Решение № 429 от 08.08.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Дупница, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510102594 по описа за 2024 година

А. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес: с. Крупник, ул. ***, общ. Симитли, обл.

Благоевград, е предявил срещу „ЕМАР ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: 206023883, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Св. Варвара“ № 11, обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.1 и т. 2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ, чл.224 от КТ и чл. 215, ал.1 от КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 24/28.08.2024г. работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил-дванадесет и над дванадесет тона“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лв., на осем часов работен ден, при петдневна работна седмица, като трудовият договор бил сключен за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя.

На 31.08.2024г. работодателят му предоставил ключове за товарен автомобил с peг. № ***, с който ищецът следвало да изпълнява трудовите си задължения. Работодателят му заявил, че около 13:30 часа на 31.08.2024 година следва да тръгне на курс към Република Гърция, град Атина, където да натовари автомобила.

Ищецът използвал собствената си карта за квалификация на водача за съответната категория (дигитална карта) в устройството в предоставения му товарен автомобил (дигитален тахограф) и започнал изпълнение на предварително зададения му маршрут от град Дупница към град Атина. На 31.08.2024 година късно вечерта пристигнал в Атина, където следвало камионът да бъде натоварен, а товарът да бъде доставен до град на територията на Унитарна Парламентарна Република Ирландия. Ищецът доставил товара на 07.09.2024 година. След пристигането си оставил товарния автомобил на посоченото в документа за превоз място.

По разпореждане на работодателя, след приключване на товаро-разтоварната дейност в Ирландия, ищецът следвало да управлява товарния автомобил до най-близкия ферибот и да продължи пътуването до Нидерландия. На 12.09.2024 година пристигнал на пристанище в Нидерландия, от където следвало да отиде до предварително посочения от работодателя му град, в който да натовари друг товар. На 13.09.2024 година товарът бил качен в камиона и следвало да го транспортира до Република Гърция, град Атина. На 15.09.2024 година ищецът пристигнал в автомобилния паркинг на работодателя му в град 1

Дупница, където, преди да бъде довършен курса от Нидерландия до Гърция, следвало да премине годишен технически преглед (ГТП) на управлявания товарен автомобил. Изчакал да бъде уведомен от управителя на ответното дружество кога камионът следва да премине ГТП, тъй като дружеството работело с конкретно дружество, предоставящо тази услуга.

На 16.09.2024 година, по нареждане на управителя на ответното дружество, ищецът управлявал товарния автомобил до предварително посочения от същия пункт за преминаване на ГТП, където не успял да премине технически преглед, защото при прегледа се установило, че ответното дружество не било заплатило дължимите местни данъци за моторното превозно средство. На 17.09.2024 година, отново по нареждане на управителя на ответното дружество, ищецът отишъл в друг посочен изрично от него пункт за ГТП, където управлявания от него автомобил и ремарке преминали ГТП.

След преминаване на ГТП ищецът следвало, по предписание на управителя на ответното дружество, да остави камиона в базата на дружеството-ответник в град Дупница, като му било указано да очаква обаждане за последващо пътуване, като управителят му заявил, че той ще закара товара до град Атина. Дни след това ищецът не получавал обаждане от управителя.

Между страните реално възникнали противоречия, когато ищецът поставил въпроса относно изплащането на „дневни“ и „квартирни пари“, които следвало да му бъдат изплатени за периода от 31.08.2024 година до 15.09.2024 година, както и изплащане па полагащото му се трудово възнаграждение.

Ищецът счита, че полагащите му се средства съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за командировъчни, включващи дневни, възлизат в размер на 45,00 евро на ден или по фиксинга на БНБ в тяхната левова равностойност 88,01 лева на ден, които следвало да му бъдат изплатени от работодателя след приключване на командироването. Или сумата за периода от 31.08.2024 година до 15.09.2024 година, възлиза на 1408,16 лева, представляващи средства за периода, в който ищецът е бил командирован извън страната и извън седалището на дружеството. За този период от време ищецът направил искане да му бъдат заплатени и квартирни пари по реда на посочената Наредба, както следва: за Гърцияедин ден в размер на 159 евро; за Ирландия-един ден в размер на 187 евро и за Нидерландия-за един ден в размер на 207 евро, или общата за квартирни пари е в общ размер на 555 евро или паричния им еквивалент по фиксинга на БНБ е в размер на 1085,47 лева. За тези обстоятелства на 16.05.2024 година ищецът предоставил на управителя на ответното дружество доклад за извършената работа, както и отчет за изразходваните пари (дневни и квартирни), заедно с другия шофьор, с който управлявали товарния автомобил.

При поставения от ищеца въпрос към управителя кога ще му бъдат изплатени тези суми и полагащата му се месечна заплата, получил отговор, че нищо няма да му бъде плащано, а трудовият му договор ще бъде прекратен. След тези думи ищецът направил справка, от която установил, че трудовият му договор с ответника е прекратен, считано от 04.10.2024 година.

Опитал се да се свърже е управителя на ответното дружество, за да го попита за тези негови действия, но той не отговорил на позвъняването. С оглед на това, че не получавал какъвто и да било отговор за това дали ще му бъдат заплатени дължимите се суми по трудовия договор и тези във връзка с изпълняване на служебните задължения, ищецът депозирал сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ град Благоевград, както и сигнал към „Изпълнителна агенция автомобилна администрация – град Благоевград“.

