Решение № 1735 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1735 гр. ***, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110119430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на В. С. С. срещу „***“ ***.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.04.2024г. е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, като заедно със заповедта за уволнение ищецът е получил и фактура № *** г., съгласно която дължи на ответника сумата от 10 094,72 лв. с посочено основание „резервни части“. Твърди, че не е сключвал договор за резервни части с ответното дружество, поради което отрича да дължи сумите по процесната фактура.

След срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото (който съдът цени като становище), с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Поддържа, че докато ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността „сервизен техник“ е изпълнявал длъжност с отчетническа функция и е злоупотребил с доверието на работодателя, като е поръчвал с пари на ответното дружество без негово знание и съгласие, но е взел за себе си така закупените авточасти на обща стойност 8412,27 лв. без ДДС или 10 094,72 лв. с ДДС в периода от м. февруари 2023 г. до м. март 2024 г. Ответникът е узнал случайно за този факт след извършена проверка. Поради посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация 1 чл.124, ал.1 ГПК от В. С. С. срещу „***“ ***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 094.72 лева /с включен ДДС/, представляваща вземане по фактура № *** г. с посочено основание „резервни части“, претендирана извънсъдебно от страна на ответника.

За основателността на предявения в доказателствена тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване да установи по делото основанието и размера на процесното вземане.

Не е спорно между страните, а и с изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение № 36062/09.09.2024 г., обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността „сервизен техник“ в ответното дружество по силата на трудов договор № *** г., прекратен, считано от 01.04.2024 г.

По делото е представена фактура № *** г., на стойност 10 094,72 лв. с ДДС, издадена от „***“ ***, с получател В. С. С., с посочено наименование на стоката/услугата – „Резервни части“.

Във връзка с представеното по делото писмено доказателства, въз основа на което ответникът претендира вземане в размер на сумата от 10 094,72 лв., следва да се посочи следното: Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, такова е извършването на материалната престация, а фактурата удостоверява този факт, като същата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните (доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване).

Настоящият случай не е такъв.

Видно и от твърденията на ответника, същият е установил липси в предприятието си, поради което с цел да ангажира имуществената отговорност на ищеца, (към датата на прекратяване на трудовото правоотношение), но за действия извършени именно в качеството му на работник в дружеството, е издал фактура, в която сочи задължение за плащане на цена, в размер на констатирани липси. Действително, от събраните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите *** и *** И.а, се установява, че служителите на ответното дружество (включително и ищеца), са имали достъп до интернет портал (платформа) за поръчка на авточасти от определен доставчик, като със знанието и съгласието на работодателя си, са заявявали поръчки от името на дружеството, която са били фактурирани от доставчика и заплащани от „***“ ***, а впоследствие стойността (с ползвана търговска отстъпка) е заплащана в брой от съответния 2 служител на касата на дружеството, след предаване на поръчаните авточасти.

Свидетелите сочат, че по принцип всички работници били добросъвестни и заплащали частите, които поръчвали, но впоследствие се установило, че ищецът в продължение на 1 година не бил заплащал цената на поръчаните от него части, които му били предавани от св. ***.

С оглед горното съдът намира, че ответникът не само не доказва, но и не твърди основание за издаване на процесната фактура – търговска продажба на стока/услуга, а сочи факти и обстоятелства, въз основа на които работодателят е следвало да извърши проверка в предприятието си и по съответния ред да ангажира имуществената отговорност на лицата, отговорни за констатираните липси, респ. нанесени щети (от страна на ищеца или друго лице). В зависимост от установеното в хода на проверката, такава би могла да възникне, както по отношение на пълната имуществена отговорност на прекия отчетник за липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, така и по отношение на ограничената имуществена отговорност на ръководителя по чл. 206, ал. 2 КТ или на пълната имуществена отговорност на ръководителя (както и на всеки друг работник или служител) за умишлено причинена вреда на работодателя по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ. Такива действия не са предприети, като вместо да се ангажира деликатната отговорност на съответното лице за нанесените на дружеството щети, ответникът е издал фактура, без да е налице соченото в нея основание, за плащане на цена по търговска продажба.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква единствено за ищеца.

Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 1 204 лв., от която 404 лв. – държавна такса и 800 лв. – адв. възнаграждение, платено изцяло и в брой, видно от ДПЗС от 02.04.2024 г.

(л. 7 гръб). Разноските са реално извършени и на осн, чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на 124, а. 1 ГПК, че ищецът В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. *** не дължи на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, сумата от 10 094,72 лева, представляваща вземане по фактура № *** г., с посочено основание „резервни части“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ *** , ЕИК *** да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата от 1 204 лв. (хиляда двеста и четири лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4