Решение № 2828 от 28.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10083/2024
- Вид
- Решение № 2828
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.2 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 2828 гр. София, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 12.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 67600/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, В. Й. Х. /ЕГН **********/ е осъден заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата 3 405.57 лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, на адрес: гр. София, жк ****, аб.№ 130094, за периода 01.05.2019 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2022 г., до окончателното погасяване; сумата 564.43 лева- обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г.; и сумата 13.80 левацена на извършена услуга по дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба12.12.2022 г., до окончателното погасяване, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 050.21 лв.- разноски по делото, като исковете са отхвърлени: относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 565.75 лв., и относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение- за сумата 3.14 лв. /изцяло/, начислена за периода от 30.11.2019 г. до 24.10.2022 г. Със същото решение И.В. Х. /ЕГН **********/ и М.В.
Х.А /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАДгр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД суми от по 851.39 лв. всеки, представляващи стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, на адрес: гр. София, жк ****, аб.№ 130094, за периода 01.05.2019 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2022 г., до окончателното им погасяване, суми от по 141.15 лева всеки- обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 1
15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., и суми от по 3.45 лева всеки- цена на извършена услуга по дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2022 г., до окончателното им погасяване, и на основание чл.78, ал.1 ГПК суми от по 131.29 лв. всеки- разноски, като предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу всеки от посочените двама ответници искове са отхвърлени: относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 141.43 лв., и относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение- за сумата 0.78 лв. /изцяло/, начислена за периода от 30.11.2019 г. до 24.10.2022 г.
Постъпила е въззивна жалба от В. Й. Х. /ответник по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответника В. Х. въззивна жалба.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно присъдената от СРС главница /стойност на потребена топлинна енергия/ в размер на 2 095.25 лв.- горница над сумата 1 310.32 лв. до присъдените 3 405.57 лв., и относно присъдените от СРС лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължими за периода 15.09.2020 г,- 24.10.2022 г., в размер на 564.43 лв., а също и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.
В останалата обжалвана от ответника В. Х. част- относно присъдените от СРС главници от 1 310.32 лв.- стойност на потребена топлинна енергия, и 13.80 лв.- такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците В. Х., И. Х. и М. Х.а на твърдението, че са собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 64 2 на XV етаж в бл.**** в жк „Дружба“- гр. София, с аб.№ 130094, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода 1.05.2019 г,-30.04.2021 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло- снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В случая според доводите във въззивната жалба на ответника В. Х. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период той и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. От представения като доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.06.1991 г. /в заверено копие/ се установява, че на посочената дата ответникът В. Й. Х. и В.И.К.- Х.а са придобили в качеството на купувачи правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 64 на XV етаж в бл.**** в жк „Дружба“- гр. София, ведно с принадлежности. След смъртта на В.И.К.- Х.а на 26.12.2020 г. притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота преминала по наследяване в имуществото на тримата й законни наследници В. Й. Х.- съпруг, И.В. Х.- син, и М.В. Х.а- дъщеря, при равни права, а именно по 1/6 идеална част за всеки. До 26.12.2020 г. имотът е притежаван при условията на СИО между В. Х. и В.К.- Х.а, а след тази дата върху него е установена наследствена имуществена общност при следните неравни права: 4/6 идеални части- за В. Х., и по 1/6 идеална част- за И. Х. и М. Х.а. Относно задълженията на починалата на 26.12.2020 г. В. Х.а тримата наследници имат равен дял от по 1/3 част всеки. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото процесният имот да е бил отчужден от страна на ответниците преди началото или по време на процесния период.
При това положение ответникът В. Х. /подател на въззивна жалба/ е пасивно материално- правно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове, тъй като в качеството на собственик на част имота /за част от процесния период- на 1/2 част, и за част- на 4/6 идеални части/ е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и 3 предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Х. осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.
Установеното по делото наличие на облигационно договорно право-отношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за процесния имот суми, индивидуални справки и формуляри за отчет, съставени от подпомагащата страна, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи.
Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в процесния имот топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че топлинна енергия за отопление в имота не е начислявана; че по данни на фирмата на дялово разпределение /ФДР/ в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода разходът за потреблението й се изчислява за 4 бр. потребители, при норма 140 литра на потребител за едно денонощие- съгласно чл.69, ал.2 от Наредба за топлоснабдяването; че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изготвена изравнителна сметка съдържа само топлинна енергия за загряване на топла вода; а също и че за процесния период ФДР е посещавала имота само по време на годишния отчет за 2021 г. При тези данни според експерта сумата /главницата/, която абонатът дължи за топлинна енергия за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., е в размер на общо 5 108.36 лв., която включва:
Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5340af2f-497a-4056-859c-a96bf553817b