Решение № 7297 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7297 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110101456 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 51 ЗАдв.

Ищецът К. И. Т. твърди, че по изготвена от него и депозирана в съда искова молба било образувано гр. д. № 19608/2020 г. по описа на СРС, 173 състав, което имало за предмет претендирано от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер от 7500 лв. вследствие на деликт от 24.05.2015 г., извършен от Л--------. Поддържа, че съдът е уважил искането му за предоставяне на правна помощ и ответницата Е. Л. Х. е била назначена като негов особен представител, но на посочения неин телефон отговорила ответницата Р. Г. К., която го уведомила, че адв. Х. е заета и е преупълномощила адв. К. да го представлява по делото. Твърди, че е разговарял с нея веднъж или два пъти по телефона, като узнал, че трябва да плати депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 300 лв., но процесуалният представител така и не му посочил банковата сметка, по която да внесе парите, а впоследствие комуникацията с нея прекъснала, като не успявал да се свърже с нея или с другия адвокат по телефона. Счита, че ответниците са нарушили разпоредбата на чл.

51 от Закона за адвокатурата, тъй като не са извършили необходимите процесуални действия по правна защита и съдействие на ищеца в хода на производството по гр. д. № 19608/2020 г. по описа на СРС, 173 състав, изразяващи се необжалване на определението на съда, с което е определен депозит за изготвяне на експертно заключение, тъй като ищецът бил освободен от заплащане на държавна такса и имал финансови затруднения, като ищецът не бил и уведомен за необходимостта да осигури довеждане на допуснатите му двама 1 свидетели, поради което делото било разгледано без събиране на тези доказателствени средства и искът му е бил отхвърлен, а решението не му било връчено и не било обжалвано от ответниците. В резултат на това бездействие е бил лишен от възможността да получи претендираното обезщетение, поради което претендира в условията на солидарна отговорност сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди (пропуснати ползи под формата на претендираната в другото производство главница), сумата от 300 лв., обезщетение за имуществени вреди под формата на платен депозит за СМЕ, както и сумата от 2500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията им по ЗАдв в рамките на осъщественото процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 19608/2020 г. по описа на СРС, 173 състав.

Ответницата Е. Л. Х. оспорва исковете, като признава, че е осъществявала процесуално представителство на ищеца по посоченото дело заедно с преупълномощената адв. К., но счита, че не е налице неизпълнение на техни законови задължения при осъществяване на правната помощ. Оспорва ищецът да претърпял описаните вреди, като твърди, че самият той е направил волеизявление по делото, че желае да бъде освободен само от държавни такси, не и от разноски, поради което ответниците не са били длъжни да искат допълнително освобождаване на страната от плащането на депозит за експертиза. Поддържа, че въпреки предоставената му възможност да кореспондира с адвоката си по телефон, ищецът не се е интересувал от хода на делото, връзката с него била изключително затруднена, като не отговарял на телефонния си номер, не се е явил в нито едно от насрочените съдебни заседания и не осигурил присъствието на допуснатите му свидетели по проведените три съдебни заседания, самоличността на които не била известна на ответниците. Счита, че не е била длъжна да обжалва първоинстанционното решение, след като не е била информирана от ищеца каква е неговата воля в това отношение.

Ответницата Р. Г. К. оспорва предявените искове, като признава, че е представлявала ищеца заедно с адв. Х. по посоченото дело на 173 състав, но счита, че не е налице неизпълнение на техни законови задължения при осъществяване на правната помощ. Твърди, че от справка за имотното състояние на ищеца е установила, че същият притежава два недвижими имота, поради което искане за освобождаването му от разноски по делото било недопустимо.

Поддържа, че се снабдила с телефонния номер на ищеца и го уведомила от необходимостта да се яви във второто по делото съдебно заседание на 09.03.2021 г., както и че следва да доведе допуснати свидетели, но същият не сторил това, като не се явил и в третото съдебно заседание на 18.05.2021 г., на което по преценка на съдията било отменено определението за допускане на разпит на свидетели на ищеца. Твърди, че между страните била водена и кореспонденция чрез мобилно приложение „Вайбър“, като не е била упълномощена от ищеца с права да обжалва постановеното първоинстанционно решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 51 ЗАдв е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на някое от задълженията им по ЗАдв, Етичния кодекс на адвоката или наредбите на Висшия адвокатски съвет. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

От книжата по приложеното гр.д. № 19608/2020 г. по описа на СРС, 173 състав, се установява, че същото е образувано по подадена от К. И. Т. срещу Л-------- искова молба, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника в размер на 5000 лв. и лихва за забава върху него в размер на 2500 лв. Установява се, че във връзка с процесното деяние са били образувани н.ч.х.д. № 18808/2015 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, по подадена тъжба от К.

