Решение № 438 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. С., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 854 от 21.02.2023г., постановено по гр.дело № 2845/2022г. по описа на СГС, І-во ГО., 1 8-ти състав, допълнено със съдебно решение № 1531 от 27.03.2023г. на същия състав, е осъдено дружеството ЗАД “АРМЕЕЦ[“ АД да заплати на Р. Д. М. сумата от 80 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания) в резултат на ПТП, настъпило на 20.11.2021г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.12.2021год. до окончателното й изплащане като искът за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. , както и на законна лихва върху присъдената главница за периода от 20.11.2020г. до 16.12.2021г.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Д. М., с която се обжалва съдебно решение № 854 от 21.02.2023г., постановено по гр.дело № 2845/2022г. по описа на СГС, І-во ГО., 18-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв. , както и в частта за разноските.

1

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен с разп. на чл.52 от ЗЗД, както и с трайната практика на ВКС, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания от ищеца, характера и вида на уврежданията, вкл. преживените и предстоящите операции за отстраняване на поставени синтези.

Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е съобразил правилно общественоикономическите условия в страната към датата на ПТП и размера на застрахователните лимити.

Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е съобразил трайната съдебна практика.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 120 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 854 от 21.02.2023г., постановено по гр.дело № 2845/2022г. по описа на СГС, І-во ГО., 1 8-ти състав, в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 120 000 лв. ведно със следващата се законова лихва от 17.12.2021г. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна ЗАД “АРМЕЕЦ“АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба в законоустановения срок. Оспорва жалбата.

Моли, съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдебно решение № 1531 от 27.03.2023г. , постановено по гр.дело № 2845/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 1 8-ти състав, с което е допълнено съдебно решение № 854 от 21.02.2023г., на същия състав, не е обжалвано и е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява, така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие, КП за ПТП, както и от доказателствата, съдържащи се в приложеното и прието копие на ДП № 11385/2021г. по описа на СДВР, че К. Н. Б., при управление на лек автомобил марка “Ауди Q7“ с ДК № ******** е причинила на 20.11.2021год. в гр.С., на „Околовръстен път“ преди пътен възел с бул. „България“ ПТП, като е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е причинила на Р. Д. М. следните телесни увреждания: диафизарна открита фрактура на лявата голямопищялна кост и фрактура на главата на лявата малкопищялрна кост, фрактура на външния кондил на дясната голямопищялна кост и фрактура на малкия пищял в средната му част, фрактура на вътрешния десен глезен, контузна рана на лявата челна област и рана на левия очен клепач, ръзкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, изклъчване на дясната акромиоклавикуларна става.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, а същото се установява и от справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП, с ответното дружеството е била сключена задължителна застраховка по риска

„гражданска отговорност“ за водача на лекия автомобил “Ауди Q7“ с ДК № ********.

В първоинстанционното производство са допуснати и приети САТЕ и СМЕ, чиито заключения и настоящият съдебен състав изцяло кредитира като безпристрастно и компетентно дадени. Същите не са оспорени от страните.

В първоинстанционното производство са допуснати и разпитани един свидетел за търпените от ищеца болки и страдания: свид. Й. И. Й., син на ищеца и един свидетел за механизма неа ПТП: свид. К. Н. Б., виновният водач. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно 3 решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Р. Д. М. е

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

4

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От посочените по-горе доказателства, вкл. и от заключението на САТЕ, се установява вината на

К. Б., за причиняване по непредпазливост на посочените увреди на въззивника-ищец Р. М. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППДвП.

ЗДвП

От заключението на СМЕ, се установяват по категоричен начин, че получените травми от ищеца са в пряко –причинно следстевна връзка с претърпяното ПТП.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

По размера на иска: Съдът намира, че иска по чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД е основателен и доказан до размера от 80 000 лв., предвид доказателствата, събрани в първоинстанционното производство и съобразени от съда по-горе.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на СМЕ, което заключение правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчел конкретни факти и обстоятелства, е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, а така също е съобразена и актуалната съдебна практика и правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.

5

Ищецът е получил фрактури и на двата крака и изкълчване на едната раменна става, което е наложило оперирането и на двете подбедрици в един оперативен сеанс. Проведено е било общо болнично лечение за 1 2 дни.

Ищецът е получил и разкъсно-контузна рана на лявата челна област и рана на левия очен клепач.

Общо възстановителният период за ищеца е бил около 6 месеца, като за част от фрактурите са този период е бил 4 месеца, а за възстановяване на изкълчената дясна става са били необходими около 2 месеца. През целия период ищецът е изпитвал болки и страдания, като в началото на период са техния интензитет е бил силен.

На 18.03.2022г. е била проведена последваща операция за отстраняване на метални остеосинтеси и пирон, поставени краката на ищеца. На 22.05.2022г. е била проведена планова операция на повторно изкълчена дясна раменна става на ищеца

Към датата на изготвяне на СМЕ здравето на ищеца е възстановено, движи се самостоятелно,без помощни средства, счупените кости на лявата подбедрица са зараснали окончателно, движенията на лявата коленна става са възстановени в норма при екстензия с 10 градуса дефицит, счупените кости на дясната подбедрица са зараснали окончателно, дясната раменна става е възстановена с движения в пълен обем. Ищецът изпитва затруднение при клякане, слизане по стълби, не може да се движи бързо, изпитва болки и при преумора, има останали няколко големи загрозяващи белега, предстои му последваща операция, за отстраняване на остеозинтези.

Предвид физиологично здраве на ищеца, установено при прегледа от вещото лице и възрастта на същия се очаква пълно възстановяване, без негативни последици.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при определяне размера на обезщетението правилно и законосъборзано е приложена разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.

Настоящият съдебен състав изцяло съобразява посочената във въззивната жалба съдебна практика, но намира че между същата и първоинстанционното решение няма противоречие, предвид приетата за доказана по-горе конкретна фактическа обстановка.

6

Определената сума от 80 000лв. репарира в относително пълен обем преживените от ищеца болки, страдания и неудобства и същата не може да бъде увеличена, вкл. и предвид обстоятелството, че тя не следва губи своя обезщетителен характер.

Наведеното от жалбоподателя възражение за допусната незаконосъобразност от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението поради несъобразяване на размера на лимитите на застрахователните суми, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно и недоказано. Действително, в обжалваното решение не са изложени мотиви в тази насока, но това обстоятелство не е основание за отмяна на решението, когато размерът на определеното обезщетение отговаря на обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП.