Определение № 701 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Варна, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 503/08.01.2025 г. от О. В. П., чрез адв. К. А., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1419/17.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2252/2024 г. по описа на ВОС. В молбата се излага становище за недължимост на присъдените в полза на въззивника разноски, доколкото не е отправено искане за присъждане на такива. Отправено е и искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна, съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Г. К. Г. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на Г. Красимиров Г. против Решение № 2076 от 05.06.2024 г., постановено по гр. дело № 20233110103645 на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която Г. е осъден да заплаща в полза на детето М. Г. Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител О. В. П., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /23.03.2023 г./ до 01.01.2024 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание чл. 127, ал. 2 във връзка чл. 143 от СК; както и в частта, с която Г. е осъден да заплати в полза на детето М. Г. Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител О. В. П., сумата от 509,68 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.02.2023 г. до 23.03.2023 г., на основание чл. 149 от СК.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1419/17.12.2024 г., с което е отменил Решение № 2076 от 05.06.2024 г., постановено по гр. дело № 20233110103645 на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която е осъден Г. К. Г. да заплати в полза на детето М. Г.

Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител О. В. П., сумата за разликата над 409,68 лева до 509,68 лева, представляваща издръжка за минало време за 1 периода от 01.02.2023 г. до 23.03.2023 г., на основание чл. 149 от СК, и вместо него е отхвърлил иска на О. В. П., като майка и законен представител на детето М. Г. Г. с ЕГН **********, с правно основание чл. 149 от СК за осъждането на Г. К. Г. за заплащане в полза на детето на издръжка за разликата над 409,68 лева до 509,68 лева за периода от 01.02.2023 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба /23.03.2023 г./ до окончателното й заплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част по иска с правно основание чл. 149 от СК за сумата от 409,68 лева, както и по иска с правно основание чл. 143 от СК.

По отношение на искането за присъждане на разноски в полза на молителката, съдът намира молбата за основателна, доколкото ВОС е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на О. В. П. с подадения отговор на въззивната жалба и в последното открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2024 г. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За доказване реалното извършване на разноските страната е представила договор за правна защита и съдействие от 20.09.2024 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Настоящият състав приема за основателно направеното от процесуалния представител на въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от О. В. П. адвокатско възнаграждение, съобразно характера на производството, фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия.

Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 500 лева, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата по чл. 248 от ГПК в тази част е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на О. В. П. в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за основателно и възражението на молителката за недължимост на разноски в полза на въззивника Г. Г., доколкото нито във въззивната жалба, нито в последното открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2024 г. е отправено искане за присъждане на такива. Основната предпоставка за присъждане на разноски в полза на дадена страна по делото е заявеното от нея искане в тази насока. Този извод произтича пряко и от разпоредбата на чл. 81 от ГПК - във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Страната не е представила и списък по чл. 80 от ГПК. Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съда в съответната инстанция, чрез посочване на вида и размера на разноските. Следователно представянето на списък с разноските представлява един от възможните начини за заявяване на искането за разноски.

По изложените съображения молбата на О. В. П. за изменение в частта за разноските на Решение № 1419/17.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2252/2024 г. по описа на ВОС и в тази част е основателна. Решението следва да бъде изменено в частта за разноските посредством отмяната на осъдителния диспозитив за разноски в полза на Г. К. Г..

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1419/17.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2252/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Г. К. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. *******, вх. В, ап. 6 , ДА ЗАПЛАТИ на О. В. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. ******* , сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ Решение № 1419/17.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2252/2024 г. по описа на ВОС в частта, с която О. В. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул.

*******, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. *******, вх. В, ап. 6, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща платено от него адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.

248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3