Определение № 1977 от 06.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500877 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 22281/09.05.2025 г., подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез Нели Пенчева Атанасова – юрисконсулт, против Разпореждане № 4976/29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2375/2025 г. по описа на Р айонен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. Х. Г. от гр. Бургас за заплащане на сумата 1 500 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № L316096/16.02.2023г., сключен по реда на ЗПФУР с “ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на заявителя с Приложение № 1/23.08.2024г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, ведно със законната лихва считано от 31.03.2025г. до окончателното плащане; сумата 68.24 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2023г. до 15.02.2025г. и сумата 304.58 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2023г. до 30.03.2025г., както и за деловодни разноски.

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно районният съд е отхвърлил депозираното заявление. Посочва и цитира практика на съдилища в Република България относно съдържанието на заявлението и задължителните факти и обстоятелства, които следва да посочи кредиторът.

Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени Разпореждане №

4976/29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2375/2025 г. по описа на Р айонен съд – Бургас и да се произнесе по същество.

Окръжен съд – Бургас намира подадената частна жалба за допустима.

1

Същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК , подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 2375/2025 г. по описа на Р айонен съд – Бургас е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против длъжника Т. Х. Г. от гр. Бургас за заплащане на сумата 1 500 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № L316096/16.02.2023г., сключен по реда на ЗПФУР с “ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на заявителя с Приложение № 1/23.08.2024г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, ведно със законната лихва считано от 31.03.2025 г. до окончателното плащане; сумата 68.24 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 15.02.2025 г. и сумата 304.58 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2023 г. до 30.03.2025 г., както и за деловодни разноски.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане № 4101 от 04.04.2025 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности, подробно посочени в разпореждането, а именно: да посочи какви плащания е извършил длъжникът по процесния договор за потребителски кредит и за погасяването на кои негови задължения са отнесени същите – по пера, като му е указано също, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде отхвърлено.

В срока указан от съда, заявителят е депозирал молба вх.№ 16487 от 11.04.2025 г., с която излага, че не следва да представя изисканата от съда информация, тъй като въпросът за извършените плащания е от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство.

С Разпореждане № 4472 от 15.04.2025 г. е даден нов тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности, указани с разпореждането от 04.04.2025 г., като е дадена отново възможност заявителят да обоснове размерите на претендираните суми, да изложи ясно обстоятелствата, на които се основават вземанията му, включително и за извършените плащания от длъжника.

2

С Молба с вх.№ 18314 от 25.04.2025 г. заявителят, не е отстранил констатираните от съда нередовности, като за неизпълнение на повторно дадените от съда указания е изложил идентични мотиви на тези посочени в молбата си от 11.04.2025 г.

С атакуваното разпореждане, на основания чл. 411, ал. 2, т. 1, ГПК, съдът е отхвърлил заявлението подаденото от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт, против длъжника Т.

Х. Г. от гр. Бургас за заплащане на сумата 1 500 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № L316096/16.02.2023г., сключен по реда на ЗПФУР с “ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на заявителя с Приложение № 1/23.08.2024г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, ведно със законната лихва считано от 31.03.2025г. до окончателното плащане; сумата 68.24 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2023г. до 15.02.2025г. и сумата 304.58 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2023г. до 30.03.2025г., както и за деловодни разноски.

Окръжен съд – Бургас, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне съображенията на първоинстанционния съд.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, не променят дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 о т ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и посоченото от районния съд, а именно: заявителят да обоснове размерите на претендираните суми, да изложи ясно обстоятелствата, на които се основават вземанията му, 3 включително и за извършените плащания от длъжника.

Върховният касационен съд се е произнесъл поредица определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане (определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., и др.).

В допълнение следва да се отбележи, че константната практика на Съда на ЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител- заповедно, исково, дори изпълнително, като съдът е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (решения по дело С-240/98- С-244/98, т. 27, т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т.

44-т. 46).

Предвид практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98) съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите.

Поисканите уточнения на посочените от първоинстанционния съд обстоятелства са били от съществено значение във връзка с необходимостта от извършване на служебна проверка за действителността на договора за потребителски кредит и отделните негови клаузи, така и за надлежното реализиране на правото на защита от страна на длъжника, с оглед възможността му да направи преценка досежно кои и за каква част от претендираните вземания евентуално да възрази. Като не е изпълнил дадените от съда указания за предоставяне на информация за 4 извършените по договора за кредит погашения, заявителят е поставил съда в невъзможност да упражни законовите си правомощия по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Предвид горното разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4976/29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2375/2025 г. по описа на Р айонен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5