Решение № 72 от 07.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 150/2025
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 07.03.2025
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.144 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Деян Ив. Денев
Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600150 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда № 233 гр. Варна, постановена на 16.10.2024 г. по НОХД № 5040 по описа за 2020 г на РС гр. Варна тринадесети наказателен състав, с която подсъдимият И. Л. И. е признат за невине н в това, че на 22.10.2020 г. в гр.Варна, да се е заканил с убийство на В. В. П. с думите „Ще те убия, мършляк такъв" и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по въззведеното обвинение.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от частният обвинител, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. С.. В нея се твърди че постановената присъда е неправилна и необоснована, като не е приложен правилно материалния закон Твърди се , че същата е в противоречие с доказателстата по делото. Моли се, да бъде постановена осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
По делото е депозиран и протест, който в последствие е оттеглен от прокурора участвал в производството пред първа инстанция с мотива, че присъдата е мотивирана в съответствие с закона.
1
В допълнителни писмени съображения от страна на частния обвинител, сочи, че в мотивите, съдът е приел че деянието е недоказано,въпреки прието заключение на КСППЕ, от което пък е видно, че частният обвинител страда от Рекурентно депрссивно разстройство сегашен лек епизод. И изхождайки от личностовите особености и начин на реагиране, същия е преживял случилото се като стрес, на което не е могъл да отговори по здравословен начин.
Последното е възбудило у него астенична реакция на страх и безпокойство, още повече, че към 22.10.20 г. бил в период на очакване на дете -друг стресов момент. Според виждането на защитата заканата на подсъдимия е възбудила у пострадалия основателен страх за осъществяването й. Изразява се несъгласи с изводите на съда, че продължителността на поведението на подсъдимия - повече от 10месеца явно сочи, че той няма намерение да реализира заплахите, а единствено цели да обиди работещите в обекта, тъй като е в изострени отношения с тях. Позававайки се на практиката на ВКС, че не е необходимо отправящият заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение, и че с извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Варна, предлага присъдата на Районен съд – Варна, да бъде отменена , жалбата на частния обвинител да бъде уважена.
Повереникът на частния обвинител в лицето на адв. С. подържа жалбата по наведните в нея основания.
Защитникът на подсъдимият, предлага присъдата да бъде потвърдена в унисон със становището по оттеглянето на протеста и мотивите на съда.
В последната си дума подсъдимият желае присъдата да се потвърди.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото й задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността и обосноваността, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, се е явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно заседание доказателства. В резултат на това са установени следните релевантни факти:
През 2020г. свид.М.Е. отворил заведение за бързо хранене „Сиромасите", находящо се в гр.Варна, ул."Братя Миладинови" №146. Заведението се намирало на партерния етаж на кооперацията. В него се продавали основно дюнери и сандвичи. В заведението работели освен свид.Е. и свид. В. П. и свид. К.Н.. В същата кооперация, находяща се в гр.Варна, 2 ул."Братя Миладинови" №146, живеел и подс.И.. Той управлявал лек автомобил, който имал навика да паркира на тревните площи в непосредствена близост до заведението. След започване на Ковид пандемията и възникналата необходимост клиенти да не влизат вътре в търговския обект, а да получават храната си директно на вън се наложило да се преустрои заведението, като прозореца бил превърнат в гише за обслужване на клиенти. След като започнали да използват тази част от заведението за обслужване на клиенти се оказал проблем, тъй като в тази част на тротоара подс.И. и другите живущи в блока имали навик да паркират автомобилите на тротоара, а това затруднявало работата на заведението и съответно достъпа на клиенти. В този период от време се наложило няколкократно свид.Е. да проведе разговори с подс.лице за да възпре навика му да паркира на тротоара и така да възпрепятства работата на обекта. Двамата не могли да постигнат разбирателство и подс.И. да се съобрази с искането да не паркира на тротоара пред заведението, това породило напрежение помежду тях. Междувременно работещите в обекта започнали да изваждат маси и столове на тротоара за да препречват възможността И. да паркира там, но това още повече разпалило конфликта помежду им. Подс.И. на всяко преминаване покрай заведението започнал да оправя обиди към работещите там. Обидите включвали изразите …“ спермояди, мръшляци, боклуци и др.“, като същевременно И. отправял и закани към тях …“вие знаете ли кой съм аз, ще пратя хора да дойдат и счупят всичко тука, ще ви избия….“. Така посочените изрази и закани не отправял към конкретно лице, а по принцип към всички в обекта. В случаите в който работещите в заведението свидетели му отправяли забележки за неправомерното паркиране, той им отвръщал с посочените изрази. Размяната на неприлични и обидни изрази била всекидневна, дори при всяко преминаване на И. в близост до заведението. Понякога просто изговарял обидните изрази преминавайки от там, насочени към пространството или към самото заведение. Изразите били еднотипни, като включвали еднакви обидни думи и заплахи. Това продължило дълъг период от време, около 10 месеца.
