Решение № 74 от 16.05.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н. Ил. Хр. Н. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600186 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на частния обвинител и граждански ищец КР. Й.

Д., чрез неговия повереник адв.П.В.-ВАК и жалби на подсъдимите: МЛ. БЛ.

ИЛ., чрез неговия процесуален представител-адв.К.П.-ТАК и подс.БЛ. ИЛ.

АНГ.,чрез неговите процесуални представители адв.П.П.-ШАК и адв. С.Б.ШАК срещу Присъда №260004 от 23.04.2021г., постановена по НОХД №105/2020 год. по описа на Окръжен съд гр.Търговище.

С въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец се излагат съображения за нарушение на материалния закон, при определяне на наказанието на подсъдимите и при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Иска се увеличаване срока на наложените наказания към средния предвиден в закона размер и уважаване на гражданския иск, в пълния му размер.

Подсъдимият М.И. е депозирал въззивна жалба, с която изразява несъгласие с постановената присъда по отношение нейната обоснованост и законосъобразност. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на чл.303 от НПК и почива на предположения. Оспорва се оценъчната дейност на съда, довела до неправилни заключения по фактите. Като последица се сочи нарушение на материалния закон. С жалбата са направени и 1 доказателствени искания. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като постанови нова, с която да признае подс.М.И. за невиновен и го оправдае по обвинението му по чл.115 от НК. Алтернативно се прави искане да отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. С жалбата се прави искане и за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека такава-„парична гаранция“.

С жалбата на подс.Б.А. се навеждат основания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се следните доводи: СПН на ДП- свързани с допускане и събиране на доказателства и доказателствени средства, а от първоинстанционния съд-при анализа на доказателствата, като не е ясно кои фактически положения съдът е приел за установени, позоваване на самопризнанията на подс.И., при доказано физическо и психическо насилие. Отказ на доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза и кредитиране на изготвената тройна експертиза при явна необоснованост. Правят се и доказателствени искания.

Молбата е да се отмени присъдата, като се постанови нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК и оправдан. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С атакувания съдебен акт въззивниците МЛ. БЛ. ИЛ. и БЛ. ИЛ. АНГ. са признати за виновни в това, че на 20.07.2019г. в с.Давидово, община Търговище, в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Д.Й. Д. на 54 години от същото село-престъпление по чл.115 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, за което са им наложени наказания както следва: на подс.И. десет години „лишаване от свобода“, а на подс.А. десет години и шест месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, на осн. чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС. С присъдата съдът е определил обезщетение за причинените неимуществени вреди на К.Д. в размер на 30000лв., които подсъдимите дължат солидарно и се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.

Представителят на Апелативна прокуратура заема становище за неоснователност на жалбите на двамата подсъдими и за частична основателност на жалбата на частния обвинител и граждански ищец в наказателната част, по отношение наложеното на подс.А. наказание.

В съдебно заседание повереника на частният обвинител и граждански ищец Д.-адв. В. поддържа жалбата си на посочените основания.

Подсъдимият М.И., чрез неговия защитник адв.П. поддържа изцяло депозираната жалба и доразвива своите съображения в подкрепа на направеното искане.

Подсъдимият Б.А., представляван от своите защитници: адв.П. и адв.Б. поддържа жалба на посочените основания. Излагат се допълнителни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната 2 и съдебната фаза и за необоснованост на постановената присъда.

В личната си защита и последна дума подсъдимият И. заявява, че няма какво да добави към казаното от неговия защитник.

В личната си защита и последна дума подсъдимият А. заявява, че това което са казали неговите адвокати е истина и никого не е убивал, поради което моли съда да ги освободи.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,съдът намира за установено следното:

На първо място съдът следва да обсъди оплакването за нарушение на процесуалните правила, което спада към категорията на т.н. “абсолютни“ процесуални нарушения, доколкото при основателност негова единствена и безусловна последица е отмяна на първоинстанационния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Възражения на защитата на подсъдимите се отнасят до съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП и от първоинстанционния съд, при разглеждане на делото. Първите защитата свързва с качествата на изготвения обвинителен акт. Възраженията са направени още в проведеното на 06.08.2020г. разпоредително заседание и са намерили своя отговор в акта на Варненския апелативен съд-определение №257 от 03.09.2020г., с което е отменено определението за прекратяване на проверявания съд, а делото е върнато за разглеждане. Видно от мотивната част на определението, въззивния съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на ОА и същият отговаря на законовите стандарти на чл.246 от НПК и постановките на ТР№2 от 2002г. на ОСНК на ВКС.

Настоящият състав се солидализира с направения извод. Съгласно доктрината и трайната съдебна практика, в това число и задължителната такава /ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/, основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, който да даде възможност на обвиняемото лице да осъществи правото си на защита, което от своя страна предполага в съдържанието му да е налице ясна формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В акта задължително следва да бъдат посочени конкретни факти, обосноваващи съставомерните признаци на престъплението, в това число и факти относно времето и мястото на извършване на деянието. По този начин се поставят и основните рамки на предмета на доказване в процеса.

В случая, макар обвинителният акт да не съставлява образец за процесуална прецизност, в обстоятелствената му част в достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на деянието, както и останалите правно значими обстоятелства, в частност и механизма на извършване на деянието. При внимателен прочит на ОА, инициирал съдебното производство е видно, че изложената в неговата обстоятелствена част фактология позволява инкриминираните действия на подсъдимите да 3 бъдат определени както във времето, така и по начина им на извършване.

Не е налице претендираната от защитата неяснота в обвинителния акт, засягаща времевите характеристики на инкриминираната деятелност.

Очертавайки фактическите рамки на обвинението, прокурорът ясно е посочил, че се касае за дейност, реализирана на 20.07.2019г. Същото не търпи критиката, която защитата отправя, доколкото в достатъчна степен индивидуализира престъплението от гледна точка на признака "време на извършване". Не съществува спор в съдебната практика и доктрина, че времето на извършване на деянието – белег, който по силата на чл 246, ал. 2 от НПК задължително следва да намери място в обстоятелствената част на обвинителния акт, може да бъде изразен в дата, час или период от време. В този смисъл, очертаните от прокурора темпоралните характеристики на деянието напълно покриват изискването на процесуалния закон. Имайки предвид, че в обстоятелствената част на ОА са изложени подробни съображения досежно действията на пострадалия и подсъдимите в определени времеви моменти на посочената дата,същите позволяват на подсъдимите да реализират в пълнота своята защита.

Възражението на защитата за противоречие в ОА по отношение времето на вземане на решение и начина на извършване също е неоснователно. Действително ОА съдържа противоречиви факти досежно времето на вземане на решение за умъртвяване от страна на двамата подсъдими, но доколкото това не е елемент от фактическия състав подлежи на установяване в хода на съдебното производство. Механизмът на извършване е конкретизиран точно и ясно в обстоятелствената част на ОА, с посочване на конкретните действия на всеки един от подсъдимите, като съизвършители в престъпната деятелност. Тук следва да се подчетае, че липсата на информация за отделни детайли, свързани с извършване на инкриминираното деяние, които не могат обективно да бъдат установени, не водят до извода че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Подобен подход би било проява на неоправдан формализъм и пречка да се търси наказателна отговорност от лица, за които има данни да са извършили престъпление, поради невъзможност да се установи в детайли механизма на извършването им, каквото значение и смисъл очевидно законодателят не влага в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК .

Що се отнася до останалите визирани нарушения, правилно проверявания съд не ги е обсъждал в РЗ, тъй като същите касаят допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. По отношение на същите, настоящия състав ще вземе отношение по-късно.

В пледоарията си пред настоящия състав защитата на подсъдимия А. изрази съмнение в безпристрастността на съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция, което е довело до лишаване на подсъдимия от справедлив процес в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ.

4

Законността на съдебния състав е основно изискване за валидността на извършените от съда действия и постановените от него актове. Тя предполага не само формиране на съдебния състав по предписания от закона начин, но и поставя изискване по отношение на членовете му да не са налице субективни и обективни основания за отвод или самоотвод. Като конкретни основания за твърдяна пристрастност на съдебния състав се сочат обстоятелствата, че съдът е изключил от доказателствената съвкупност гласни доказателства /показанията на полицейските служители/, проведения следствен експеримент и изследването с полиграф, едва след своето оттегляне на тайно съвещания преди постановяване на присъдата.

Настоящият състав намира за необходимо да подчертае, че в съответствие с принципа по чл.14 НПК съдът, който разглежда делото по същество свободно, по свое вътрешно убеждение оценява доказателствените материали, които анализира и въз основа на оценените като достоверни изгражда фактическите си изводи. Известно е принципното положение, че мотивите на постановения съдебен акт обективират вътрешното убеждение на съда, като позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който то е формирано. Изискването за мотивираност на съдебния акт се отнася както до фактите и тяхната доказателствена обезпеченост, така и до правните въпроси, поставени за решаване по делото. Претендираната от защитата предварителна оценка на достоверност и процесуална годност на доказателствените източници е равносилно съдът да е взел предварително отношение по оценката на доказателствата. Последното е абсолютно основание за отвод на съдебния състав, тъй като сочи за липса на субективна безпристрастност /вж Решение № 93 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 246/2015 г., III н. о., НК, докладчик Л.П..