Разпореждане № 7330 от 19.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7330 гр. София, 19.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100102818 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. И. Х. и В. В. Х., с която са предявени срещу С. Д. С. и Д. Д. С. искове по реда на чл.211 и 212 ГПК – с насрещна искова молба по гр.д. №10703/2022 г., както следва: 1). иск с посочено от ответниците правно основание чл.109 ЗС, с който да се приеме за установено, че Е. и В. Х.и, са собственици на апартамент № 48, с кадастрален идентификатор № *** и да бъдат осъдени С. Д.

С. и Д. Д. С. да предадат собствеността на процесния имот и 2). Иск с правно основание чл.59 ЗЗД да бъдат осъдени С. Д. С. и Д. Д. С. да заплатят сумата от 85 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 12.10.2007 г. - 12.10.2022 г. и 3). инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 35 ЗЖСК, с който да бъде установено по отношение на С. Д. С. и Д. Д. С., че Е. Х. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 48, с кадастрален идентификатор № *** по силата на чл.35 ЗЖСК – на основание членствено правоотношение в ЖСК „Български художник“ и след извършено разпределение на имотите в жилищна сграда, изградена от ЖСК „Български художник“ и съставен по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт въз основа на влязло в сила решение по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК. Исковете не са приети за съвместно разглеждане по реда на чл.211 и 212 ГПК по гр.д.

№10703/2022 г. и са докладвани за образуване на отделно производство.

Съдът приема, че предявените искове са недопустими.

При служебна проверка по гр.д. №8219/2009 г. на СГС, 17 състав, съдът констатира, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от 1 ищците Е. И. Х. и В. В. Х. срещу ответниците С. Д. С. и Д. Д. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот апартамент № 48, с кадастрален идентификатор № *** и с това със сила на пресъдено нещо е отречена принадлежността на правото на собственост на ответниците на заявеното от тях правно основание – чл.35 ЗЖСК.

Първият иск, съобразно изложените фактически твърдения и формулирания петитум следва да се квалифицира като ревандикационен иск по чл.108 ЗС, вр. чл.35 ЗЖСК. Този иск е недопустим на основание чл.299 ГПК – поради формирана сила на пресъдено нещо между страните по гр.д.

№8219/2009 г. на СГС, 17 състав. В посоченото съдебно производство иск със същия предмет е отхвърлен с влязло в сила решение, с което е формирана сила на пресъдено нещо, че ищците не са носители на правото на собственост върху процесния имот на посоченото придобивно основание – чл.35 ЗЖСК.

Ищците не се позовават на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело. След като с окончателен съдебен акт е отречена принадлежността на правото на собственост на ищците на заявеното придобивно основание, въпросът не може да се пререшава.

Вторият иск не отговаря на процесуалната предпоставка за наличие на правен интерес. Искът по чл.59 ЗЗД е облигационен иск за вземане, възникнало поради неоснователно разместване на имуществени блага.

Ищците се позовават на вече отреченото си право на собственост върху процесния имот и претендират обезщетение за лишаване от ползване.

Допустимостта на исковото производство се обуславя от правен интерес, който трябва да е конкретен, а не абстрактен – само тогава исковото производство дава на ищеца защита на признати от правото негови права или законни интереси. В случая ищците обосновават възникване на претендираното вземане с право на собственост върху процесния имот, което право е отречено с влязъл в сила акт, постановен в предходно гражданско дело между същите страни. Ето защо твърдението за притежаване на правото на собственост не може да бъде установявано в рамките на настоящото производство, тъй като съдът е длъжен да съобрази на основание чл.299 ГПК формираната сила на пресъдено нещо между страните. По изложените съображения съдът приема, че за ищците не е налице правен интерес от предявения иск, доколкото същият се основава на претендирано право на собственост, отречено с влязъл в сила акт.

2

Третият иск е установителен иск за собственост, с който да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът Е. Х. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 48, с кадастрален идентификатор № *** по силата на чл.35 ЗЖСК – на основание членствено правоотношение в ЖСК „Български художник“ и след извършено разпределение на имотите в жилищна сграда, изградена от ЖСК „Български художник“ и съставен по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК нотариален акт въз основа на влязло в сила решение по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК. Искът е недопустим по изложените по-горе (относно първия иск) съображения: принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на посоченото от ответника придобивно основание е отречено с влязло в сила решение и въпросът за това не може да бъде пререшаван.

По така изложените мотиви съдът приема, че исковете, предявени в настоящото производство, се явяват недопустими и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №2818/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се изготви служебно и приложи по делото препис от влязлото в сила решение при инстанционния контрол на гр.д. №8219/2009 г. на СГС, 17 състав, в това число всички постановени от съдебните инстанции решения.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3