Предвид изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати следните суми: 1. сумата от 1135,80 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 31.08.2024 година до 04.10.2024 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата; 2. сумата от 2493,63 лева, представляваща обезщетение по чл. 215, ал.

1 от КТ за командироването му по чл. 121, ал. 1 от КТ, дневни и квартирни пари, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата и 3. сумата от 84,00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, съобразно продължителността на трудовия му договор, ведно със 2 законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 24/28.08.2024г. и прекратено със Заповед № 6/04.10.2024г., на основание чл.71, ал.1 от КТ на управител на ответното дружество, считано от 04.10.2024г.

Ответникът твърди, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение е начислено, но не му е изплатено, понеже той не е посочил банкова сметка. Не са му изплатени командировъчни, понеже не е представил доклад за свършената работа и финансов отчет с приложени разходнооправдателни документи, а освен това извършил курса със забавяне от 5 работни дни. Твърди, че след завършване на курса ищецът оставил камиона през нощта на 16.09.2024г. в гаража на фирмата и повече не се явил на работа. Оспорва, също така, че ищецът е минал ГТП на товарния автомобил, а това било направено лично от управителя на ответното дружество. Ищецът не споменава, че на 03.09.2024 г. му е даден служебен аванс сума в размер на 50 (петдесет) евро и 50 (петдесет) паунда, за което има издаден разходен касов ордер № 383 от 03.09.2024 г. ответникът оспорва и твърдението, че ищецът е започнал работа на 31.08.2024г., като твърди, че не му е възлагал такъв курс, няма издадена заповед за командировка. Ищецът своеволно тръгнал, заедно с баща си, на когото бил възложен курс за Гърция. Управителят на фирмата, след като установил забавянето на курса България – Ирландия България, който е следвало да завърши на 11.09.2024г., видял от системата за проследяване на товарния автомобил, че бащата Д. Ш. е взел сина си на курс за Република Гърция. Обадил му се е и го попитал защо е тръгнал на курс, който не му е възложен, а А.

Ш. казал, че така е преценил и така е решил.

Така възникнал конфликт между двамата, с оглед абсолютно безотговорното поведение на ищеца. Ищецът върнал МПС с рег. № ***, марка „***“, без да го предаде на никой, с щети по него, причинени умишлено. Оставил го в гаража, където паркират МПСтата в 00:57 часа на 16.05.2024 г. Не се е обадил на никой. На другият ден, когато управителят видял, че камионът е паркиран, веднага се е опитал да се свърже с Ш., но същият не си вдигнал телефона. Веднага бил извършен оглед на камиона и били констатирани следните щети: счупено долно легло, счупен подлакътник, счупена решетка на въздуховод, прегоряла масичка за хранене. Също е липсвал малък талон на МПС.

Нанесените щети са на стойност 3117,32 лева, за които има издадена фактура. На ищеца били поискани писмени обяснения с писмо изх.№ 03/19.09.2024г., които му били изпратени по куриерска фирма до адрес, но той пренасочил пратката до офис и съответно не я получавал. Куриерската фирма върнала пратката на подателя като непотърсена.

На ищеца е начислено трудово възнаграждение за месец септември 2024г. в размер на 457,26 за периода от 02.09.2024г. до 17.09.2024г., но не е изплатено, тъй като същият не е представил банкова сметка, на която да бъде платено. ищецът не се е явявал на работа от 18.09.2024г. и не е полагал труд. За съответния период ищецът има право на един ден платен годишен отпуск в размер на 44,20 лв.

На ищеца не са заплатени суми за командировъчни разходи, тъй като след завършване на курса, за който е нает, не е представил доклад за извършената работа и финансов отчет с приложени разходооправдателни документи в десетдневен срок.

От своя страна, ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 203, ал.2, вр. с чл.45 от ЗЗД, обективиран в отговора на исковата молба.

Твърди, че А. Ш. е причинил вреди на дружеството, които се изразяват в нанесени щети по МПС с peг. № ***, марка „***", модел „***“, а именно: счупено долно легло, счупен подлакътник, счупена решетка на въздуховод, прогоряла масичка за хранене. Нанесените щети са сума в размер на 3117,32 лева, за което има издадена фактура. Щетите са в резултат от неправомерното поведение на ищеца (ответникът по насрещния иск), поради което ищецът по насрещния иск моли съда да го осъди да му заплати обезщетение в размер на 3117.32 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск10.01.2025г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск 3

(ищецът по първоначалния иск А. Ш.), с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва всички твърденията на ищеца по насрещния иск във връзка с причинени вреди на управляваното МПС, излага пространни оспорвания на изложените в отговора на исковата молба обстоятелства във връзка с първоначалния иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото трудов договор № 24/28.08.2024г., че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил-дванадесет и над дванадесет тона“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лв., на осем часов работен ден, при петдневна работна седмица, като трудовият договор бил сключен за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6/04.10.2024г., на основание чл.71, ал.1 от КТ на управител на ответното дружество, считано от 04.10.2024г.