Решение № 159 от 25.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20241800100342 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално А. Г. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни искове за плащане на следните суми: сумата 58000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – негативни психически и емоционални изживявания, додели до унижаване на честта и достойнството му и до накърняване на авторитета му в обществото, претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, както и болки и страдания, претърпени от нанесен му по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане; сумата от 2170 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - платен адвокатски хонорар по водено срещу него наказателно производство в размер на 2000 лв., претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, както и разходи за медицински изследвания в размер на 170 лв., претърпени в резултат на нанесен му по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, 1 ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане. След дадени /с протоколно определение от 07.11.2024 г./ от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба с уточняващи молби от 14.11.2024 г. и 14.01.2025 г. ищецът е уточнил, че се отказва от главните искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28000 лв. и имуществени вреди в размер на 170 лв., претърпени в резултат на нанесен му по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, както и от акцесорните искове за обезщетение за забава върху сумите на тези главни искове. В съответствие с волята на ищеца с протоколно определение от 13.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото в частта по исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер на 170 лв., претърпени в резултат на нанесен на ищеца по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, но в частта досежно исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесен на ищеца по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава, поради грешка съдът е прекратил производството по делото до размера от 25000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, вместо за пълния размер от 28000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, за които ищецът се е отказал от претенциите си. Поради така допуснатата от съда грешка към момента производството по делото е висящо частично по исковете за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесен на ищеца по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава, а именно в частта за сумата от 3000 лв. /разликата над сумата от 25000 лв., за която производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 07.11.2024 г., до сумата от 28000 лв., представляваща пълния размер на иска, от който ищецът се е отказал/, ведно с обезщетение за забава досежно тази сума, съответно тази грешка на съда следва да бъде отстранена, като с настоящото решение се прекрати производството по делото и в горепосочената част. Отново поради грешка на съда в доклада по делото, изготвен след прекратителното в съответната част определение и отразен в протокола от проведеното на 13.02.2025 г. о. с. з. по делото, претендираната сума на неимуществените вреди, претърпени в резултат на повдигането срещу ищеца на обвинение в извършване на 2 престъпление, за което впоследствие е оправдан, погрешно е посочена като 58000 лв. /какъвто е бил общият предявен размер на иска за неимуществени вреди преди отстраняване на нередовностите на исковата молба и отказа от исковете досежно претърпените вреди от нанесения на ищеца при ареста му побой и съответно частично прекратяване на производството/, а претендираната сума на имуществените вреди, претърпени в резултат на повдигането срещу ищеца на обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, неясно е посочена като 2170/2000 лв. Така допуснатата грешка в доклада обаче не променя волята на ищеца, надлежно отразена в двете негови уточняващи молби и именно тази воля съдът следва да има предвид при настоящото си произнасяне. Съответно предмет на произнасяне по същество с настоящото решение са предявените от ищеца искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв., претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане и искове за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди следното: Срещу ищеца било образувано наказателно производство от РП – Ихтиман за извършено на 18.12.2015 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като в РС – Ихтиман бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на съда. На 19.04.2019 г. по делото била постановена оправдателна присъда № 46, а с решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. № 10/2020 г. Софийски окръжен съд потвърдил присъдата, с което същата влязла в сила на 18.06.2020 г. Наказателното производство продължило пет години, през който период ищецът чувствал неудобство и потиснатост, притеснения от това, че околните обсъждали положението му на обвиняем и подсъдим, загубил доверието на близките си и били накърнени честта и достойнството му. Повдигнатото срещу него обвинение довело до стрес, а авторитетът му в 3 обществото бил сериозно накърнен. Вследствие повдигнатото му обвинение ищецът променил поведението си към околните, станал необщителен и затворен в себе си, ограничавайки контактите дори с най-близките си до минимум. Търпял негативни емоции, свързани със страх и безпокойство, воденото срещу него наказателно производство засегнало репутацията му, довело и до проблеми в работата му и било предпоставка за уволнението му.

Действията на наблюдаващия наказателното производство прокурор от РП Ихтиман били тенденциозни и насочени единствено в посока на търсене на доказателства за извършване от ищеца на деянията, за които му било повдигнато обвинението, като била възпрепятствана неговата защита по делото и възможността му да ангажира доказателства в своя полза. С оглед гореизложеното се предявяват настоящите искове.

Главните искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, акцесорните искове са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за тяхната неоснователност, навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на всички елементи на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на държавата за твърдените като търпени от ищеца вреди. Твърди, че по време на наказателното производство ищецът не е бил задържан и ограничаван в придвижването си, не е бил лишаван от възможността да упражнява професията си, които факти следва да бъдат отчетени. Навежда правно твърдение, че за продължителността на производството в съдебната фаза на процеса не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като в тази фаза други правни субекти са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото, а прокуратурата не е ставала причина за отлагане на делото, както и за разглеждането му от въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Изискан е от ОС – София и приложен по настоящото дело заверен препис от цялото наказателно производство, водено срещу А. Г. М. /н .о. х. д.

№ 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман/. От него се установява изложената в исковата молба хронология относно развитието на наказателното производство, а именно:

4

С постановление за привличане на обвиняем от 14.03.2016 г. А. Г. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В РС – Ихтиман е внесен обвинителен акт по пр. пр. № 1848/2015 г. по описа на РП - Ихтиман, ДП № 283/2015 г. по описа на РУ на МВР - К., с който А. Г. М. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 НК, като по образуваното н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман е постановена присъда № 46/19.04.2019 г., с която А. Г. М. е признат за невинен по повдигнатото обвинение.

С решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. № 10/2020 г. по описа на ОС – София /неподлежащо на обжалване/ е потвърдена присъда № 46/19.04.2019 г. по н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното: Свид. К. установява, че двамата с М. са били обвиняеми и впоследствие подсъдими в наказателното производство, като същото се отразило зле на М., защото след случилото се никой не искал да разговаря с него, вкл. приятели, говорело се че е крадец и престъпник, не искали да се виждат с него и за по кафе, а самият М. не излизал, защото постоянно се говорело за случилото се. Установява още, че искали да уволнят М. заради случая и той се притеснявал от това. След случилото се М. се променил, станал затворен и животът му се обърнал на 180 градуса. Освен това М. се страхувал да не бъде осъден, постоянно се притеснявал за това, а никога преди това не бил имал спречквания с полиция. Преди случилото се М. се ползвал с добро име на работен и кротък човек, който не се е карал с никого. Свид.

Александър М. установява, че след случилото се колегите на ищеца започнали да шушукат и да обсъждат, че М. бил откраднал нещо и можело да го уволнят.

М. започнал да се затваря и не бил в добро състояние. Притеснявал се как ще се справи, ако го уволнят. В селото, където ищецът и свидетелят живеят, хората започнали да говорят за случая. М. се страхувал и да не бъде осъден.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е частично основателен – до размера от 6000 лв., до който следва 5 да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността в случая е обективна.

В конкретния случай ищецът е окончателно оправдан с влязло в сила на 18.06.2020 г. решение на ОС – София по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, при което е налице основната предпоставка от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в причинна връзка с неоснователното обвинение срещу него.