И. Т. срещу Л--------, което е било прекратено с определение от 08.06.2020 г. поради изтичане на абсолютната давност; н.ч.х.д. № 9675/2015 г. по описа на СРС, НО, 4 състав, по подадена тъжба от Л-------- срещу К. И. Т. и И----- Т., както и н.ч.х.д. № 17890/2015 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, като по данни от ответника Л-------- всички те са били прекратени поради изтекла абсолютна давност, т.е. не е налице влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който да обвързва гражданския съд на основание чл. 300 ГПК с установяване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С молба от 16.06.2020 г. ищецът по делото пред 173 състав е поискал да му бъде предоставена правна помощ, като с определение от 19.06.2020 г. искането е уважено – К. И. Т. е освободен от заплащането на държавни такси и му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство от адв. Е. Л. Х., назначена с определение от 29.06.2020 г. С определението по реда на чл. 140 ГПК от 14.09.2020 г. съдът е уважил доказателствените искания на ищеца и е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от него за установяване на обстоятелствата около процесното деяние и настъпилите неимуществени вреди, както и изготвянето на съдебномедицинска експертиза при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в седмодневен срок от съобщението. В първото открито съдебно заседание по делото на 24.11.2020 г. ищецът е бил представляван от адв. Х. и адв. К. (преупълномощена от адв. Х. да извършва процесуално представителство на К. Т. по делото до приключването му във всички инстанции, като извършва всякакви правни и фактически действия във връзка със защита на интересите му – л. 78 от делото на 173 състав), като заедно с процесуалния представител на ответника са изявили желание за постигане на извънсъдебна спогодба и делото е било отложено за 26.01.2021 г., респ. пренасрочено за 09.03.2021 г. (с определение от 15.01.2021 г.). Във второто съдебно заседание на посочената дата ищецът не се е явил, като е бил представляван от адв. К.. По време на посоченото заседание е бил приет окончателният доклад по делото и изготвеното заключение на СМЕ, ищецът е бил осъден по реда на чл. 77 3

ГПК да заплати определения депозит за вещо лице от 300 лв., като делото отново е било отложено поради изразеното съгласие от страните за постигане на извънсъдебно споразумение и искането им разпитът на допуснатите свидетели да бъде отложен за следващо заседание, което е било определено като краен срок за събиране на тези доказателства. На 18.05.2021 г. е проведено последното открито съдебно заседание, на което в отсъствие на ищеца адв. К. е заявила, че няма информация от доверителя си да желае да постига извънсъдебна спогодба с ответника, твърди, че по негови данни е следвало да се яви в заседанието, че го е информирала за депозита за експертиза и не води свидетели, поради което съдът е отменил определението си по допускане на тези доказателства, дал е ход на устните състезания и възможност на ищеца да представи писмена защита, каквато не е била депозирана от процесуалните му представители. С решение от 02.06.2021 г. съдът е отхвърлил иска на К. И. Т., като е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за извършено от ответника противоправно деяние, в причинна връзка с което да е претърпял описаните неимуществени вреди. Решението е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител адв. Х. на 14.06.2021 г., като поради необжалването му е влязло в сила на 16.07.2021 г., а на 14.07.2021 г. препис от същото е бил връчен и лично на ищеца, който е внесъл депозита за експертиза в размер на 300 лв. с вносна бележка от същата дата.

Съгласно чл. 51 от ЗАдв. адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗАдв, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и следващите от ЗАдв., адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, като при упражняване на професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения, като при или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика. Отговорност на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗАдв, адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид установената по делото фактическа обстановка се доказва виновно неизпълнение от страна на адв. Х. и адв. К. на задълженията им да защитават правата и законните интереси на К. Т. по най-добрия начин в рамките на 4 производството по гр.д. № 19608/2020 г. по описа на СРС, 173 състав. Видно е, че искът е бил отхвърлен поради непроведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на твърдяното деликтно поведение на ответника, за установяване на което е било допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели по искането, направено от самия ищец в исковата молба. Ответниците в настоящия процес твърдят, че същите не са били доведени за разпит в открито съдебно заседание поради бездействието на самия ищец, който не се е явявал в откритите съдебни заседания и не им е оказал необходимото съдействие, но доказателства в това отношение не са събрани, напротив – според показанията на единствения разпитан по делото свидетел, бащата на ищеца И----- Т., синът му многократно е търсел по телефон назначените по делото адвокатки, но те не са отговаряли, като само два пъти е успял да се свърже с тях – първия път при назначаването на процесуалния представител и втори път, при който са го информирали, че дължи такса за експертиза. Свидетелят Т. допълва, че при втория разговор синът му е изявил желание да се яви на заседанието, но процесуалният представител му отговорил, че няма смисъл. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, доколкото, макар и да изхождат от заинтересован по делото свидетел, който се намира в близки родствени отношения с ищеца, те излагат последователно фактическата обстановка по случая, не са вътрешно противоречиви, нито се опровергават от други събрани по делото доказателства, като същевременно ответната страна не е провела насрещно доказване и не е реливирала каквито и да било доказателствени искания за оборване на тези показания. Следователно, видно е, че процесуалните представители на ищеца не са го осведомили своевременно за допуснатите от съда свидетели, като липсват данни това да е било разяснено от тях в телефонен разговор с доверителя им или да са му изпратили по Вайбър препис от определението по чл. 140 ГПК, в което съдът се е произнесъл по доказателствените искания. Нещо повече – адв. Х. и адв. К. не са разяснили на К. Т. процедурата по разпит на свидетелите, необходимостта да ги води в открито съдебно заседание, нито са се поинтересували за тяхната самоличност, за да могат да ги осигурят за разпит пред съда, а дори са заявили на ищеца, че не е необходимо да се явява лично на съдебното заседание.