На посоченото място на тротоара пред самото заведение не паркирал само подсъдимия, но и много други лица, но конфликт настъпил само между посочените по делото свидетели и подс.И.. Поради това свид.Е. се свързал с кварталния инспектор в 1 РПУ Варна свид.Костов и го уведомил за възникналото напрежение. Полицейският служител го посъветвал да пусне писмена жалба за да се извърши проверка по случая, но Е. отказал. На 22.10.20 г. около 17,00 ч. св.П. работел в заведението и обслужвал клиенти. В същото време подс.И. отново паркирал в близост до заведението и отправил обичайните си обидни изрази.
Бил видимо изнервен. В същото време в заведението били свид.П. и Н. Подс.И. попитал свид.П. през отворената врата защо му се смее. Между двамата възникнал скандал, при който двамата си разменили реплики и свид.П. му казал да спре. Подс. И. И. застанал на входната врата на заведението, без да влиза вътре и отправил следните изрази ….
„Спермояди, мишоци, ще ви избия всичките". Свид.П. приел, че изразите са отправени лично към него към него. Тъй като подсъдимото лице било на прага на вратата на заведението, това уплашило свид.П.. Чувайки тези думи, пострадалият В. В. П. изпитал уплаха, че заканата може да бъде осъществена, поради което посетил психиатър и му било назначено лечение. Поради така преживяното се страхувал да излиза от дома си и ползвал 3 такси, когато отивал и се връщал от работа.
В хода на производството е назначена КСППЕ от заключението на която е видно, че В. В. П. страда от Рекурентно депресивно разстройство - сегашен лек епизод. Изхождайки от личностовите особености и начин на реагиране, В. В. П. е преживял случилото се като стрес и фрустриращо събитие, на което не е могъл да отговори по здравословен начин.
Последното е възбудило у него астенична реакция на страх и безпокойство, още повече, че към 22.10.20 г. бил в период на очакване на дете -друг стресов момент. Заканата на обвиняемия възбудила у пострадалия основателен страх за осъществяването й. Тя провокирала и нов епизод на депресивно разстройство, изискващ лечение. Физическото и психическото развитие на св.В. В. П. му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.
Горните фактически обстоятелства ВРС е установил от съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото - от писмените доказателства по досъдебно производство № 1971/2020г. по описа на 1 РУП при ОД-МВР- Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – жалба, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, КСППЕ, справка за съдимостта на подсъдимия и други, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи
При анализа на доказателствата ВРС изрично е посочил, че по делото, чрез гласните доказателства е установе н о по несъмнен начин, че конфликта между служителите в заведението и подсъдимото лице е с давност от поне 10 месеца. В продължителен период от време, почти всекидневно подс.И. е оправял обидни или заплашителни изрази към работещите в заведението включително и към свид.П., което е оценено като негов „стандарт на поведение“ Друга вярна на фактите оценка е, че двете страни са участвали в създалият се конфликт, тъй като от заведението започнали да изваждат маси навън, за да препречват възможността на И. да паркира на тротоара, което се явява неправомерно действие, поради липсата на разрешение в този аспект от надлежните общински власти. Отделно от това не се оспорва и обстотяелството, че участието в прераканията са били взаимни.
По посочения начин правилно са кредитирани както свидетелските показания, така и обясненията на подсъдимия.
В правния анализ на съда на първо място са посочени теоретичните постановки относно приложението на материалния закон, ведно с цитираната и съдебната практика.
Впрачем изложеното от ВРС не се явява в противоречие с разбирането на елементите на състава на престъплението по чл.144,ал.3 НК с тези на повереника на частния обвинител.
На внимателен анализ е подложено заключението на съдебно-психиатричната, кредитирана поради това, че е ясна, обоснована и незаинтересована. В резултат на изводите в заключението и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, посочило, че предходните изживявания на П. са повлияли на възприемането на процесната ситуация като заплашителна, ВРС е изградил извод, че само въз основа на заключението не може да се приеме, че е налице изискването към обективната страна на деянието, че заканата следва да е от такова естество, че да възбуди основателен страх. ВРС е поставил и още един акцент, че 4 от субективна страна, както подсъдимия така и пострадалия следва да съзнават съдържанието на заканата, от първия, от които да въздейства психически, а втория, че тя действително се възприеме като заплаха, че заканата би могла да се осъществи.
На основата на описания доказателствен материал и след мотивирания му анализ, ВРС е постановил присъдата си, приемайки, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.144,ал.3, вр. ал.1, вр.от НК., като е акцентирал, че за престъплението по чл. 144, ал.3 НК, следва да се отчита, че родовият обект на защита е личната свобода на индивида, доколкото с извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. А в случая, е посочил съдът не се иска промяна в поведението на заплашения П., не се иска каквото и да е поведение или извършване на действие от негова страна.