Решение № 305 от 02.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600424 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260001 от 09.02.2022 г. постановена по НОХД № 644/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, наказателно отделение, подсъдимият Д. М. Г., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, е признат за виновен в това, че на 22.08.2019 година, по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. Т., ЕГН **********, настъпила на 22.08.2019 г. в УМБАЛ „Св.Анна“ АД, гр.София, вследствие на умишлено нанесена му на 17.08.2019 г. в гр.Дупница, пред хранителен магазин, находящ се на ул. „Венелин“ № 155, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.,1 пр.1, във връзка с чл.128, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.чл.36, 37 и 54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК, от определения срок на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. М. Г. е бил задържан, считано от 18 до 21.08.2019 година.

С присъдата, подсъдимият Г. е осъден да заплати на Д. Г. Т. от гр.Дупница, ЕГН **********, сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него 1 неимуществени вреди, като разликата до пълния размер на предявения от Т. граждански иск от 300 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

В тежест на подсъдимия Д. М. Г. са възложени и сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 1629.16 лева, както и държавни такси, в общ размер на 805 лева, от които 800 лева държавна такса върху уважения граждански иск и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл и по въпроса с веществените доказателства, като се е разпоредил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Недоволен от присъдата, подсъдимият Д. М. Г., чрез защитника си, в срока по чл.319, ал.1 от НПК е оспорил пред въззиваната инстанция изцяло нейната законосъобразност и правилност.

В депозираното допълнение към въззивната жалба, защитникът твърди, че неправилността и незаконосъобразността на присъдата е следствие от несъобразяването на съда със събраните по делото доказателства. В подкрепа на твърдението си, защитникът дословно е възпроизвел приетата за безспорно установена от Кюстендилски окръжен съд фактическа обстановка, включително и коментара на вещите лица, изготвили съдебните експертизи и обръща внимание, че съдът изцяло игнорирал заявеното от подсъдимия, че бил нанесъл на пострадалия удар с бос крак, но в областта на таза, а съдът бил приел, че ударът е нанесен в областта на главата.

Съдът не коментирал и заявеното от свидетелката С. К., че по-високото момче /св. Г.

К./ е нанесъл силните удари на пострадалия. Съдът не приел за достоверни и показанията на тази свидетелка, за това, че първият удар, от който пострадалият паднал на земята, бил нанесен от свидетелката М.. Това обстоятелство се подкрепяло както от показанията на свидетеля Д. Д., така и от безспорно доказаните близки отношения на свидетелката М. с останалите очевидци на случилото се /обаждала им се по телефона, за да ги пита дали не знаят нещо за изгубения от нея мобилен телефон/, които, според защитника, в този момент не са се намирали случайно, в непосредствена близост до магазина на ул. „Венелин" № 155 в гр. Дупница.

Според защитника, фактите, че свидетелите М. и К. са живеели на съпружески начала; че М. била бременна по това време; че тя и останалите очевидци на случилото се са били в близки отношения, навеждали на вероятността с показанията си, „очевидците“, както и М., и К. да изкривят възприятията си до степен, която да ги предпази от наказателно преследване.

Поради изложените съображения, защитникът основава и твърдението си, че постановената от Кюстендилския окръжен съд присъда е неправилна, защото съдебният извод, че подсъдимият Д. Г. умишлено е причинил тежка телесна повреда на пострадалия Т., довела до летален изход, бил обоснован въз основа на неправилно възприета фактическата обстановка, вследствие на неправилно кредитиране на определени свидетелски показания и отхвърлянето на други, които били от съществено значение за изхода на делото.

2

В заключение моли за отмяна на първоинстанционната присъда, признаването на подсъдимия Д. М. Г. за невиновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.1, пр.1, във връзка с чл.128, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и постановяване на нова, оправдателна такава, по отношение на Г..

Против първоинстанционната присъда, но само в наказателно - осъдителната й част, е депозиран и протест от прокурор при Окръжна прокуратура Кюстендил. Прокурорът намира първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият Г. е признат за виновен, за правилна, законосъобразна и съответстваща на събраните по делото доказателства. Възраженията на прокурора са свързани с отмерения, от първия съд, размер на наложеното му наказание, тъй като същото не било напълно съобразено с тежестта на извършеното деяние и настъпилия от него противоправен резултат - причиняване смъртта на пострадалия Г. Д. Т. по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесената му тежка телесна повреда.

Според прокурора, наложеното от съда наказание от 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване е занижено и не съответства на целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, т.е. да се постигне превъзпитателната цел, за спазване от подсъдимия на законите и добрите нрави, а още по-малко чрез така наложеното наказание да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Това обстоятелство било основано от несъразмерната тежест на настъпилия престъпен резултат - причиняване на смърт на пострадалия, в сравнение с размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.

Чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното от него съжаление за постъпката му, според прокурора, са единствените смекчаващи вината обстоятелства и не обуславят този занижен размер на наложеното му наказание. Справедливото наказание, според прокурора, би било в средния размер на определения от закона диапазон на наказанието „лишаване от свобода“ за това престъпление, който е от три до дванадесет години, а именно шест години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В заключение, представителят на държавното обвинение, моли за изменение на присъдата, в наказателноосъдителната й част, в посока увеличение размера на наложеното на подсъдимия Д. М. Г. наказание, на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. В условията на алтернативност, прокурорът апелира за потвърждаване на отмереното от първоинстанционният съд наказание, като наложено във възможно най-ниския му размер, под който същото би било драстично несъответно на извършеното от подсъдимия. В останалата й част, според прокурора, присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

3

Гражданският ищец редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста и жалбата на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия - адвокат А. оспорва протеста и заявява, че поддържа въззивната жалба, и допълнението към нея, с развитите в него доводи. Твърди несправедливост на обжалваната присъда, като в подкрепа на това си твърдение, дословно преповтаря отразените в допълнителното изложение възражения, по отношение на мястото на нанесения удар; на показанията на свидетелката С. К., че по-високото момче Г. К. е нанесъл силните удари на пострадалия; че първият удар, от който пострадалият е паднал на земята, е нанесен от свидетелката М.; че тази свидетелка била в близки, приятелски отношения със свидетелите - очевидци на случилото се, както и, че съпружеските отношения между свидетелите М. и К. от една страна, и близките отношения между свидетелката М. и част от очевидците на случилото се, от друга страна, будели съмнение за вероятно изкривяване на възприятията си до степен, която да ги предпази от наказателно преследване.

Извода на съда, че смъртта на Т. е в резултата на умишлено му причинена от подсъдимия Г. тежка телесна повреда, се базирал на неправилно възприета фактическа обстановка, обоснована от кредитирането определени свидетелски показания и отхвърлянето на други, които били от съществено значение за изхода на делото.

Защитникът моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на решение, с което подсъдимият Д. М. Г. да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 във вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК, ведно с произтичащите от това правни последици. Алтернативно, моли за отмяна на присъдата на Кюстендилски окръжен съд, като неправилна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимият Г., в лична защита, поддържа пледоарията на защитника си. Твърди, че не е виновен; че написаното, че е нанесъл удар в слепоочието на пострадалия, не било вярно; че И. М., слизайки от колата, блъснала пострадалия, който паднал по гръб на стълбите на магазина; че Г. К. два или три пъти го ударил /пострадалия/ с юмрук в главата, който както си бил седнал на стълбите на магазина, паднал на гръб, като си ударил главата в палета с тротоарни плочки, които били за ремонта на улицата. Подсъдимият признава, че бил на около един метър от пострадалия Т. и се опитал да го ритне в задните части – в таза или седалищните части, но му се закачила джапанката в чакъла и плочките, и се скъсала.

Тогава И. им казала „Оставете го. Да си ходим.“, и си тръгнали. Твърди, че не е направил нищо, с което да увреди здравето на пострадалия, че да се стигне до този фатален край.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият Г. заявява, че иска да е невинен, защото случилото се не било по негова вина.

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено 4 следното:

Протестът и жалбата са неоснователни, а релевираните в писмената им форма доводи (идентични с развитите доводи пред КОС) не намират опора в събраните по делото доказателства.

С тях всъщност не са релевирани съществени възражения срещу установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като при служебната проверка правилността на приетата за установена от първият съд фактология на деянието, въззивната инстанция не констатира основания да преразглежда и внася корекции в основните, релевантни за правилното решаване на делото фактически положения, а именно,че подсъдимият Д. М. Г. е роден на ******** г. в гр.Дупница и живее в същия град. Г. е неосъждан.

Пострадалият Г. Д. Т. е роден на ******** г. и е бил жител на гр.Дупница.

Вечерта на 17.08.2019 г., подсъдимият отишъл в питейно заведение, стопанисвано от свидетелката И. М., намиращо се на ул.“Бригадирска“ в гр.Дупница. В заведението по това време освен М. се намирали и други лица, сред които и свидетелят Г. К., с когото М. живеела на семейни начала, както и нейна приятелка – свидетелката Е. Е.. Към инкриминираната дата, свидетелката М. била бременна.

По някое време една от алкохолните напитки свършила и М. решила да отиде до хранителен магазин, намиращ се на ул. „Венелин“ № 155 в града, собственост на свидетелката И. Б.. След известно време М., посредством шофирания от нея лек автомобил „Ауди А3“, заедно със свидетелката Е., която се съгласила да я придружи, поели към магазина.