Определение № 184 от 03.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500086 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, чрез пълномощник – юрисконсулт Г. В., срещу Определение № 1244/18.11.2024г. по гр.дело № 629/2024г. на Окръжен съд – Русе, с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу С. С. К. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.134 ЗЗД. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както в противоречие с константната практика на ВКС. Счита, че изводът на съда за липса на правен интерес у ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД от упражняване на правото му по чл.134 от ЗЗД и предявяването на установителен иск за собственост в качеството му на кредитор – процесуален субституент, е неправилен и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото. Намира, че такъв интерес е винаги налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, като твърди, че в случая ответната страна присвоява едно право спрямо ищеца, поради което несигурността в правното положение на последния е действителна. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - С. С. К., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адвокат Е. Н., в който заема 1 становище за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба и становището на насрещната страна в депозирания отговор, както и данните по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № № 629/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу С. С. К., в която ищецът е изложил твърдения за наличие на застрахователно правоотношение между „ОТП Лизинг“ ЕООД и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД по застраховка Каско и злополука по отношение на л.а. „Киа Соренто“, с рег. № СВ 84****, предмет на договор за финансов лизинг между „ОТП Лизинг“ ЕООД, като лизингодател и „Билдком“ ЕООД, като лизингополучател. След постъпване на заявление за противозаконно отнемане на автомобила и за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди била образувано преписка по щета № 100 21 ***, по която на 23.03.2022г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатил дължимото обезщетение на „ОТП Лизинг“ ЕООД. Твърди, че „ОТП Лизинг“ ЕООД упълномощило ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да владее, ползва и се разпорежда по всякакъв начин с този автомобил и да извършва всякакви действия, свързани с управлението, ползването и разпореждането с него, с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 2647/26.01.2022г. по описа на Милена Георгиева, нотариус с район на действие РС-София, рег. № 622 в НК. Твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие било образувано ДП № 21080/2021г. по описа на РП – София, в хода на което автомобилът бил открит и съответно съхраняван в ОД на МВР – Русе. След изготвена криминалистична експертиза било установено, че откритият и изследван лек автомобил съответства на този, предмет на провежданото разследване.

Отправена била молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, предвид извършеното плащане на застрахователно обезщетение и на основание чл.405 ал.3 от КЗ, за връщане на автомобила на застрахователя. Твърди, че връщането било отказано с постановление на РП – София с мотива, че е налице спор за собственост върху МПС между застрахователното дружество и С. С. К., на чието име същият бил регистриран на 05.05.2023г. след придобиването му чрез покупко-продажба на 25.04.2023г. Изложеното обосновавало правния интерес на дружеството, в качеството му на процесуален субституент, от предявяване на иск за признаване за установено по отношение на ответника, че „ОТП Лизинг“ ЕООД е единствен собственик на процесния автомобил.

С Разпореждане № 2989/19.09.2024г. съдът е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска. В уточняваща молба ищецът посочил, че е изпълнил задължението си при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие да заплати на застрахования дължимото застрахователно обезщетение, но неизпълнено останало задължението на последния по чл.405 ал.3 от КЗ. Поради това за ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД възникнала значителна опасност да не може да реализира правата си по посочената разпоредба, ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, да придобие собствеността върху него, съответно ако застрахованият желае да го задържи, да получи обратно заплатеното 2 обезщетение. Посочил, че предоставеното от застрахования пълномощно не променя качеството му на длъжник спрямо ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, доколкото същото не е обвързано със срок и би могло да бъде оттеглено във всеки един момент. Твърди се, че чрез упражняване правата на длъжника се цели запазване на автомобила в имуществената му сфера. Със същата молба е поискано конституирането на „ОТП Лизинг“ ЕООД, като съищец в производството, което съдът е сторил с определението си от 03.10.2024г.

В предоставения на „ОТП Лизинг“ ЕООД срок е постъпило писмено становище от дружеството за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес у предявилия го ищец. Изложено е, че ведно с цитираното в ИМ пълномощно, дружеството е предоставило на застрахователя всички документи по собствеността на процесния автомобил, с което е изпълнило задълженията си по чл.405 ал.3 от КЗ и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД има пълномощие да придобие собствеността върху него, както и да се разпорежда със същия, след намирането му от компетентните държавни органи. Оспорва да е налице бездействие от негова страна за упражняване на имуществени права спрямо ответника по иска. Заявява, че след изплащане на застрахователното обезщетение няма никакви претенции към застрахователя, не желае да оттегля предоставеното пълномощно за разпореждане с автомобила и не желае да задържи същия.

С обжалваното определение съдът е приел, че изложените от ищеца обстоятелства в първоначалната искова молба, уточненията към нея и приложените доказателства не обосновават наличието на правен интерес от търсената защита и доколкото същият е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, то последният е недопустим и исковата молба подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК, а производството по нея на прекратяване.

Съдебният акт е валиден, допустим и правилен.

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Разпоредбата на чл.134 ал.1 от ЗЗД предвижда възможността на кредитора да упражни имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. При предявяване на такъв иск ищецът трябва да установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на иска. За редовността на исковата молба по чл.134 ЗЗД е достатъчно ищецът да е изложил твърдения за качеството си на кредитор, което подлежи на доказване в производството. Правният интерес на кредитора да предяви иск по чл.134 ЗЗД обаче е предпоставка, обуславяща процесуалната му допустимост, а не такава по същество на спора. Успешното упражняване на чуждото имуществено право по реда на чл.134 ЗЗД предпоставя не само доказване по несъмнен начин на качеството на кредитор у ищеца, но и това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, 3 като застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане.

Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД при условията на чл.134 от ЗЗД иск е направен в съответствие с процесуалния закон. Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес и наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на претенцията се определят от твърденията, обективирани в исковата молба. В конкретния случай, опитвайки се да обоснове правния си интерес от търсената с иска защита и твърдейки, че има качеството на кредитор спрямо съищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД относно вземане, произтичащо от нормата на чл.405 ал.3 от КЗ, самият ищец е изложил твърдения, че посоченото дружество, страна в застрахователното правоотношение, му е предоставило нотариално заверено пълномощно, с което му е делегирало изключителни права, включително да извършва разпоредителни сделки със застрахованото имущество, както и да договаря сам със себе си. Предадени са му били и всички документи, необходими за реално извършване на разпоредителна сделка. В същото време в уточняващата молба по делото твърди неизпълнение от страна на застрахования на задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл.405 ал.3 от КЗ и бездействие на същия да упражни правото си да установи собствеността си върху застрахованото имущество при заявена претенция за собственост върху МПС от ответника, както и че чрез упражняване правата на застрахования цели запазване на процесния автомобил в имуществото на последния, без което не би могъл да реализира правото си, охранявано от същата законова разпоредба. С оглед изложените обаче от ищеца твърдения за делегирани му изключителни права върху застрахованата вещ, соченото от него неупражняване на права от страна на застрахования не заплашва удовлетворението му, т.е. не е необходимо да се води настоящия иск с цел запазване на вещта в имуществената сфера на застрахования, след което да се предприеме удовлетворяване правото на кредитора. По тези съображения, решаващият мотив на първостепенния съд за недопустимост на иска поради липсата на застрашаващо правото на кредитора-ищец да се удовлетвори от застрахованото имущество бездействие на длъжника-съищец, е правилен. Тази липса предопределя и отсъствието на правен интерес.

Ето защо, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1244/18.11.2024г. по гр.дело № 629/2024г. на Окръжен съд – Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

4

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5