Решение № 10521 от 24.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10521

Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180701924 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на М. Н. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Решение №ППН-01-858/2024 от 28.07.2025г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация е обявена жалба с № ППН-01-858/23.08.2024г., подадена от М. Н. Б. срещу „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД, за очевидно неоснователна и е оставена без разглеждане.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗЛД и се иска отмяната му. На основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 80 от ГПК и Наредба 01 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се претендират съдебни разноски в размер на 400лв. Посочва, че сумата представлява положен личен труд при самостоятелна защита без адвокат по аналогия с минималния размер на адвокатското възнаграждение за административно дело.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител с писмени бележки, оспорва жалбата, намира я за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

Комисията за защита на личните данни е провела заседание на 05.06.2025г. и в хода на административното производство е разгледала жалбата на М. Н. Б. с № ППН-01-858/23.08.2024г.

Въз основа на така проведеното административно производство, КЗЛД е издала Решение №ППН-01-858/2024 от 28.07.2025г., с което на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация е обявила жалба с № ППН-01-858/23.08.2024г., подадена от М. Н. Б. срещу „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД, за очевидно неоснователна и е оставила същата без разглеждане.

Решението е връчено чрез системата за сигурно електронно връчване и в срок е депозирана жалбата чрез ССЕВ/л. 62 по делото/.срещу подпис на пълномощника на жалбоподателя на 22.03.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на 25.03.2024 г.

При това положение жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно правомощията си по чл. 146 АПК Съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т. 1), в съответната форма (т. 2), допуснато ли е съществено нарушение на административнопроизводствени правила при издаването му (т. 3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т. 4) и несъответствие с целта на закона (т. 5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл. 146 АПК.

Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл. 142, ал. 1 АПК).

В изпълнение на правомощията си Съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, КЗЛД изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 57, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС)2016/679 е посочено, че без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. В чл. 55 от Регламент (ЕС) 2016/679 е посочено, че всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с регламента, на територията на своята собствена държава членка. На територията на Република България, надзорен орган по защита на личните данни е КЗЛД, която разполага с определена оперативна самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от правомощията по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС)2016/679 да упражни. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 05.06.2025 г. заседание на КЗЛД са присъствали председателя и четирима от членовете на комисията, като решението е прието с мнозинство и с нито един глас-против. Приет по делото е Протокол №34 от 05.06.2025г. на Комисия за защита на личните данни за проведено заседание.

При това положение оспореният акт е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. В решението са обсъдени всички фактически установявания, в това число и събраните в хода на производството доказателства, наведените от страните съображения, както и правната регламентация на спорните обществени отношения.

Противно на становището на жалбоподателя съдът намира, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на участниците в производството. На страните са връчвани своевременно преписи от депозираните в хода на производството книжа и доказателства, като им е осигурена възможност да изразят становище по тях. Административното производство е проведено в съответствие със специалните разпоредби на ЗЗЛД, както и с чл. 34 и следващите от АПК и принципите - истинност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност по смисъла на чл. 7, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Ето защо, съдът намира възражението в жалбата за допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения за неоснователно.

Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното решение обхваща преценката, дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в решението правно основание за издаването му.

Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД, когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане.

Според разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба казва, че "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, ал. 2 от Регламента, обработване на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В настоящия случай, от доказателствената съвкупност на делото не се установява твърдяното в жалбата до КЗЛД разпространение на лични данни на жалбоподателя, който е отправил към длъжностното лице на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - адв. Р. Й. заявление за изтриване на лични данни с дата 14.08.2024 г., получил е отговор в официална комуникация на дата 20.08.2024 г. В отговора Б. е бил информиран, че дружеството няма да спре да обработва личните му данни, въпреки изричното му възражение.

Б. посочва още, че служители на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД компанията са го търсили на телефонния му номер, а при невъзможност да се свържат с него, са търсели негови близки - познати и приятели, с цел да му предадат да се свърже с тях. Още, че дружеството е изпращало писма и покани на адреса му.

Правилно е прието от решаващия орган, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е задължено лице по чл. 4 от ЗМИП. В неговите правомощия е да идентифицира всички свои клиенти и да разполага с техните лични данни през цялото време на правоотношението и след прекратяването му за посочените в законодателството срокове.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМИП лицата по чл. 4 съхраняват за срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 9.

Нормите на чл.67, ал.2 и ал.3 от Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ определят и от кога започват да текат сроковете за съхранение, а те са: В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в случаите на встъпване в кореспондентски отношения, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на прекратяването на отношенията; в случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 5 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от датата на тяхното извършване.

Съгласно нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера е законосъобразно, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламента: а)субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г)обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е)обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.