехвърли име на домейн не възпрепятства по никакъв начин ползването му в търговска дейност и поради това мярката е с много нисък интензитет, който гарантира правата на ищеца. Поради това мярката обезпечава сигурността на ищеца – като този регистриран домейн, чрез който ответникът е известен в търговските среди, е блокиран и не може да се ползва от друго лице, за ответника се създават пречки да прехвърли дейността си прикрито на друго лице, а защита действа по начин, който не уврежда съществено дейността на ответника чрез този димейн.

Мярката е именно такава по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като домейнът няма позитивна уредба като обект на абсолютни права или на прехвърляне като право по българското законодателство, поради което не е възможно да се наложи запор на домейн. Мярката е задължаване на трето лице – 3 администраторът на домейни от най-високо ниво .bg, да не допуска прехвърляне на домейна до изтичане на срока му, да допуска ищецът по делото да заплаща таксите за запазване на домейна след изтичане на срока му, както и да го уведоми за края на този срок. Мярката следва да се допусне при ниска гаранция от 1000 лева, тъй като от налагането ответникът няма как да претърпи съществени вреди в дейността си.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 100811/27.03.2024 г. на (дружество) за допускане на обезпечение на иска, който (дружество), с ЕИК:

..., и адрес на управление: (адрес), ще предяви за осъждане на (дружество ответник), с ЕИК: ..., и адрес на управление: (адрес), да му плати 22 014,66 лева – неплатен остатък от главница, и 900 лева – неустойка по чл. 7, от договор за заем от 30.06.2022 г. между страните, В ЧАСТТА, с която се иска налагане на ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ на ответника.

ДОПУСКА обезпечение на иска, който (дружество), с ЕИК: ..., и адрес на управление: (адрес), ще предяви за осъждане на (дружество - ответник), с ЕИК: ..., и адрес на управление: (адрес), да му плати 22 014,66 лева – неплатен остатък от главница, и 900 лева – неустойка по чл. 7, от договор за заем от 30.06.2022 г. между страните, чрез налагане на обезпечителна мярка – ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ – „Регистър.бг“ ООД, с ЕИК:

103643084, по отношение на ИМЕ НА ДОМЕЙН (домейн).bg за следното:

1. да НЕ ДОПУСКА прехвърляне на домейна от (дружество - ответник) на друго лице до изтичане на регистрацията на домейна;

2. да ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ н а (дружество), с ЕИК: ..., да заплаща за поддържане на регистрацията на домейна във времето, и 3 . ДА УВЕДОМИ при поискване (дружество), с ЕИК: ..., за крайната дата, до която е регистриран посочения по-горе домейн ПРИ УСЛОВИЕ, че молителят (дружество), с ЕИК: ..., внесе ГАРАНЦИЯ в размер на 1000 лева (хиляда лева) по депозитната сметка на Софийския районен съд.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 390, ал. 3 ГПК ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от днес за предявяване на иска на (дружество), с ЕИК: ..., срещу (дружество ответник), с ЕИК: ..., като ако ищецът не представи по настоящото дело доказателства за предявяване на иска в този срок, обезпечението ще бъде отменено, а издадената обезпечителна заповед – обезсилена.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчване на препис от определението, а за ответника – от съобщението на съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка.

Препис от определението да се връчи само на ищеца!

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5